— Ваша светлост! — Пулиъс отново беше на крака. — Г-н Харди поставя под съмнение цялата процедура пред върховните съдебни заседатели.

Чоморо явно беше съгласен, но не бе съвсем сигурен.

— Това свързано ли е с някакво доказателство, адвокате?

— Ваша светлост, защитата ще представи преки и неопровержими доказателства — показания на очевидци от персонала на самата областна прокуратура и от полицейското управление на Сан Франциско, — че не съществува нищо наподобяващо безпристрастно разследване, което да води до завеждането на дело срещу г-н Фаулър. Областната прокуратура е съчинила цялата история и е извършила необходимото за запълването на каквито там празноти е имало нужда, за да се издейства повдигането на обвинение.

Готово — Харди го беше казал цялото и Чоморо можеше да го прекъсва, ако искаше.

Пулиъс се обади:

— Не наричаме ли това параноична защита, ваша светлост? Някой е решил да си отмъсти на г-н Фаулър, така че ние се събираме и го обвиняваме в убийство?

— Г-н Харди?

— Това се потвърждава от интерпретацията на доказателствата.

— Интерпретацията на доказателствата е в ръцете на съдебните заседатели.

Харди кимна.

— Точно това исках да кажа, ваша светлост.

Но Пулиъс не беше готова да се откаже.

— Доказателствата трябва да говорят сами за себе си, ваша светлост.

Чоморо удари с чукчето си.

— Добре, добре. Изчакайте секунда.

Съдебната зала потъна в тишина. Поради липсата на такава, Харди чак сега за пръв път чу почукването на клавишите на съдебния стенограф. Най-накрая Чоморо заяви:

— Отхвърлям протеста на г-ца Пулиъс, можете да продължите, г-н Харди.

Харди си пое дълбоко въздух и бавно го изпусна. Не искаше да се издава, че въздъхва от облекчение. Той също беше карал на сляпо. Запъти се към своята банка и си погледна записките.

— Вече чухте термина „осъзната вина“ в изложението на обвинението. И аз няма да споря, че съществуват известни действия, които изглеждат като признаване на вина. Те включват поведение като бягство от правосъдието, оказване на съпротива при арестуване и т.н., но се намираме на много хлъзгав терен тук, когато използваме „осъзнатост на вина“ — много обща правна терминология, — като обяснение за конкретно престъпление.

Харди продължи, като даде пример за ситуация, в която някой оказва съпротива при ареста и избягва от арестуващите го полицаи. Ако на тази пресечка е било извършено убийство, действията на въпросния човек доказват ли по някакъв начин, че е замесен в убийството? Разбира се, че не. Може би човекът е откраднал кола. Може да има висяща заповед за арестуване за нарушаване на правилата за уличното движение. Може да е бил член на някоя малцинствена група в квартал, където над малцинствата обичайно се издевателства.

— Важното е — каза Харди, — че нашият човек може да е виновен за нещо и може да се държи, както на нас би ни се сторило, гузно. Но действията му не го правят автоматично виновен или заподозрян в някакво конкретно престъпление.

Реши, че е дал недвусмислено да се разбере за какво става дума.

— Сега, когато вече признахме, че Анди Фаулър се е чувствал виновен… дори ще кажем нещо повече — държал се е като виновен, обвинението твърди, че ще докаже без всякакво съмнение, че за поведението на г-н Фаулър не съществува друго обяснение, освен да е извършил убийство. Не можем да повярваме, че ще успеят да го направят. Не вярваме, че ще им позволите да го направят. Защото това не е вярно.

Остави си още три или четири секунди, за да огледа нагоре и надолу банките на съдебните заседатели. После им поблагодари и седна.

51

Фаулър каза на дъщеря си, че Чоморо явно бе разговарял с някои от приятелите си от Палатата по време на обедната почивка. И именно заради това беше свикал съвещание в кабинета си, преди да започнат с показанията на съдебния лекар Джон Страут следобед.

— За какво? — попита Джейн баща си.

Тя седеше до него на подсъдимата скамейка — беше разрешено, когато съдът не заседаваше. Зад тях в галерията тълпата отново се събираше след дадената за обяд почивка.

— Чоморо си преповтаря някои правила — обясни той. — Това е първото му дело за убийство, не забравяй. Не иска да се обърка и процесът да бъде обявен за неправилно проведен.

— Как може да се стигне дотам?

Фаулър потупа дъщеря си по ръката.

— Виждаш ли, през всичките тези години явно съм го правил да изглежда лесно. Не е позволено да се тълкува закона по време на излагането на фактите, например. Можеш да кажеш какво ще представиш, но не бива да го обясняваш, както може би забеляза — направи г-ца Пулиъс. Освен това, всичките тези протести и прекъсвания. Вече започват да се отправят нападки, а делото би трябвало да се води безпристрастно.

— Дизмъс не искаше ли точно това?

Фаулър кимна.

— Да, искаше. И дотук се справя добре, но Чоморо — мога да се обзаложа, на каквото поискаш — го следят отзад — той махна към галерията. — Няколко секретари си водят бележки. В основата на процеса трябва да са доказателствата, а не личностите. Ако отношенията се изострят, възниква опасност за самия процес.

— Това ли искаме?

— Не, Джейн. Не искам провален процес. Искам справедлив процес. И Дизмъс го иска, въпреки че той държи и да се бие, което до известна степен е добре. Но ако ще водя някакъв нормален живот след всичко това, трябва да спечелим честно, така че всички да разберат, че съм невинен. Дори и Диз.

— Татко, той не смята, че ти си го направил. Иначе нямаше да те защитава.

Фаулър не беше толкова сигурен. Личната неубеденост на Харди не му бе убягнала.

— Познавам го от отдавна, по-дълго от теб, забрави ли? Той е достатъчно приятелски настроен, за да се преструва — дори и пред себе си, — че вярва в моята невинност. Но се чудя дали по-скоро не смята, че доказателствата не потвърждават, че съм го извършил и…

— Е, това е същото.

Фаулър поклати глава.

— Не, не е, Джейн. Няма нищо общо.

Харди беше прочел показанията, дадени от Джон Страут пред върховните съдебни заседатели двайсетина пъти. Бе научил наизуст доклада от аутопсията. Платил бе на един лекар, приятел на Пико на име Уолтър Бекмън, за да прекарат една вечер в разговори на медицинска тематика и беше стигнал до заключението, че показанията на Страут не можеха да навредят на Анди Фаулър. Съдебният лекар трябваше да бъде призован, за да установи фактите около смъртта, как е настъпила, но главното беше, че показанията щяха да бъдат неутрални, основата на онова, което щеше да последва.

Което, както скоро откри, означаваше да подценява Пулиъс. Трябваше да го предвиди.

Страут, висок и хилав, бутна стола, за да може да събере краката си в пространството отпред. Изглеждаше най-спокойният човек в залата, което можеше да се очаква. Беше давал показания вероятно средно по веднъж на седмица през последните дванайсет години. Седеше изправен, с лакти върху облегалките на стола.

Пулиъс и Харди бяха инструктирани да не се приближават до свидетелите, когато ги разпитват, така че Пулиъс стоеше на мястото, откъдето беше изнасяла и фактите поделото, горе-долу в центъра на един кръг, който включваше Харди, съдебните заседатели, Страут и Чоморо.

След като преведе доктора през професионалната му квалификация, която никой не оспорваше, тя го помоли да опише раните, които бе открил по тялото на Оуен Неш.

— Добре — провлечено каза той, — имаше две рани и двете предизвикани от куршуми двайсети и пети калибър. По ниската рана, сама по себе си не смъртоносна, е от куршум, попаднал в слабините…

— Извинете ме, д-р Страут — прекъсна го Пулиъс. — Колкото и да е неприятно, бихте ли могъл да бъдете малко по-точен за местоположението на първата рана?

Провлеченоста в говора му стана още по-доловима.

— Ами, ако не държите да навлизаме в латинския, прокуроре, „слабини“ е сравнително точно местоположение. Това е областта, покрита с лонно окосмяване над гениталиите.