— Не. И аз не мисля. Но какво от това? Фаулър се кълне, че никога не е чувал за Неш, докато не прочел за него във вестниците.

— Вярваш ли му?

— Няма нищо, което да му противоречи. Нищо, с което да се докаже, че е бил на яхтата. Какъв е мотивът? Да отстрани съперник, да си я върне? Най-старият на света. Трябва да разбереш, Диз. Хората наистина си мислят, че Фаулър може да го е направил. Лок е отворил ей такава уста за задника му. Но щом го прави, значи има основание. Няма начин Лок, Ригби или който и да било друг да предприеме нещо, докато не разполагаме с нещо повече от онова, което имахме с Шин, с каквото обаче ние с повече от сигурност не разполагаме.

— Фаулър вижда ли се отново с Шин?

— Никакви признаци затова, а повярвай ми, хората гледат. Тя се е спотаила, опитва се да си прибере парите, съди мен и града, и щата. Искът на Фримън сигурно наближава националния дълг.

Това бяха фактите, с които разполагаше Глицки.

За да задоволи собственото си любопитство, Харди проведе самостоятелно разследване. Разполагаше с извадките от телефоните разговори. Анди Фаулър може и да си е мислил, че преди Оуен Неш да се появи, е имал Мей Шин само за себе си, но телефонните разговори включваха още три номера, набирани горе-долу също толкова редовно, колкото и този на Анди Фаулър.

Харди позвъни и на трите телефона. Единият беше централата на главния офис на „Тимбърлайн Груп“, консултантска фирма за дървен материал с адрес на Бей стрийт. Харди реши, че е малко вероятно Мей Шин да се е занимавала с търговия на дървен материал.

Когато на втория телефон отговори жена, Харди, въпреки че се почувства малко глупаво, се престори, че прави демографско проучване за класацията на „Нелсън“. Жената отвърна, че двамата със съпруга й, който бил на работа (занимавал се със софтуерни продукти), били над петдесетте. Не искаше да каже с точност, но доходът им бил в рамките на малките шестцифрени числа. Направи се, че й вярва.

Третият телефон беше на частния кабинет на един вежлив милионер в сферата на облеклото.

Така че…

Изглежда Мей бе имала още трима клиенти, преди да се появи Оуен Неш. Четирима, заедно с Анди Фаулър. И както личеше от телефонните обаждания, беше ги изоставила всичките около началото на февруари. Дали Неш й бе плащал повече или тя, както самата твърдеше, наистина се бе влюбила в него?

Разбира се, не знаеше нищо, което да свързва, който е да е от тези мъже с Оуен Неш. Не още. Харди прекара цял ден в размисли, дали трябва да го спомене пред Глицки, после реши да не го прави. Беше обещал на Анди, че няма да използва телефонните разговори, ако не се налага. Оригиналите бяха в досието в Палатата, ако някой желаеше, можеше да ги види.

Това вече не беше работа на Харди, но не се изискваше кой знае какво количество сиво вещество, за да разбере, че откритието щеше отново да отвори нещата. Ако мотивът, който изцяло бяха приписали на Фаулър, убийство на съперник, се използваше, той трябваше да се приложи също и към останалите трима клиенти (или любовници) на Мей. Но прокуратурата нямаше да предприеме вендета срещу никой от тях, както бе направила срещу Фаулър.

Въпреки това, Анди сигурно бе допуснал някаква грешка. Някакво доказателство трябва да се беше появило, но откъде го бяха намерили? Харди беше сигурен, че Глицки щеше да му се обади, ако нещо изникнеше, значи не беше той. А щом Глицки не разполагаше с доказателства, тогава кой? Той беше натоварен със следствието. Нещата не се връзваха.

Харди не бе стъпвал в Съдебната палата от деня, след като го бяха уволнили, когато отиде да си събере личните вещи, мишената, преспапието.

Сега, докато се изкачваше по предните стъпала заедно с Джейн, му беше трудно да повярва, че се е оставил да го убедят да се върне, фалшивите обвинения, анонимният доносник, политиката на доживотните — червата му отново се обърнаха.

Двамата с Джейн се качиха с претъпкания асансьор до ареста. Нямаше никаква представа какво щеше да прави. Беше късно следобед и реши, че поне ще огледа как стоят нещата. На гишето сержантът вдигна глава и му кимна.

— Хей, Харди, почивен ден ли си си взел?

На Харди му трябваше минутка — беше облечен спортно. Сержантът явно си мислеше, че продължава да работи тук.

— Къде се губиш, в отпуска ли беше или нещо друго?

— Нещо друго. Слушай, доведоха ли вече Анди Фаулър?

— Да, май че да, чакай да проверя. Можеш ли да повярваш, съдията? — Той стана от стола си и изчезна за две минути, Харди с цялото си сърце се надяваше някой да не го разкрие през това време.

Когато сержантът се върна, посочи надясно и му каза, че може да влезе, щели да доведат съдията.

Двамата с Джейн бяха пуснати да влязат, после въведени в залата за разпити, същата, в която за пръв път бе видял Мей Шин.

Джейн седна притеснено.

— Как успяхме да влезем тук?

— Мисля, че под фалшив претекст. Сега, чуй ме, когато баща ти влезе, дръж се резервирано пред пазача. Не скачай и недей да крещиш. След като си мислят, че работя тук, остави ги да смятат, че ти си ми помощничка, разбра ли?

Но не беше толкова лесно. Баща й просто не изглеждаше същия в жълтия гащеризон. Преди четири часа, в костюма на тънко райе, белезниците изглеждаха като върховна обида. Сега обаче Джейн си даде сметка, че не е видяла и половината от всичко.

Съдията се включи в играта, влезе отзивчиво, кимна на двама им и седна от другата страна на масата. Харди поблагодари на пазача и му каза да изчака навън. Веднага щом вратата се затвори, баща й възкликна:

— Хубава работа. Какво сте направили?

Дизмъс наведе леко глава, с ръка на устата.

— Излъгах. Как си, Анди?

— Зле. Ами ти?

— Добре.

Двамата мъже се опитваха да не се поглеждат в очите. Джейн нямаше да остави нещата да тръгнат зле. Или още по-зле.

— Не от Дизмъс е изтекла информацията за връзката ти, татко. За теб и… Мей.

Баща й не изглеждаше сломен духом. Всъщност, изглеждаше готов за бой.

— Не е излязла от теб? — право към Дизмъс.

— Казах ти, че няма да говоря и не съм го правил — повдигна рамене. — Разбрах, че си си помислил друго. Мен обаче ме уволниха заради това.

— Чух — ново изчакване.

Джейн осъзна, че забива нокти в дланите си. Не разбираше тази тишина — двамата мъже, някога били й най-близки, се дебнеха един друг.

— Предполагам, че вече взе малко да ми писва да обяснявам как не съм направил каквото там някой си мисли, че съм. Започвам да се повтарям.

— Представям си — баща й се бе затворил в себе си, обмисляше нещо. — Съжалявам, Диз, просто реших…

Бившият съпруг на Джейн си беше кръстосал ръцете на масата. Разтвори ги.

— Свикнал съм вече. Какво правиш тук?

— Някой мисли, че съм убил Оуен Неш.

— Това го знам. Но кой те представлява? Трябваше вече да си излязъл оттук.

Кисела усмивка.

— Така си мислиш, нали? Един от малките нагледни уроци на Лок. Нямам право на гаранция до предявяване на обвинението — той замълча. — Най-малкото.

— Този Лок е голяма работа.

Фаулър продължи.

— Обадих се на Дейвид Фримън. Но той смята, че може да не е много разумно да ме представлява заради Мей. Подхвърли ми, че ще поразпита наоколо. Междувременно, както изглежда, аз ще си стоя в ареста — още една кисела усмивка. — Въшлив дърдорко.

— Татко, не могат да постъпват така.

— Могат, скъпа. Колко пъти адвокатът на обвиняемия ми е казвал, че клиентът му трябва да бъде изкаран от затвора, че няма да изкара нощта, че въпросът бил на живот и смърт. И аз съм им отвръщал, че ще трябва да почака до сутринта. Съдебна процедура…

— Не можем да позволим това да се случи, не трябва да оставаш тук. Дизмъс ще направи нещо.

Харди кимна.

— Бих могъл да опитам, Анди.

— Защо? Какво би могъл да опиташ?

— Не знам, вкарах двама ни с Джейн, нали? Бих могъл да опитам да те сваля по стълбите и да те изкарам през вратата.