Уадъл се обърна към всичките:

— Делото е свързано с косвени доказателства. Това означава, че няма очевидец на престъплението. Никой няма да влезе в съда и да каже: „Видях как обвиняемият прониза горкия Бен Стъбс с харпуна.“ Може и да не го знаете, но показанията на очевидци почти винаги се пропукват. Докато косвените доказателства са значително по-неоспорими. Да, така е, косвените доказателства са бонфилето, а показанията на очевидци са плешката.

— Протестирам! — Виктория реши, че Уадъл я пробва. Или пък си мислеше, че е заспала. — Погрешно тълкуване на закона.

Съдия Федърс кимна в знак на съгласие.

— Приема се. Погрешното тълкуване на закона е моя работа.

Същата вечер Виктория стоеше сама в стаята си, хрупаше салата „Коб“ и подготвяше встъпителната си пледоария. Съдия Федърс беше казал на всички да дойдат сутринта точно в осем, за да продължат подбора. Джуниър я беше целунал по бузата за довиждане и й каза, че ще е в бара на „Каза Марина“, ако размислела дали да не се присъедини към него. Чичо Гриф и Кралицата се наслаждаваха на семеен масаж в спа центъра на хотела.

Виктория вярваше, че Кралицата я беше излъгала за връзката си с чичо Гриф в миналото, но какво можеше да направи? Ако задълбаеше в това — или ги преследваше с въпроси, — щеше да оплеска работата си в съда.

Помъчи се да се съсредоточи върху делото и се върна към полицейския доклад на Уилис Раск. Само че вкара Джими Бъфет в главата си и скоро вече си тананикаше „Ела, понеделник“, което й навя мисли за Стив. Какво ли правеше? Гуляеше по нощните заведения в Саут Бийч? Коя песен се въртеше в главата му?

Застанал до барплота в кухнята на малката си къща на Къмкуот Авеню, с Боби от едната страна, Стив се чудеше дали Виктория е на вечеря. В „Луис Бекярд“? Най-романтичния ресторант на света, вълните плискаха по брега на метри от масите. С Джуниър Грифин Големия Чеп?

Дали пиеха шампанско и си шепнеха нежно? Стив за миг се замисли дали да не иде с колата до Кий Уест и да не им развали празненството… пак. Този път без Лекси и Рекси. И без това нямаше да се поберат в смарта.

Не. Виктория нямаше да го направи. Служебната етика нямаше да й позволи, сигурно се беше усамотила и се подготвяше за съда. Почуди се как ли върви подбора на съдебни заседатели. Беше научил Виктория на много неща за избора на съдебни заседатели.

Но тя притежаваше едно качество, което нямаше нужда от инструкции. Умееше да предразполага хората. Съдебните заседатели я харесваха. Повече отколкото него, Въпреки това той можеше да отсее неискрения заседател по-добре от нея.

_По дяволите, трябваше да съм там!_

Той беше най-големият фен на Виктория и част от него искаше тя да спечели делото на Грифин. Но друга част искаше да попадне в беда и да потърси помощта му. Дотогава щеше да остане в Маями, и да работи по делото на баща си.

Още една натрапчива мисъл. Личните им взаимоотношения.

_Къде, по дяволите, сме ние? Скъса ли с мен и аз не разбрах?_

— За какво мислиш, чичо Стив?

— За работа.

— Аха! — Боби надникна под капака на тостера, където цвърчаха печените сандвичи със сирене. — И на мен ми липсва.

— Кой?

— Виктория. Мислиш си за нея, нали?

— Понякога ме плашиш, хлапе. — Стив обърна сандвичите на 180 градуса, за да се получат перпендикулярни линии. — Написа ли си домашното?

— Ску-ка.

— Стига, Боби. Трябва да си напишеш домашното по математика.

— Обзалагам се, че не знаеш единственото четно просто число.

— Мене ме остави. Писна ми твоят учител постоянно да ми звъни.

— Две. — Боби вдигна капака на скарата. Ако хлебчетата изгоряха, дори едно мъничко черно петънце, нямаше да хапне от сандвичите. — Кое е най-голямото число, което се дели на всички числа, по-малки от неговия корен квадратен?

— Виждам те как ходиш на училище и през лятото.

— Двайсет и четири.

— А къде са ти обувките? — Кльощавото хлапе беше облечено с фланелка на Шакил О’Нийл, която му стигаше до коленете. Може да имаше шорти отдолу, а може и да нямаше. — Помниш ли правилото? В кухнята не се ходи бос.

— Тъпо правило. Нямам мръсотия между пръстите.

— Много правила са тъпи, но въпреки това трябва да ги спазваш.

— А ти не. — Боби използва дървена лопатка, за да махне печените си сандвичи от скарата. — Кое е най-голямото просто число?

— Сто милиарда. Чуваш ли какво ти говоря? Тревожа се за училището — Стив реши, че говори като баща си, само дето Хърбърт никога през живота си не беше проверявал бележника му.

— Има над шест милиона цифри, така че всъщност си няма име. Но мога да ти го покажа на компютъра.

— А аз през цялото време си мисля, че разглеждаш анатомията на Парис Хилтън.

— Знаеш ли какво учим в училище? Алгебра за бавноразвиващи се.

— Първо си напиши домашното, после измисляй нови теории на относителността.

Боби си взе сок от ананас от хладилника и седна на кухненската маса.

— Мога ли да помогна за делото на дядо?

— Разбира се. — Стив си взе парче сирене чедар с люти чушлета, много вървеше на текилата. — Какво според теб имаше предвид Реджиналд Джоунс, когато каза, че дядо ти решил да направи нещо за цялата тази престъпност?

— Може дядо да е бил като Брус Уейн. През нощта да е ставал Батман.

— По-скоро Бакардиман.

— Знам какво си мислиш. Мислиш, че дядо е мамел.

— Мина ми през акъла. Затова трябва да прочета старите протоколи.

— Вече ги прочетох, чичо Стив.

— Кога?

— Тази седмица. Вместо да ходя на училище, взех рейса и отидох в съда.

— Боже! Бягаш и от училище, така ли? Ще ни се стъжни и на двамата.

— Прочетох делата за убийство на господин Любер. Седемнайсет присъди, нито една загуба. Всичко е правомерно.

— „Всичко е правомерно“? Кой говори така?

— Румпол от лондонския криминален съд по Пи Би Ес.

— Добре. Значи Пинки Любер е водил седемнайсет дела за убийство и ги е спечелил до едно. Ето как си е спечелил репутация на главорез.

— Поискал е смъртно наказание в единайсет от делата и съдебните заседатели искали смърт всеки път.

— Адски силна серия.

— Дядо потвърждавал присъдите. Единайсет смъртни. Шест доживотни.

— Максимум Хърб. Трябва да погледна обжалванията.

— Няма отменена присъда. Нито една.

Удивително. Боби разполагаше с всички цифри. Де да беше толкова старателен и към домашните си!

— Значи каквото и да е направил дядо ти, Трети окръжен и Върховният съд на Флорида не са успели да го разберат.

— Каза, че господин Любер е бил добър юрист преди да се корумпира. Може просто да се е разгорещил.

Стив си наля два пръста „Сианко Бланко“ и си взе още един резен сирене. Добре балансирана вечеря. Протеини от сиренето. А текилата се правеше от агаве, значи можеше да мине за зеленчук, нали така?

— Никой не печели седемнайсет углавни дела поред. С по дванайсет заседатели всяко. Това прави…

— Двеста и четири.

— Трябва да убедиш двеста и четири съдебни заседатели, без нито един против. Не е възможно.

— Може би ако включиш и поредицата от загуби, всичко ще се изравни.

— Каква поредица от загуби?

Боби отхапа една хапка от сандвича си, разтопен кашкавал полепна по устата му.

— В последните пет дела преди да започне успешната серия господин Любер е загубил три, едно е отложено от съдебните заседатели и има само една присъда.

— Мамка му! — вестниците изобщо не споменаваха за загубите. Винаги се говореше за „Серията от победи на Любер за Суперкупата“. Седемнайсет спечелени дела, без нито една загуба. Как беше обърнал нещата? — Може би търсим не в делата, в които трябва, хлапе. Трябва да прегледаме тези, които Пинки е загубил. Да видим какво е различното. Да видим какво е правил книжният плъх Реджи Джоунс. И най-вече да видим какво е правил дядо ти.

Преброяване

38