Сесил отведе епископа на шотландската кралица да отседне при епископа на Или като гост в дома му. Трябва да е било весело събиране. Отвел слугата му в Тауър и го изтезавал, като трошил костите му на дибата, притискал тялото му с камъни и го окачвал да виси на китките си. Човекът — стар служител на шотландската кралица — казал на мъчителите всичко, за което питали, а вероятно и още освен това. След това хората на Норфолк били отведени в Тауър и си изпели всичко, докато им изтръгвали ноктите. Робърт Хигфорд им показал тайника за писмата, под керемидите на покрива. Уилям Баркър им разказал за заговора. Лорънс Банистър дешифрирал писмата на шотландската кралица до нейния годеник, Норфолк, пълни с любов и обещания. После, накрая, преместили приятеля на шотландската кралица и неин посланик, епископ Джон Лесли, от имението в Кеймбриджшър, където бил отседнал, в Тауър, чието гостоприемство е значително по-сурово, принудили го да изпита болката, сломявала по-незначителни мъже, и той им разказал всичко.

Последва нова поредица от арести на хора, назовани като предатели, и самият Норфолк беше отново хвърлен в Тауър. Невероятно е, но изглежда, че след като се врече на нашата кралица в пълно подчинение, той е продължил да си пише и да заговорничи с другата кралица и е бил здраво оплетен в мрежите на испанците и французите, планиращи унищожаването на мира в страната ни.

Наистина вярвам, че само един ден ни делеше от испанско нашествие, което щеше да ни унищожи, да доведе до убийството на Елизабет, и да постави най-истинската наследница на Кървавата Мери Тюдор — Кървавата Мери Стюарт — на трона на Англия, и кладите в Смитфийлд отново щяха да пламнат за изгарянето на протестантски мъченици.

Благодаря на Бога, че Ридолфи беше самохвалко, благодаря на Бога, че кралят на Испания е предпазлив човек. Слава Богу, че херцогът на Норфолк е глупак, който изпрати цяло състояние в злато по ненадежден куриер, а заговорниците сами се издадоха. И слава Богу, че Сесил беше на място, в центъра на своята мрежа от шпиони, и знаеше всичко. Защото ако другата кралица беше постигнала своето, сега щеше да бъде в Уайтхол, Елизабет щеше да е мъртва, а Англия, моята Англия, щеше да е изгубена.

Моят съпруг, графът, е станал мрачен с настъпването на по-студените нощи, и също като тях се затвори в мълчание. Посещава кралицата в покоите й само веднъж седмично и я пита с хладна любезност дали е добре, дали има всичко, от което се нуждае, и дали има писма, които би искала той да изпрати, дали има искания или оплаквания към него или към двора.

Тя отвръща също толкова студено, че не се чувства добре, че иска свободата си, че настоява Елизабет да спази споразумението да я изпрати у дома в Шотландия, и че няма писма за изпращане. Разделят се официално като врагове, принудени да танцуват заедно и свързани за момент от движението на танца, а след това — отново освободени.

Би трябвало да ликувам, че приятелството им приключи така внезапно и толкова зле. Би трябвало да се смея скришом, скрила лице в ръкава си, че тази невярна кралица е била невярна и спрямо него. Но е трудно да изпитам удоволствие в този затвор. Моят съпруг, графът, се е състарил с години за последните няколко дни, лицето му е набраздено от тъга и той почти не говори. Тя е самотна, сега, след като изгуби обичта му, и отново идва да седи с мен в следобедите. Идва тихо, като сгълчана прислужница, и трябва да призная, че съм изненадана, задето неговото неодобрение й е нанесло такъв тежък удар. Всеки би си помислил, че е държала на него. Палим свещите, на чиято светлина работим, около пет часа, и тя казва, че изпитва ужас от по-тъмните нощи и сивите утрини. Приливът на благополучие, който я беше споходил в средата на лятото, напълно е пресъхнал, късметът й се е изчерпал. Тя знае, че ще прекара още една зима в плен. Сега вече няма шанс да я върнат в Шотландия. Тя сама разруши надеждите си и се боя, че къщата ми ще бъде прокълната с този печален призрак завинаги.

— Бес, какво става в Лондон? — пита ме тя. — Можете да ми кажете. Едва ли мога да се възползвам по някакъв начин от тези сведения. Мисля, че вече всички знаят повече от мен.

— Херцогът на Норфолк е арестуван, отново обвинен, че заговорничи с испанците, и върнат в Лондонския Тауър — казвам й аз.

Тя пребледнява. Аха, помислям си злорадо, значи поне веднъж не сте по-осведомена от всички нас. Нейните шпиони и доносници сигурно се спотайват. Не е знаела за това.

— Бес, не! Вярно ли е това?

— Обвинен е, че е участвал в заговор за вашето освобождаване — казвам аз. — Сигурно знаете за това повече от мен.

— Кълна се…

— Недейте — казвам студено. — Не си хабете думите.

Тя млъква.

— Ах, Бес, ако бяхте на моето място, щяхте да сторите същото. Той и аз…

— Наистина ли убедихте себе си, че го обичате?

— Мислех си, че той ще ме спаси.

— Е, отведохте го до смъртта му — казвам. — А това е нещо, което аз не бих сторила. Дори ако бях на ваше място.

— Вие не знаете какво е да бъдете кралица — казва тя простичко. — Аз съм кралица. Не съм като другите жени. Трябва да бъда свободна.

— Вие сама се осъдихте на доживотно затворничество — предричам аз. — А него осъдихте на смърт. На ваше място нямаше да направя това, кралица или не.

— Не могат да докажат нищо срещу него — казва тя. — А дори и да скалъпят доказателства, или чрез мъчения да изтръгнат лъжливи показания от слугите, той все пак е братовчед на кралицата. Той е с кралска кръв. Тя няма да осъди на смърт човек от собственото си семейство. Всяка особа с кралска кръв е свещена.

— Какво друго може да направи тя? — питам настоятелно, тласната към раздразнение. — Много хубаво от ваша страна да казвате, че не може да го направи: но какъв избор има тя? Какъв избор й оставя той? Ако той не престава да крои заговори, след като й е обещал пълно подчинение и е получил помилване, ако вие не преставате да кроите заговори, след като дадохте клетва, какво може да стори тя, освен да сложи край на това? Тя не може да прекара остатъка от живота си в очакване изпратеният от вас наемен убиец да пристигне и да я убие.

— Тя не може да го убие: той е неин братовчед и е с кралска кръв. А мен тя никога няма да успее да убие — заявява шотландската кралица. — Тя не може да убие една кралица като нея самата. А аз никога не бих изпратила платен убиец. Следователно тя никога не може да сложи край на това.

— Всяка от вас се е превърнала в кошмара на другата — казвам аз. — И изглежда, че никоя от вас не може да се събуди.

За миг седим мълчаливо. Работя по гоблен, изобразяващ къщата ми в Чатсуърт, с такава точност, сякаш е строителен чертеж. Понякога си мисля, че това ще бъде всичко, което ми е останало от Чатсуърт, когато ми се наложи да продам своята гордост и радост на някой купувач на възможно най-ниска цена. Всичко, което ще ми е останало от щастливите ми години, ще бъде този гоблен, изобразяващ къщата, която обичах.

— От седмици не съм получавала вести от посланика си — казва ми тихо кралицата. — Джон Лесли, епископ на Рос. Арестуван ли е? Знаете ли?

— Той участваше ли в заговора? — питам аз.

— Не — казва тя уморено. — Не. Нямаше заговор, доколкото ми е известно. А той със сигурност не е бил част от него. И дори и да е получил писмо от някого, или да се е срещнал с някого, пак не може да бъде арестуван, тъй като е посланик. Той има права, дори в кралство като това, където шпионите правят прокламации, а плебеите прокарват закони.

— Тогава той няма от какво да се бои — казвам грубо. — Нито пък вие. Нито пък херцогът на Норфолк. Той е в безопасност, а според думите ви, също и вие, и посланикът: всички вие сте недосегаеми било заради светостта на телата си, или заради чистата си съвест. Ако това е така, защо сте толкова бледа, ваша светлост, и защо съпругът ми вече не излиза сутрин на езда с вас? Защо никога не ви търси и защо не пращате да го викат?

— Мисля, че сега ще се върна в покоите си — казва тихо тя. — Уморена съм.