— Е, това, разбира се, не е пряко доказателство, че г-н Фаулър е бил на „Елоиз“ с г-н Неш. Нито пък фактът, че не е бил видян никъде другаде. Нито разговорът с колегата му за запознанството с Оуен Неш по политически причини. Нито, най-накрая, ревността му, наемането на частен детектив, опитите му да скрие и потули всичките си действия, свързани с неговата любовница Мей Шин или неговия съперник Оуен Неш. Но прокуратурата на щата Калифорния смята, че взети заедно, доказателствата по това дело не могат да доведат до друго заключение, освен — виновен без всякакво съмнение. Андрю Фаулър някъде сутринта на двайсети юни 1992 г. предумишлено е застрелял Оуен Неш.

Харди помисли, че е свършила и отпи глътка вода, готов да стане и да започне собственото си изложение, но тя се върна обратно до банката си.

— Бих искала да отбележа две последни, но важни неща. Първо, косвеното доказателство може да бъде достатъчно, за да задоволи тежестта на доказване. Съдия Чоморо ви спомена това вчера и то е от изключително значение тук. Косвеното доказателство си е доказателство, а доказателствата по това дело неизбежно осъждат обвиняемия.

Харди знаеше, че би могъл да протестира, но реши, че ще опъне прекалено отношенията си със съдебните заседатели. А и по-нататъшните протести щяха да изглеждат така, сякаш се опитваше да скрие нещо от тях. Той я остави да продължи, без да я прекъсва.

— Второ, защо има толкова малко преки доказателства? Възможно ли е човек да извърши убийство и да не остави нищо уличаващо го? Е, да не забравяме, че г-н Фаулър е прекарал повечето от последните трийсет години като съдия в същия този Върховен съд. През това време той е изслушал хиляди криминални дела. Чудно ли е, че човек с подобен опит би оставил малко или никакви физически следи за присъствието си?

Задайте си следния въпрос — ако работата ви е в това да оценявате доказателства, ако сте добре запознати как работи съдебната система до най-малките подробности, ако знаете всеки прецедент и всяка процедура, която някой би използвал, за да ви хване, смятате ли, че бихте могли да избегнете да оставите някакви улики зад себе си?

Аз смятам, че бих могла. Смятам, че и Анди Фаулър би могъл. И го е направил. Доказателствата сами ще говорят.

— Ще трябва да проявите търпение и към мен — започна Харди. — В малко затруднено положение съм — краката му така бяха омекнали от притеснение, че не беше сигурен дали ще може да стои изправен пред съдебните заседатели, затова се облегна на банката си, с надежда, че като започне, изтръпването ще премине: — Моят клиент е обвинен в убийство, най-сериозното престъпление, въпреки че представената от обвинението версия е толкова нелепа, че едва ли бих могъл да я обсъждам, без да изгубя самообладанието си или да обидя интелигентността ви, или пък и двете.

Море от безизразни лица. Това същите хора ли бяха, които се усмихваха, мръщеха, хихикаха и ахкаха на подходящите места, докато Елизабет Пулиъс стоеше пред тях? Но нищо не можеше да е направи. Така стояха нещата и най-добре бе да се стегне и да продължи.

— Оставете цялата риторична и вежлива алабалистика и се вслушайте в небивалиците, които обвинението представи. Тяхната наистина поразителна версия — поради факта, че нямало никакви доказателства, обвиняемият трябвало да е виновен — Харди млъкна, за да могат да го възприемат. — Току-що чухме, че няма никакви доказателства по това дело, защото г-н Фаулър бил достатъчно умен да не остави такива. Добре, ще ви кажа нещо. От подобна гледна точка, всички в тази съдебна зала — всички вие съдебните заседатели, аз, съдията, хората в галерията ей там, — освен ако сме готови да признаем, че не сме достатъчно умни, за да измислим как да не ни хванат, в случай, че версията на г-ца Пулиъс беше закона в тази страна, всички ние бихме могли да бъдем счетени еднакво виновни за смъртта на Оуен Неш.

Съдебните заседатели се събудиха. Галерията се оживи и Пулиъс скочи на крака да протестира. Добре. Нека да видят, че и двете страни могат да интерпретират. Протестът й беше приет. Харди нечестно характеризирал твърденията й и убеждавал съдебните заседатели. Каза на съдията колко много съжалява. Съдебните заседатели бяха инструктирани да не обръщат внимание на казаното от него и той беше сигурен, че ще опитат и, надяваше се, няма да успеят. Краката му вече не се подгъваха.

— Добре — каза той, — позволете ми да ви кажа какво защитата трябва да докаже и после какво обвинението ще докаже. Първото е просто — защитата не трябва да доказва нищо. Тежестта на доказването лежи върху обвинението и по време на този процес, с всичките преки и косвени доказателства, които ще бъдете помолени да оцените, от обвинението зависи да докаже, че Анди Фаулър е виновен — Пулиъс отново протестира, Харди обяснявал закона, не излагал фактите. Протестът й беше приет. На Харди не му пукаше. — Когато чуете и видите всичко, с което обвинението разполага, неизбежното заключение ще бъде, че прокуратурата не е задоволила тежестта на доказване. Тя не може да представи доказателства, които да докажат, че Анди Фаулър е у бил Оуен Неш. И, дами и господа, въпреки измислените теории за осъзнатата вина, доказателствата са в основата на един съдебен процес. Докато вие, дванайсетимата, след като разберете всички доказателства, не ги обсъдите и базирайки решението си на тях, не се върнете с присъда виновен, се смята, че Анди Фаулър просто не го е извършил. Такъв е законът и аз съм сигурен, че вие го разбирате.

Отново — макар, че отблъскваше съдебните заседатели, без явно да си дава сметка за това — Пулиъс протестира. Този път Чоморо отхвърли протеста й с рязка забележка относно волността, която си бе позволила в изложението си. Харди запази физиономията си напълно безизразна и продължи нататък:

— Но — второто нещо, на което искам да ви обърна внимание — защитата не възнамерява да се задоволи с това. Много от вас вероятно стоят на местата си на съдебни заседатели и се чудят как виден юрист като…

— Протестирам.

— Приема се. Г-н Харди, г-н Фаулър е обвиняем в процес за убийство. Той не е виден юрист.

— Добре, ваша светлост — Харди се приближи до банката си и си пийна малко вода. Заседателите го очакваха, когато се обърна отново към тях. — Сигурен съм, че всички вие вярвате, в по-голяма или по-малка степен, в нашата наказателно процесуална система. Именно и затова сте тук, да изпълните гражданския си дълг. Както г-ца Пулиъс каза, вие вършите важна работа, изоставяйки други важни работи, за да бъдете част от тази система. Ние високо оценяваме това.

Харди се извърна наполовина и кимна към Пулиъс. После се завъртя обратно.

— Едно е да кажеш, че вярваш в презумпцията за невинност. Съвсем друго е да дойдеш тук, така както сте вие сега, да седнеш на местата за съдебни заседатели и да видиш един мъж — мъж, който някога е бил съдия — да стои на подсъдимата скамейка, обвинен в най-сериозното престъпление, което един човек може да извърши, убийство първа степен и да не си помислиш, че съществуват някакви непреодолими, властни, съкрушителни причини, поради които този човек е тук. Явно самото му присъствие е доказателство за вината му.

Съдията удари с чукчето си.

— Г-н Харди, обсъдихме това по време на подбора.

Харди спря, като съзнателно намали темпото. Без точно да театралничи, той изведнъж откри, че е напълно естествено да посочи към Анди Фаулър.

— Този човек — повтори Харди, като продължаваше да го сочи — пръв ще признае, че е допуснал сериозна грешка в преценките си. От тази грешка, той е бил тласнат към други, вероятно по-сериозни, докато накрая не е пожертвал доброто си име, положението си в обществото, уважението на колегите си.

Откри, че е застанал много близо до парапета, който отделяше заседателите от съдебната зала.

— Кои са колегите на Анди Фаулър? Това са прокурорите, полицаите, останалите съдии в тази сграда. Това са същите хора, които повдигнаха това обвинение срещу него.