— Гости ме с евтино шампанско и подгизнали ордьоври. После се опита да ме подкупи с работа в хотела си. Сто хиляди на година, без да си мръдна пръста, стига да си мълча. Казах на Грифин какво може да направи с работата си и слязох от яхтата.

— Къде отиде?

— Питаш дали имам алиби? — лукаво се усмихна Делия. — Любовникът ми ме чакаше у дома. Доставяхме си взаимно удоволствие през целия ден. Посред нощ изядохме петдесет стриди и изпихме две кани със сангрия, после се любихме до зазоряване.

— Явно няма предвид мен — обърна се Стив към Виктория, — така че ще трябва да разпитаме и него.

— Ще ни трябва име и адрес — каза Виктория на Делия, — за да го разпитаме.

— Стига да не е прекалено изтощен — добави Стив.

— Той е най-страхотният любовник, когото познавам! — Делия си повя с ръка. — Понякога губя съзнание от екстаз.

— Сигурно слага дрога в сангрията ти.

Виктория хвърли пронизителен поглед към съдружника си и каза:

— Делия, познаваш ли някого, който би убил Бен Стъбс и би опитал да го припише на Хал Грифин?

— Не.

Виктория плъзна един от позивите по масата:

— Виждала ли си го някога?

— Разбира се. Брошурата на „Кийс на крак“ против Океания. Аз съм я писала.

— Имаш ли представа кой може да е хвърлил тези брошури по моста на канала Спениш Харбър?

— Никой от приятелите ми. Би било чисто замърсяване.

— Ами някой на мотор, който ме избута снощи от шосето?

Делия повдигна рамене, изглеждаше озадачена.

— Племенникът ми беше с мен. Можеше да умре.

— Боби? — каза Делия. — Ако беше наполовина толкова човечен, колкото него, Соломон, Щеше да си светец. Светец. Никой от познатите ми не би застрашил Боби. Нито теб, въпреки че си пълен скапаняк.

Виктория изгледа изпитателно Делия Бустаманте и веднага стигна до две заключения. Първо: явно казваше истината. И второ: все още беше влюбена в Стив.

Как успява да въздейства така на жените?

— Здравей, любов моя! — мъж излезе през кухненската врата на плажа. Изглежда познат, помисли си Виктория и британският акцент го потвърди.

Клайв Фоулс.

Пилотът, капитанът на яхта и учителят по гмуркане на чичо Гриф. Фоулс беше облечен със синя риза с къси ръкави и еполети и шорти за сафари. Светлата му кожа, която вероятно никога не се сдобиваше с истински тен, беше яркорозова.

— Брей да му се не види! Това са адвокатчетата. Добре ли си, Соломон? Говориха за теб по радиото.

— Нищо ми няма, Фоулс.

Делия скочи от масата и се увеси на врата на по-хапващия стриди британец, притисна цици към гръдния му кош и го целуна по устата, малко по-дълго от необходимото, като мъркаше като котка. Виктория реши, че нарочно го прави пред Стив.

— Госпожице Лорд, виждам, че сте се запознали с моята кукла — каза Фоулс. — Знам, че с господин Соломон се познават отдавна — каза го с усмивка, без грам злоба.

— Господин Фоулс — отвърна Виктория, — бихме желали да минем при вас утре и да ви разпитаме.

— Утре ще оборудвам новата яхта на мистър Джи. Ама вдругиден може.

Делия още не го пускаше, като леопард антилопа.

— Ще ни извините ли — измърка тя, — трябва да сготвя нещо много специално за моя мъж.

— Изчакай секунда, преди да сипеш масло в тигана — спря ги Стив. — Фоулс, Грифин знае ли за любовта ти към кубинската кухня?

— За Делия ли? — Фоулс вдигна рамене. — Не питам мистър Джи кого клати, нито той мен.

— Гадината пита — намеси се Делия — дали не съм те накарала да натопиш Грифин за убийството?

Англичанинът се задави от смях.

— Добра си в леглото, скъпа, но никоя не е чак толкова добра — обърна се към Стив, очите му бяха престанали да се смеят. — За идиот ли ме взимаш, Соломон? Мистър Джи е бил винаги добър към мен. Купи ми собствена яхта. Отнася се с уважение към мен.

Стив го прониза със соломоновия поглед. Придружен от мълчание, той беше предназначен да накара свидетеля да продължи да говори. Вместо това Фоулс отново се разсмя.

— Какво има, готин? Да не получи слънчев удар?

— Просто си мисля колко любопитен случай е Клайв Фоулс. В деня, когато се запознахме, предложи да ни водиш да се гмуркаме. Правиш преброяванена рибите всяка година. Водиш студенти на подводни обиколки. Обичаш рифа. Може би обичаш и Делия. Тя мрази Грифин, мрази това, което е намислил, и мога само да си представя какво ти шепне на възглавницата. Ти си нейното алиби, а тя — твоето. Все едно Вони да гарантира за Клайд. На това съдебните адвокати му викат „основателен алтернативен сценарий“. Знаеш ли какво значи това, Фоулс?

— Разбира се, готин. Кървяща изкупителна жертва. А сега се разкарайте, ще говорим в другиден. Изгладнял съм, и то не само за пържен костур.

Делия се разкикоти и гушна Фоулс през врата. Дори и да се бяха разтревожили от това, че можеше да ги обвинят в убийство, не го показваха.

Виктория се изправи на крака.

— Доскоро, господин Фоулс. Радвам се, че се запознахме, Делия.

Делия продължи да виси на ръката на Фоулс, докато двамата се отправяха към кухненската врата.

— Лека нощ на влюбените! — провикна се Стив.

— Адиос, гадино! — отвърна Делия. — Достатъчно ли си мъж, за да признаеш, че умираш за друг вкус?

— Не говори мръсотии, Делия.

— Имах предвид плодовата ми торта с манго.

— Печката ти е прекалено гореща — извика в отговор Стив. — И кремът винаги става на бучки.

Няколко минути по-късно Стив и Виктория вървяха мълчаливо покрай кейовете и морските птици крякаха над главите им.

— За какво си мислиш? — попита тя. — Освен за кулинарните специалитети на Делия.

— За теб.

— Така ли?

— Опитвам се да разбера какво те мъчи.

— Забелязал си. И какъв е „основателният ти алтернативен сценарий“ за мен.

Пробваше го. Изобщо не си беше дал сметка какво изпитва Делия към него. Дали интуицията му по отношение на нея действаше по-добре?

— Нещастна си от известно време — продължи Стив. — Но така се бях увил в собствените си грижи, че не го забелязах.

— Топло, топло. Продължавай.

— Правиш преоценка на всичко в живота си. Включително и на мен.

— Горещо — отвърна тя. — И какво ще направиш във връзка с това?

— Ще работя върху отношенията ни, преди да си хвърлила сатъра по мен. Или по-лошо — преди да си тръгнеш, без да си го хвърлила.

— Тревога! Пожар! — отвърна Виктория. И се почуди възможно ли е пламъкът на една връзка да гори точно колкото трябва. Достатъчно, за да сготви, без да направи крема на бучки.

Да душиш, или да не душиш

27

В кухнята на баржата си Хърбърт Соломон късаше пресни листа мента и засипваше Стив с въпроси.

— Знаеш ли, че Били Уаху говори за теб по радиото?

— Били Уаху е кретен.

— Някакъв човек се обади и попита защо не си бил изяден от акулите, когато си паднал в канала и Били отвърна, че било от професионална солидарност.

— Кретен, който има нужда от свежи теми.

Беше на другия ден след посещението им в „Хавана Виехо“ и мозъчният тръст на Стив — баща му и племенникът му — разменяха мнения. Докато говореха, Хърбърт използва ръчна преса, за да изцеди сока от стъблата на тръстиката, сладката гуарапо капеше в стъклена чаша, пълна с ледени кубчета.

— Били попита слушателите си дали според тях е било злополука, или някой се е опитал да те убие заради делото на Грифин.

— И?

— Болшинството смятат, че си поредният некадърен шофьор от Маями. — Хърбърт наля здравословна порция ром в чашата, добави малко прясно изцеден лимонов сок, една капка газирана вода и ментови листенца. — Това кубинско момиче има ли нещо общо с нападението срещу теб?

— Няма начин — отвърна Стив.

— Няма начин, Хосе — съгласи се Боби.

— Делия е емоционална, но не би прибягнала до насилие.

Хърбърт опита коктейла си и кимна в знак на одобрение.

— Какво мисли Виктория?

— Казва, че много жени с удоволствие биха ме избутали от пътя.