— Всичко ще е наред, Вик. Не бой се.

Няколко двойки играеха карти на маси около басейна. Други се плацикаха в плиткия му край до бара. Хората ги зяпаха, установи Виктория. Най-вече нея. Оценяваха я.

Това беше лудост.

— Стив, не се чувствам никак удобно тук.

Той оглеждаше голите жени, проснали се по шезлонгите.

— Вече не ми се свива. Даже май нараства.

— Чувствам се толкова странно.

— Чака ни работа.

Но гласът му изобщо не беше делови. Беше по-плътен и размекнат.

Как можа да се отпусне толкова скоро? На нея й се струваше, че хиляди очи се впиват в тялото й и усещаше как се изчервява.

— Добре че майка ми не може да ме види сега.

— Принцесо! Ето те и теб.

Този глас! Не може да бъде!

— Ела да изпиеш едра пиня колада с нас, скъпа. И после вземи хвани малко тен.

Ето я и нея, излегнала се величествено на втория ред с шезлонги. Кралицата държеше кокосов орех, в който бяха забодени две сламки и малко пурпурно чадърче.

Гола! Пред всичките тези непознати хора.

Виж я само! Равномерен тен. Прибраният й корем — гладък като дъска за гладене, силиконовите й гърди, издути като плажни топки, кожата й опъната като барабан. Голите крака на Кралицата, изтегнати на шезлонга, бяха стройни и бронзови, чак до…

Боже мили! Майка ми, петдесет и осем годишната ми майка, е обръснала космите си и е оставила само една тясна шампанена ивица колкото пила за нокти. В спа центъра си имаше име за това. Как се казваше?

— Събуди се! Виж кой е тук — Кралицата издаваше заповеди на едрия по-възрастен мъж с широки рамене на съседния шезлонг. — Гриф, събуди се и кажи здрасти!

Чичо Гриф! Боже, не може да е истина!

Виктория усети как гърлото й се свива. Можеше ли изобщо да говори?

— Майко, какво правиш тук?

— О, не се прави на толкова изненадана. Разхождала съм се гола в Монако, когато ти още си била в пансиона.

„Ивица за кацане“. Така се казваше подравненото малко парченце от косми. Изрядно поддържана във всяко отношение, майка й гордо излагаше на показ ивицата си за кацане, докато тя все още имаше джунгла, рошава дъждовна гора.

Хал Грифин се събуди и сънено се почеса по чатала. Със същата ръка понечи да се здрависа със Стив, който подаде юмрук — да си чукнат кокалчетата вместо ръкостискане.

— Здрасти, Соломон, много ли висят?

Стив се затрудни да отговори и Грифин избухна в гръмогласен смях.

— Спокойно. Радвай са на това, което имаш сега. Колкото повече човек остарява, толкова по-малка му става пишката.

— Но яхтата му става по-голяма — жизнерадостно изчурулика Айрини Лорд.

Грифин изглеждаше изгорял и здрав, розовата лепенка на челото му беше единственото доказателство за катастрофата с лодката.

— Добре дошла в Полинезия, Принцесо!

Отново се пребори с желанието си да се прикрие.

— Имаме среща с Джуниър, чичо Гриф.

— Ще се срещнете. Но първо трябва да ви кажа нещо, и то много важно.

— Току-що дойдоха, Гриф — каза Айрини. — Защо не оставите деловите разговори за после? — Тя се надигна на лакът и прибра крака под стегнатия си задник. — Принцесо, надявам се, че няма да се обидиш, ако ти кажа нещо…

_Боже господи! Нямам целулит. Коремът ми е стегнат от пилатеса. Нямам нужда от пластична хирургия. Какво толкова имаше да казва?_

— Не си ли мислила за кола маска, скъпа?

Адиос, Стив!

32

Грифин започна да раздава заповеди. Каза на Айрини да иде да поплува, на адвокатите да седнат и на сервитьорката да донесе на всички по един плажен коктейл.

Айрини се потопи в плиткия край на басейна, като даде възможност на всички да се възхитят на новото й ремонтирано дупе. Стив и Виктория седнаха на маса с бамбукови крака, под сянката на сламен чадър. Голата сервитьорка разлюля цици да им донесе лимонади във високи чаши, подправени с ром и кюрасо.

— Клайв Фоулс ми се обади веднага след като сте си тръгнали оттам — каза им Грифин. — Всичко е наред. Страхувам се, че ви е изградил погрешна представа за Джуниър.

— Може би вие ни изградихте погрешна представа за Джуниър — отвърна Стив. — Защо не ни казахте, че двамата сте се карали за Океания?

— Някога да си спорил с баща си, Соломон?

— Само последните трийсет години.

— Да си го убил в резултат?

— Още не.

Непознато усещане, помисли си Стив, бризът между краката му. Но не неприятно. Тези нудисти може и да имаха право. В басейна две млади жени — достатъчно големи, за да пият — пляскаха с ръце, докато се спускаха по ролбата. Можеше да им остане време и за малко колежански волейбол, преди да тръгнат.

Грифин се обърна към Виктория.

— Принцесо, ти не вярваш в тези глупости, че Джуниър може да е убил Стъбс, нали?

— Опитвам се да разсъждавам логично.

Браво, съдружнико! Не смяташе, че Джуниър го е направил, но нямаше да напусне редиците на малкото им сплотено семейство. Адвокатите и мафиотите следваха уроците на Кръстника.

— Но не виждам смисъла, чичо Гриф.

Толкова за правилото на Сони Корлеоне.

— Защото е пълна глупост — отвърна Грифин. Джуниър няма нищо общо със смъртта на Стъбс.

— Бих искал да ме изслушате — отвърна Стив.

— Здравейте на всички!

Към масата се приближаваше самият мускулест убиец. Въртеше чука за крокет, с изпъчени гърди, изпънати рамене, усмивка от паста за зъби. И между краката му…

Ужас! Чудовището.

Малко на една страна, заобиколен от кичури руси косми, висеше щастливият, самоуверен, подканящ „хей погледни ме“ салам. Кучият му син можеше да играе крокет и без чук.

— Как си, синко? — провикна се Грифин.

— Супер, спечелих — Джуниър се ухили и размаха дървения чук за синята му велурена дръжка. — Двайсет и шест на четиринайсет на финала.

— Браво!

— Здрасти, Тори! — Джуниър се наведе към масата и целуна Виктория по бузата.

Господи, дали огромното му махало не се отърка в голото й рамо?

— Здрасти, Джуниър! — усмихна му се тя.

— Стив — кимна му Джуниър.

— Хубав чук — отвърна Стив.

— Синко, защо не направиш няколко дължини, докато говоря с адвокатите си? — предложи Грифин.

— Няма проблем, татко. Ще поплувам петстотин метра бътерфлай.

Джуниър се затича към басейна, Виктория се загледа след него.

Грифин отпи от лимонадата си.

— Давай, Соломон. Кажи каквото мислиш.

— За да спечелим делото, трябва да посочим с пръст някой друг.

— Не и сина ми, забрави. Боже, Джуниър дори не беше на яхтата.

— Сигурен ли сте?

— Нали бях там, по дяволите!

— На мостика. Няма как да сте видял какво става долу.

— Не ми минават такива, Соломон.

— Джуниър е мислел, че Океания може да ви доведе до банкрут — продължи Стив. — Ако е смятал, че като убие Стъбс, ще спре проекта…

— Глупости! Само аз бях достатъчно бесен, за да убия копелето.

Виктория сбръчка чело.

— Чичо Гриф, не те разбирам.

— Какво не разбираш? — изстреля Стив. — Иска да предпази сина си.

— Изслушай ме поне веднъж, Стив — заповяда тя. — Не за това говоря. Онзи ден на лодката, чичо Гриф, за какво беше толкова ядосан на Стъбс?

— Както ви казах и преди, изнудваше ме за един милион.

— Не, това е било предишната седмица. На лодката сте уредили всичко. Дал си на Стъбс стоте хиляди от кошовете с раци и си му обещал още. Каза ми, че бил приел.

Във влажния въздух увисна един неизречен въпрос, Стив го знаеше.

„Ако си казал истината, ако си сключил сделка със Стъбс, защо още си бил бесен, та чак ти се е искало да го убиеш?“

Браво, Вик! Стив усети чувство на гордост. Използваше уменията, на които той я беше научил. Винаги уточнявай времето, беше хванала несъответствие, което на него му беше убягнало. Сега щеше да се облегне удобно на стола и да следва заповедите й, щеше да мълчи и да слуша.

— Излъгал ли си ме, чичо Гриф? Карали ли сте се на лодката за пари?