Виктория предпазливо закачи нова стръв и я хвърли:

— Финансирането се е провалило заради проблем с гаранцията, така ли?

— Точно така.

— Но Грифин е успял все пак да си намери застраховка отнякъде — додаде Стив, — или не е могъл да изтегли заема?

Фоулс се изсмя с цяло гърло.

— Не знаеш нищо, нали, готин?

— Кажи ни — отвърна Стив.

— Океания не можеше да бъде застрахована. Компютърните модели показваха, че хотелът ще се прекатури от ураган пета категория. Мистър Джи се опита да ги убеди, че вероятността ураган пета категория да засегне едно малко място в залива са нищожни, но не помогна. Никой не искаше да застрахова мястото.

— Е, как се е сдобил със заем тогава?

— Заложи всичко, което притежаваше, като гаранция. И последното парче недвижима собственост. Всички акции, всички свободни пари. Затова се изпокараха. Джуниър вилнееше и крещеше, че егото на баща му било ненаситно. Че си издигал сам на себе си паметник, който бил истинска лудост, и че щял да изгуби всичко.

Виктория си спомни нещо, което чичо Гриф беше казал в деня, когато се появи Кралицата: „Напоследък Джуниър се интересува от бизнеса. Упреква ме непрекъснато, че харча прекалено много пари, поемам прекалено големи рискове.“

— Значи на Джуниър му се е дръпнало лайното, че може да загуби наследството си — натърти Стив, сякаш Виктория не беше разбрала. Сякаш тя не разбираше, че вече буташе Джуниър към началото на редицата от заподозрени в „основателния алтернативен сценарий“, които най-вероятно биха предизвикали основателно съмнение у съдебните заседатели.

— И мистър Джи не му оставаше длъжен — продължи Фоулс, — здравата го настъпи, нарече го примадона и плейбой.

— Плейбой — повтори Стив, в случай че Виктория беше пропуснала.

— Мистър Джи каза, че парите били негови и щял да прави каквото си иска с тях. Така че, ако питате мен, Джуниър има много повече причини от Делия или от мен да потопи Океания. Милиони повече, бих казал.

Усмивката на Стив беше толкова самодоволна, че на Виктория й се прииска да му шибне един.

От другата страна на моста

30

— Джуниър не е убиец — каза Виктория, когато наближиха Биг Пайн Кий.

— Няма откъде да си сигурна.

— Но ти знаеш, че Делия е невинна, въпреки че хвърля сатъри.

Виктория беше зад волана на миникупъра си и двамата се отправяха на юг по магистралата. Колата щеше да се побере в багажника на елдорадото на Стив, макар че той сега сигурно вече бе пълен със семейства костури и скариди. Бяха тръгнали към Джуниър. Стив настояваше да го притиснат с обвиненията на Фоулс.

— Погледни фактите — каза той. — Джуниър е бил сърдит, че баща му ще строи хотел върху коралов риф. Но нещата се влошават. Старецът трябва да заложи всичко, което има, за да си осигури финансирането. Сега вече Джуниър се стряска, че не само рибите ще останат бездомни. Двамата се карат, но таткото не иска да промени решението си. Джуниър иска да спре проекта, но как? Няма да убие баща си. Вероятно не е искал да убива и Стъбс. Може просто да е искал да го сплаши, но нещата да са излезли извън контрол.

— Няма как да стане, освен ако Джуниър по чудо не се е върнал на яхтата в движение.

— Няма проблем за Аквамен. Видя го да се качва на хидроплан в движение.

— Записът на охранителните камери ясно показва как Джуниър се гмурка във водата от „Форс мажор“.

— Но не и как се отдалечава от лодката. Може да се е качил по стълбичката за плуване, без никой да го види. Скрива се вътре, после издебва Стъбс в салона, опитва се да го накара да промени доклада си. Стъбс отказва. Платили са му цяло състояние да се нагъзи за Океания. Джуниър заплашва да го изобличи за подкупите, но Стъбс решава, че блъфира. Ако Стъбс е виновен за взимането на подкупи, Грифин е виновен за това, че ги е давал. Стъбс не е повярвал, че Джуниър ще предаде стареца си.

— Изсмукваш си го от пръстите.

— Така правят творчески настроените адвокати, Вик. А сега ме изслушай докрай. Джуниър заплашва Стъбс с харпун. Може Стъбс да се е опитал да му го вземе и изстрелът да е станал случайно. Или пък Джуниър най-хладнокръвно го е застрелял. И в двата случая Джуниър скача от яхтата и доплува до брега.

— Прекалено много „може би“. Ами чичо Гриф? Него кой го е ударил?

— Не знам още. Но помниш ли онова туристическо корабче, което беше застигнато от десетметрова вълна в спокоен ден?

— Да.

— Може би голяма вълна да е ударила „Форс мажор“, докато Грифин е слизал по стълбата. Пада на палубата и си удря главата.

— Пак прекалено много „може би“.

— Господи, Вик! Просто играя покер с идеите. Казвам само, че може да хвърлим плувките на Джуниър на съдебните заседатели и да всеем основателно съмнение.

— Чичо Гриф никога няма да се съгласи.

— Смяташ ли, че вече не си го е помислил?

— Ако си го е помислил, защо не ни го е казал?

— Защото иска да спечелим делото, без да замесваме сина Му.

Когато стигнаха до Бйг Пайн Кий, Виктория зави наляво по Лонг Бийч Роуд. Преди да си тръгнат от Фоулс Стив се беше обадил на Джуниър, който оглеждаше лодки за гмуркане на разпродажба в Маратон. После щеше да ходи в „Полинезия Бийч Клуб“ да разпусне.

Да разпусне от какво, почуди се Стив. Пичът не работеше. Какво го беше напрегнало толкова?

Джуниър ги беше поканил да обядват в клуба, където според думите му сервирали страхотен албакор на скара. Така че сега Стив очакваше с нетърпение рибата тон, последвана от кръстосан разпит.

Джуниър беше казал, че до клуба се стига само по частен мост от южния край на Биг Пайн Кий. Беше снишил гласа си, за да му каже паролата „Контики“, която трябваше да кажат на пазача на пропуска. Беше малко прекалено черепно-костно за вкуса на Стив. Частно убежище за богати мъже, тлъсти котараци, които се поздравяват над чашите с ром и кола. Джуниър се изкиска по телефона и им каза, че „атмосферата“ щяла да им допадне.

_Атмосферата си я заври в гъза. Лицемерно копеле!_

— Какъв е планът ти? — попита Виктория.

Стив й се усмихна.

— Ще кажа на Джуниър да постъпи мъжки. Да спаси баща си, като се предаде. Да признае непредумишлено убийство. Десет години, ще излезе след седем. Не е много зле. Е, ще загуби тена си.

Мъжът на пропуска беше с колонизаторски шлем и военноморска униформа с еполети. Усмихна се широко, когато Стив прошепна „Контики“.

— Приятен ден, сър, мадам — отвърна той. — И внимавайте да не изгорите.

Прекосиха моста и Виктория паркира миникупъра си до бял линкълн навигатор с теглич. Бил на Джуниър, така каза на Стив, докато той се разгъваше от малката кола. На задната броня на колата имаше стикер: „Гмуркачите го правят дълбоко.“

— Простотия — каза той. — Голяма простотия.

— Ти ли го казваш? С пуберските си фланелки.

— Моите имат подтекст. Не са тъпи хвалби.

— Всичките сте недорасли — до един.

Насочиха се към клуба с бамбукови стени и тръстиков покрив. До входа беше издълбан двуметров дървен тики, полинезийският бог. Дълъг червен език висеше от отворената му уста и определено изглеждаше мръснишки.

Стив чу удар на ракета в топка. Погледна по-внимателно, мерна раздвижване, после мерна гола плът. На скрития зад ред палми тенис корт играеха две двойки на средна възраст.

— Мисля, че работниците от пералните стачкуват.

— Какви ги говориш?

— Тенисистите са без тениски и без шорти.

Виктория надникна между дърветата.

Единият мъж извика:

— Аут? Друг път е аут!

После се чу женски глас.

— Стига, Ал. Беше аут, четирийсет, скъпи.

— Голи са — прошепна Виктория, сякаш тики можеше да ги подслушва.

— Нали това ти казвам. Джуниър ни иска със смъкнати гащи. Теб най-вече.

— Не се пали. Сигурно е от онези курорти, дето разрешават да се ходи и без дрехи.