Узаконена дребнавост. Напълно законна. Законът можеше да бъде тълкуван всякак.

39

Джейн Фаулър влезе в „Литъл Шамрок“ и се отправи навътре към мишените за стрелички, където Дизмъс Харди играеше на пари. Тя го остави да довърши серията си, да се извърне и да я види. Не се бяха чували от три месеца, след като му бе вдигнала скандал затова, че принудил баща й да се оттегли: Той не беше отговорил на позвъняванията й — всичко четири на брой, по едно на всеки три седмици.

След като видя баща си да бъде извеждан с белезници от кабинета му — такава беше процедурата, — изобщо престана да й пука какво ще си помисли, трябваше да го види, така че се бе отбила до дома му. Франи, явно отново бременна, беше с още шест деца и няколко други жени. Да не би да бяха отворили детска ясла или какво? Не, това била групичката им — младите майки си помагали. Нещо я прободе. В живота на Джейн през няколкото месеца, когато двамата с Харди бяха станали родители, нямаше нищо такова.

Франи, както винаги, беше любезна и й каза къде може да намери Дизмъс, който винаги излизал от къщи във вторник следобед. Обясни й, че Дизмъс се справял с едно или най-много две деца. Но когато бройката нараснела на четири, плюс майките, достигал до границата на издръжливостта си и му се искало да изчезне. Без съмнение играел на стрелички в „Литъл Шамрок“. Да го потърсела там.

Когато видя Джейн, лицето на Харди за миг просветна, но после той се намръщи.

— Какво има? — попита той. Тя го осведоми за не повече от двайсетина секунди. Съперникът на Харди бе свършил и сега беше негов ред.

— Харди — извика го той.

Помоли Джейн да го изчака секунда, отиде до тебеширената черта и хвърли три стрелички — двайсет, седемнайсет и двойно шест. Другият мъж изпсува и извади портфейла си. Харди вече измъкваше стреличките от мишената и прибираше перцата обратно в кожения калъф.

— Двойно или нищо? — попита другият мъж.

Харди поклати глава.

— Не мога — прибра залога на човека и поведе Джейн към бара.

— Какво искаш да направя, Джейн?

— Искам да се срещнеш с него, искам да му помогнеш.

— Как?

Не знаеше. Харди беше безработен от три месеца. Бе качил пет кила. Под претекст, че усъвършенства хвърлянето на стрелички, и че се подготвя за участие в някой от големите турнири, той изпиваше по шест „Гинес“ всеки ден между един, когато „Шамрок“ отваряше и пет, когато се прибираше у дома. Последната бира пристигна.

— Татко има нужда от теб — каза Джейн. — Това е нелепо. Той не би могъл да убие никого. Дизмъс, ти го знаеш.

Харди не отвърна нищо. Не го знаеше, никой не го знаеше.

— Хайде — настоя тя.

— Какво трябва да направя?

— Ще измислиш нещо. Ти си юрист.

— И той е, както и всичките му приятели — Харди поклати глава. Щял да измисли нещо, хареса му. — Сигурен съм, че вече си е намерил адвокат.

— Но той има нужда от някой, на когото може да разчита, а не просто от човек, на когото да плаща.

— Вече не съм юрист, а дори и да бях, не съм адвокат. Никога през живота си не съм защитавал някого.

— Виж, просто те моля да се срещнеш с него. Той ти е правил услуги, повече от една. Дължиш му го.

В известен смисъл, може би, беше така. Все още се чувстваше зле — оправдан в действията си, но независимо от това, зле — заради преждевременното пенсиониране на Анди, виновен, че бе насилил толкова нещата, когато всичко това се беше оказало излишно. След срещата си в бара, Харди и Анди не се бяха чували повече.

— Не излезе от мен, Джейн.

Тя присви очи.

— Но ти си единственият, който знаеше за него и Мей. Няма кой друг да е.

Харди поклати глава.

— От телефоните извлечения. Не знаех нищо за гаранцията Момчето от „Кроникъл“ — репортерът, той изрови историята с гаранцията.

— Татко си мислеше, че си ти.

— Е, не бях аз. А щом като си мисли така, защо иска да ме види сега?

— Не е казал, че иска. Аз го казвам. Мисля, че ще бъде добре за него, и за двамата ви.

Харди въздъхна. Джейн нямаше да го остави на мира. Пък и без това нищо не правеше. Какво толкова щеше да му стане?

Харди следваше Джейн със собствената си кола.

Беше топъл октомврийски ден, циганското лято в Сан Франциско. Покривът беше свален и разполагаше с достатъчно време, за да обмисли нещата. Откри, че му е почти невъзможно да си представи Анди Фаулър, арестуван за убийството на Оуен Неш. Знаеше, че Лок лично ненавижда човека и че Пулиъс е способна да таи злоба с впечатлителни размери, но като се изключеше всичко това, имаш нужда от доказателства, за да отправиш обвинение към някого, при това към бивш съдия и то за убийство, още повече пък да го съдиш. Харди не бе чул да са се появили някакви нови доказателства, а беше сигурен, че щеше да разбере.

Все още се виждаше с Глицки веднъж-дваж пъти в седмицата, а се чуваха по телефона през ден. Когато двамата с Франи се бяха върнали от Хаваите, делото Неш бе изчезнало от вестниците, но Глицки се отбиваше да го държи в течение.

Явно Кен Фарис наистина бе направил грешка за последния път, когато бе видял Неш. Всъщност, оказа се четвъртък. Хората правеха грешки. Беше летял до Таос в петък, хранил се бе в ресторанти в Таос и в петък, и в събота вечер, беше се върнал с полета в понеделник сутринта.

Остин Брукър, г-н Силикон Вали, беше освободил президентството на компанията, която Оуен Неш му бе предоставил и се бе захванал със собствен доста рискован бизнес — нещо с керамични влакна в Сан Хосе. С персонал от петима инженери беше прекарвал в работилницата си всеки божи ден от април, май и юни и според всички източници, щеше да остане там най-малкото до втори февруари.

Глицки, докато разследваше, бе проверил дори и Селин. Отпечатъците й бяха открити из цялата „Елоиз“, което можеше да се очаква — тя беше казала, че често плавала с баща си. Приятелите, които бе посетила в Санта Круз бяха необичайно трио, състоящо се от двама гейове културисти и майката на единия, като всеки от тях потвърди, че Селин е прекарала празниците с тях, помогнала им била да преустроят старата си викторианска къща.

Единствената изненада беше, че отпечатъците на Селин бяха открити в компютъра на ареста. Ако никога не си бил арестуван, отпечатъците ти можеха да са картотекирани единствено в транспортна полиция, но без съмнение най-лесно достъпните данни за полицията бяха в компютъра и затова първото място, където поглеждаха, беше там.

— Селин е била арестувана?

— На два пъти. За кражба от магазин, когато е била на двайсет, сведена до необмислена простъпка, искът е бил отхвърлен. И проституция.

— Проституция ли?

— Разбирам да е имала нужда от пари, добре. Както и да е, било е преди петнайсет години. Разпитах я. Човек не би казал, че кой знае колко обича да си спомня за това. Твърди, че било недоразумение. Също така казва, че било точно след като първият й брак приключил и тя преживявала труден период.

— И какво последно е било, труден период или недоразумение?

— Не знам, малко е неясно. Каквото и да е било, никога не е било отправяно обвинение. Когато баща ти е Оуен Неш…

— Парите заговарят, нали — беше казал Харди и Глицки бе отвърнал, че и той мислел така.

Така че, като се отметнеха Фарис, Брукър и Селин, оставаше един-единствен вероятен заподозрян и това беше Анди Фаулър. Но — и това беше поразяващото в случая, откъдето и да го погледнеш, още от самото начало — Глицки не можеше да открие никакво доказателство, което да го свързва с Оуен Неш или с „Елоиз“.

Анди бил прекарал съботата и неделята извън града, разхождал се из Сиера, въпреки че явно не бил видял никого. Но той не познавал Оуен Неш — нямало никакви доказателства, че са се срещали. Докато Харди бил на Хаваите, се било разбрало, че Анди Фаулър имал дълготрайна връзка с Мей Шин, но тя била приключила горе-долу по същото време, когато се запознала с Неш.

— Не мисля, че е съвпадение, Ейб.