Коралова змия!

Пълзеше по-крака й и езикът й се стрелкаше ту навън, ту навътре.

Извика още веднъж.

_По дяволите! Направи нещо!_

Протегна мълниеносно с ръка и сграбчи змията близо до главата. Стисна я и опита да я махне от крака си. Проклетата гадина беше невероятно силна. Опря крак в стената на кабинката и дръпна с все сила. Змията се откъсна от крака й и се нави около ръката й, опашката й се разлюля във въздуха. Разтърси ръка, но змията не помръдна, а зина с цяла уста. Можеше да глътне цял портокал. Зъбите се показаха, главата се стрелна към лицето на Виктория. Тя се дръпна встрани, плъзна се на мокрите плочки, разби на парчета вратата на душ кабината и падна на пода.

Хълбокът й пое удара и болката прониза крака й. Змията излетя от ръката й, плъзна се по плочките и се нави на кълбо пред вратата на банята. Препречи й изхода. Главата на влечугото се въртеше ту наляво, ту надясно, езикът се стрелкаше, предизвиквайки я да се приближи.

Гола. Мокра. С пулсиращ хълбок. Уплашена. Виктория стоеше върху покрития с пяна под и търсеше оръжие с очи. Какво имаше? Сапун? Кърпа? Малки бутилчици с парфюм.

— Обувка!

За малко не се беше спънала в нея. Сандал с каишка през глезена и яркорозови помпони. От крадената пратка „Маноло Бланик“. Няколко кожени каишки, тежащи стотина грама. На нея й трябваха подковани работни ботуши.

Но мерна тока. Деветсантиметров, здрав. Можеше да забиеш пирон с него. Обувката беше на три крачки разстояние, по средата между нея и проклетата змия.

Змията полюшваше глава напред-назад и явно преценяваше разстоянието, което ги делеше. После се приведе към земята и се плъзна към нея.

— Принцесо! Принцесо! Добре ли си?

Гласът на майка й. От спалнята. Сигурно беше минала през свързващата врата. Змията спря. Обърна глава към звука.

Сега!

Ръката на Виктория се стрелна, сграбчи сандала и замахна с все сила. Токът улучи змията по устата, проби кожата и я прикова към плочките. Змията се нави на кълбо и цялото й тяло се разтресе, но сандалът не помръдна.

— Принцесо! Вътре ли си? — Майка й се приближаваше.

— Не влизай! — изкомандва Виктория, докато с мъка се изправяше на крака.

Змията се гърчеше на земята и сандалът падна. Виктория я сграбчи за опашката и я размаха като камшик. Чу се хрущене от счупен хрущял. Отново замахна със змията и главата й се разби в плочките. После я пусна безжизнена на пода.

— Принцесо! Какво става? Защо крещиш?

Кралицата се появи на прага. Беше отделила време да облече ефирна бяла копринена роба и пухкави чехли. Маската й за сън беше вдигната над челото.

— Боже мой! — Майка й се дръпна назад, не посмя да се приближи към змията. — На червени райета. Това е коралова змия.

Виктория се отпусна върху студените плочки на пода, цялата разтреперана.

— Да, така е.

— Добре ли си?

— Паднах лошо, но съм добре. — Виктория разтърка бедрото си, щеше да стане мораво до няколко часа.

— Слава Богу! Отивам да донеса малко лед…

— Няма нужда, мамо. Не се тревожи за мен.

— Не за теб. За змията.

О! Майка й разсъждаваше по-трезво от нея самата.

— За доказателство. Добра идея, майко.

— Доказателство ли? Какво доказателство? Имам един кожар в Маями, който ще направи страхотна чанта от тази красавица.

Двайсет минути по-късно майка й беше заспала отново, а Виктория си беше облякла розов памучен спортен екип и беше обула маратонки. Навън полицаите от участъка на Мънроу претърсваха басейна отстрани и паркинга на хотела. Вътре в апартамента шериф Уилис Раск стоеше до мъртвото влечуго и претегляше сандала с помпони на Виктория.

— Убила си чудовището с този нищо и никакъв сандал? — Шерифът я гледаше изпитателно.

Виктория присви рамене.

Когато Стив пристигна от баржата, прегърна я здраво и даде израз на всичките си опасения, като каза, че ако пипне нещастника, ще го направи на пух и прах. Няма да му остави здраво кокалче по тялото, като започне от коленете. Раск каза на Стив да се успокои, после накара Виктория да му разкаже всичко, което се беше случило през нощта. Тя го направи, като пропусна съня с голото гмуркане в тюркоазена вода.

— Змията под душа е нещо ново за мен — призна Раск. — Виждал съм тоалетна, пълна със саламандри и гущери. Мъжката тоалетна на бензиностанцията на Чарли Харпър на Тортуга Драйв. Момчето на Моли Алтър беше навряло вътре горките създания, след като Чарли го хванал да краде лепило за гуми. Оказа се наркоманче.

— Гущерите и саламандрите не хапят — каза Стив.

— Така е, ама ако някой те оближе отзад, може да се спънеш в крачолите си и да си удариш главата в стената. Както стана с Чарли.

Виктория посочи с върха на маратонката към тялото на змията.

— Това не е саламандър, шерифе. Това е коралова змия. Някой се опита да ме убие.

— Може и така да е, а може и да не е така — взе да разсъждава Раск.

Прекалено добродушно, за да се понрави на Виктория. Около шерифа се носеше мирис на канабис. Или Раск току-що беше заловил цял товарен кораб с марихуана, или беше изпушил една цигарка по пътя.

— Уилис, трябва да се съглася с Вик — каза Стив. — Някой е влязъл и е пуснал змията в банята.

— Вероятно е така — съгласи се Раск, — но госпожица Лорд е можела да стигне до болницата за десет минути. Има бая време, а и там са свикнали да се оправят с ухапвания от змии. Ако го е сторил някой местен, е бил наясно с това.

— Какво искате да кажете, шерифе? — попита Виктория. — Че на практика е било шега? Като гущерите в тоалетната?

— Виждали ли сте някога жена, ухапана от малък алигатор по задника? — попита Раск.

Зашеметяващ, лишен от всякаква логика довод, помисли си Виктория. Тревата беше виновна.

— Парка на остров Сток. — Раск кимна, докато си спомняше. — Жената сяда във ваната, решава да се понакисне малко, за да си изреже мазолите. Мъжът забравил да й каже, че е хванал малък алигатор сутринта. Не се знае дали е искал да го яде, или да си го гледа. На задника й имаше трийсет шева, помня го добре.

— Шерифе, някой изхвърли Стив от моста. Сега някой друг пуска отровна змия в банята ми. Има някаква връзка, не мислите ли?

— Връзка — да. Опит за убийство — не. Както казах и на Стив преди, ако някой е искал да го убие, нямало е да хвърли масло по стъклото му. И този, дето се е промъкнал в стаята ти, със сигурност е можел да те убие, ако е искал.

— Искат да ни объркат — каза Стив. Запъти се към минибара и се опита да го отвори, но Виктория беше скрила ключа, за да не може майка й да пие алкохол за нейна сметка. — Искат да объркат защитата на Грифин.

— Което означава — прекъсна го Виктория, — че същият човек се опитва да накисне и чичо Гриф.

— И най-вероятно е истинският убиец — допълни Стив.

— Не мога да коментирам — отвърна Раск. — Моята позиция трябва да е, че вашият човек е виновен.

— Вик, повече няма да спиш сама — предупреди я Стив.

— Баржата е прекалено малка — отвърна тя. — Трябва да работя някъде.

— Тогава аз ще се пренеса тук.

Не му отговори веднага.

Как да му го каже?

— Имам нужда от лично пространство, Стив.

— Добър опит, тигре — жегна го Раск.

— Тогава й осигури полицейска закрила, Уилис. Двама полицаи всяка нощ. Един в коридора, един под балкона.

— Не знам, Стиви. Бюджетът ни съвсем е орязан…

— Уилис, това е важно за мен, ясно?

— Господи, Стив!

— Баща ми също би настоял.

Изигра си коза, помисли си Виктория. Нали Уилис Раск дължеше кариерата си на Хърбърт Соломон, който го беше измъкнал преди много години?

Раск въздъхна.

— Добре, да бъде както искаш.

— Аз не искам — каза Виктория.

— Не ме е грижа — отвърна Стив.

— Чуваш ли какво ти казвам? Не искам полицейска закрила.

— Нямаш думата, сладурано.

— Как ме нарече?

— Дръж полицаите тук, Уилис — инструктира го Стив. — Прати и Националната гвардия, ако се наложи.