— Никакви дрехи! — каза младата жена зад ратановия тезгях. Рогозки от тапа висяха по бамбуковите стени, а в ъгъла една майна* беше кацнала върху изкуствено дърво. — Всички са голи. Членове, гости, персонал.

[* Тропическа птица от вида на скорците. — Б.пр.]

Жената имаше усмивка от филмчетата на Уолт Дисни, сякаш се беше надишала с азотен окис. На табелката с името й, висяща между огромните й бронзови гърди, пишеше „Сладурана“. По преценка на Стив — основана на опит от първа ръка и защита на доктор Ървин Рудник по обвинения за нанасяне на телесни вреди — големите колкото грейпфрут цици на Сладурана бяха увеличени с операция.

— От моста нататък всички са голи — натърти Сладурана. — Дори и на бюфета за обяд.

— Имаме среща с член — каза Виктория и Стив се въздържа да не направи гнусен каламбур.

— Кой е той? — попита Сладурана.

— Грифин Джуниър.

— О, господин Грифин! — измърка Сладурана. — Той е голяма клечка тук.

Стив отново си прехапа езика.

— Аз съм стажантка — додаде Сладурана. — Уча хотелски мениджмънт в университета във Флорида. Господин Грифин ми е ментор.

— В добри ръце сте — каза Виктория.

— И двете — отбеляза Стив. Човек може да издържи само донякъде на изкушението.

Сладурана посочи към съблекалнята. След като си свалиха дрехите, Сладурана сподели, че менторът Джуниър я е посъветвал никога да не казва „съблечени“. Трябвало да тръгнат по таитянската пътека през вулканичния мост и лагуната. Като минели покрай басейна, щели да видят Джуниър Грифин на игрището за крокет.

— Господин Грифин размахва най-добре чука в клуба — замечтано каза Сладурана.

— Боже, има ли нещо, което този човек да не може да прави? — любезно отвърна Стив.

— Когато има чист удар, винаги бележи точка — каза Сладурана с пламнал поглед.

Законите на Соломон

8.

Ако някой умен, красив и богат мъж те покани заедно с гаджето ти в нудистки клуб… повече от сигурно е, че има гигантски шмекел*.

[* Пенис (жарг.) — Б.пр.]

РАЗМЕРЪТ ИМА ЗНАЧЕНИЕ

31

— Мислиш ли, че съм плоска отпред? — попита Виктория.

— Не, изобщо. Много добре си сложена.

— Все едно да кажеш на невзрачно момиче, че е с добра душа, а?

— Ти си висока, стройна и атлетична и циците ти са съразмерни с останалата част на тялото.

— Но са малки.

— Нито са малки, нито са големи. Точно такива харесвам.

— Сигурен ли си?

— Повече от шепа е живо разхищение.

— Тогава защо зяпаше огромните бомби на Сладурана? — попита тя като на кръстосан разпит.

— Защото ако бях отвърнал поглед, щях да изглеждам като мухльо.

Голи и смутени минаха покрай редица каменни тикита, които според Виктория представлявали божества от Великденския остров. Пътечката минаваше през горичка с мангрови дървета и им осигуряваше прикритие и усещане за безопасност, поне за момента.

— Ако една жена е нудистка, иска да я гледаш — продължи Стив. — Според етикета трябва да я погледнеш. Не да я зяпаш продължително, а да я огледаш достатъчно, за да я оцениш и поласкаеш.

— Страхотно извинение. Ти наистина си добър адвокат. — Тя гледаше право напред, но сега се обърна към него. — Откъде взе вестника?

— Беше в съблекалнята.

— И защо го държиш над чатала си.

— Просто така. Исках да видя докъде са стигнали световните дела.

— Сериозно? — сграбчи вестника. „Диарио Лае Америкас“. — Какви са новините от Тегучигалпа?

Сепна се от шума. Малко встрани от пътеката гол дървар сечеше един калистемон. Виктория се опита да диша дълбоко и вдиша влажния въздух, натежал от солта на приливните езера наоколо.

Никога не се беше смятала за ексхибиционистка. Даже се срамуваше от тялото си. Но това беше предизвикателство, сякаш се състезаваше за място в юридическия журнал. Беше решена да преодолее задръжките си, да спечели, независимо колко висок беше залогът.

_Имам хубаво тяло. А и в нудизма няма нищо лошо, нали така?_

Започваше да се самонавива. От какво толкова се срамуваше?

Джуниър.

Джуниър също щеше да е гол. Великолепен мъжкар. Дали щеше да хареса тялото й?

_Боже, защо мисля за него?_

Виктория хвърли вестника в една боклукчийска кофа и погледна към Стив, а той побърза да сложи ръце върху слабините си.

— Сега пък какво? — попита тя.

— Сви се.

— О, я престани!

— Мислиш ли, че ми е малък? — Спомни си Аквамен по бански. Знаеше, че ги делят секунди от срещата с огромния Джон на Джуниър.

— Мисля, че е съразмерен с тялото ти.

Туше.

— Сериозно говоря, Вик. Не ми ли е малко… малък?

— Нямам достатъчно опит, за да отговоря. Но си е добре. Сладък е.

— Сладък? „Сладък“ е за котенце. Мъжът иска да е чудовище. Левитан. Колос.

— Добре де, сладък малък колос.

— Не съм чувал по-добър оксиморон.

— Добре си е. Имаш страхотно дупе. Изглеждаш страхотно в дънки.

— Бих убил за чифт дънки в момента — каза Стив.

Пътеката стигна до въжен мост, опънат над тиха лагуна. Лилии и водни цветя на повърхността, дебел японски шаран отдолу. От скрити колони звучеше музика. Мрачна и тайнствена, с много барабани. Звуци от джунглата.

Мъж и жена, и двамата голи, около шейсетте, но стегнати и почернели, крачеха по моста насреща им. Трябваше да се разминат.

Добре, добро изпитание, помисли си Виктория. Дръж се нормално. Чувствай се съвсем удобно.

— Здравейте! — провикна се мъжът.

— Здрасти! Здрасти! — почти изкрещя Виктория.

Жената ги огледа от главата до петите и Виктория усети, че се изчервява.

— Имате нужда от малко тен — посъветва ги тя.

Виктория си каза, че трябва да държи погледа си над нивото на кръста, но може би Стив беше прав. Ако си гол, очакваш хората да те огледат. Докато се извръщаха настрани, си позволи да огледа мъжа. Въженият мост разлюля огромния му скротум. Увиснала отпусната торба, която приличаше на конопена кесия с две глави лук. Виктория толкова рязко извърна глава, че можеше да й се сецне вратът.

_Какво правя тук? Това не съм аз._

От другата страна на моста пътеката минаваше през огромна морава. Басейнът беше на двайсетина метра и чуваха виковете и плясъците от волейболния мач във водата. Минаха покрай голи двойки на шезлонги, които поглъщаха лъчите на следобедното слънце.

Панорама от голи задници. Шведска маса от голи пъпове и лъщящи слабини. Натежали и увиснали гърди, щръкнали и стегнати, кръгли и конусообразни. Набъбнали зърна и гладки зърна, големи колкото грозде или колкото малина. Гора от косми, някои буйни и рошави, други внимателно постригани като английска ливада. Следваха увиснали пениси, сгърчени на бедрата като мъртви катерички на дънер. Армия от спящи мъжки органи, абсурдни в своята уязвимост. Дали Господ не си беше направил шега с човечеството с тези разтеглени парчета увиснала мека плът?

Когато наближиха басейна, от открития бюфет ги лъхна мирис на кокосово масло, примесен с месо на скара от барбекюто. Аромат едновременно чувствен и хищен.

Тогава Виктория усети пронизително главоболие.

— Май не беше толкова добра идея.

— Нали и аз това казвам. Джуниър се опитва да ни разкара. Как можем да проведем кръстосан разпит, когато…

В същия момент две дребни жени на около двайсет със стегнати тела на гимнастички притичаха покрай тях. Перфектни тела, помисли си Виктория. Лъскави от маслото, с очертани мускули, малките им гърди леко се полюшваха при всяка крачка. Стив, разбира се, беше като хипнотизиран.

— Когато какво? — попита тя.

— А?

— Говореше нещо. Как можело да подлагаме на кръстосан разпит Джуниър, когато… нещо си. Когато какво?

Стив се обърна, за да проследи как съвършените стегнати задници на жените изчезват в гората. Десет милиона години еволюция, помисли си Виктория, а мозъкът на мъжа продължава да реагира така, сякаш собственикът му току-що е изпълзял от блатата с ципи между пръстите на краката.