Ноември 1571, замъкът Шефилд: Мери

Трябва да чакам дълги месеци в мълчание, като внимавам какво говоря, боейки се дори да пиша на посланика си за новини, затворница на своя страх. Накрая получавам вести от Париж, в писмо, което е било отваряно и четено от други. Норфолк е арестуван и ще бъде обвинен в държавна измяна.

Миналия път, когато той беше в Тауър, лично Сесил изтъкна, че херцогът е проявил неблагоразумие, но не е изменник, и уреди да го освободят и да го изпратят в лондонския му дом. Но този път всичко е различно. Сесил е начело на обвинителите на херцога, и държи него и цялото му домакинство под арест. Слугите несъмнено ще бъдат изтезавани и или ще признаят истината, или ще скалъпят лъжи, за да се спасят от болката. Ако Сесил е твърдо решен срещу херцога да бъде отправено обвинение в държавна измяна, тогава ще открие нужните доказателства, а късметът на фамилията Хауърд ще им изневери в това поколение, както се е случвало толкова често и преди.

На втората страница има по-лоши новини. Епископ Джон Лесли, моят верен приятел, който избра да отиде в изгнание като мой служител, вместо да остане в удобния си дворец у дома, е един съсипан човек. Появил се е в Париж, решен да изживее остатъка от дните си като изгнаник във Франция. Не казва нищо за случилото се в Англия, нито защо сега е във Франция. Мълчи като онемял. Мълвата твърди, че променил убежденията си и разказал всичко на Сесил. Не мога да повярвам, налага се да чета и препрочитам съобщението, но то ме уверява, че Джон Лесли е изменил на моята кауза и е дал показанията, които ще доведат до осъждането на Норфолк. Казват, че Лесли разказал на Сесил всичко, което знаел: а, разбира се, той знаеше всичко. Знаеше всичко за Ридолфи — та той беше съавтор на заговора. Сега светът вярва, че херцогът, банкерът, епископът и аз сме изпратили хора на мисия из цяла Европа да умоляват французите, испанците и папата да убият Елизабет и да нападнат Англия. Светът знае, че аз съм избрала за свои заговорници един самохвалко, един страхливец и един глупак. Че самата аз съм глупачка.

Шрусбъри никога няма да ми прости, задето не устоях на честната дума, дадена пред него, задето излъгах Сесил, Мортън, и самия него. Почти не ми е проговорил от онзи ден в градината, когато каза, че съм нарушила думата си и съм разбила сърцето му. Опитвах се да говоря с него, но той извръща лице, слагах ръка върху неговата, но той мълчаливо се отдръпва. Изглежда болен и уморен, но не ми казва нищо за здравето си. Вече не ми казва нищо за каквото и да било.

Бес е изтощена от тревоги за пари и от страх за бъдещето, и от продължителната си горчива омраза към мен. През тази есен ние сме едно печално домакинство. Трябва да се надявам, че шотландците отново ще дойдат за мен и ще ме помолят да се върна, трябва да вярвам, че някой нов герой ще ми пише с план за освобождаването ми, трябва да вярвам, че Филип Испански няма да се обезсърчи от този катастрофален завършек на плана, за който се кълняхме, че не може да се провали. Не мога да намеря в себе си смелост да пиша още веднъж, да започвам отново, да преда отново нишката на заговора.

Мисля си как Шрусбъри каза, че съм престъпила думата си на кралица, и се питам дали изобщо някой ще ми се довери в бъдеще, дали ще сметне, че е безопасно да разчита на преценката ми. Мисля, че този път претърпях истинско поражение. Най-големият ми поддръжник и единствен приятел Ботуел все още е затворен в Дания без надежда за освобождение, и ми пише, че ще полудее в този затвор. Всичките ми шифри са разбити, приятелите ми са хвърлени в тъмница, посланикът се отказа да ми служи, срещу годеника ми е отправено обвинение в държавна измяна, а мъжът, който ме обичаше, без дори да го знае, вече отказва да срещне погледа ми.

Декември 1571, замъкът Шефилд: Джордж

Мислех си, че съм изпитвал болка преди. Мислех си, че съм изгубил любовта и уважението на съпругата си, която е решила, че съм глупак. Обричах се, мълчаливо, винаги мълчаливо, на една жена, стояща толкова високо над мен, че беше нещо повече от кралица: ангел. Но сега откривам, че има нов ад, под онзи, който познавам. Сега откривам, че жената, на която тайно бях отдал верността си, е предателка, жена, изменила сама на себе си, клетвопрестъпница, лъжкиня, безчестна жена.

Идва ми да се изсмея при мисълта, че бях свикнал да гледам отвисоко на моята Бес заради това, че идва от фермерски дом, за това, че има акцент, който издава дербишърския й произход, задето претендира, че е протестантка, макар да не притежава познания по теология, задето настоява да чете Библията на английски, защото не може да чете на латински; за това, че украсява стените си и мебелира стаите си с плячката от разрушени църкви. За това, че е, в най-лошия случай, вдовица на един крадец, дъщеря на фермер. Сега ми идва да се изсмея на себе си заради греха на лъжливата гордост: но в гърлото ми този звук ще бъде като предсмъртен хрип.

Презирайки тази моя съпруга, тази пряма, простовата, обичлива моя съпруга, аз отдадох сърцето си и прахосах състоянието си по една жена, чиято дума е като вятъра: може да вее в която посока си поиска. Тя може да говори три езика, но не може да казва истината на нито един от тях. Може да танцува съвършено, но не може да се движи по права линия. Може да бродира по-добре от професионална шивачка, и да пише красиво, но печатът й в най-долния край на един документ не означава нищо. Докато моята Бес е известна из цял Дербишър с честността си, когато търгува. Когато Бес се ръкува с някого след приключване на сделка, тази сделка е сигурна и можете да заложите живота си на това. Тази кралица може да се закълне върху частица от истинския кръст, на който е разпнат Христос, и клетвата й пак ще бъде само условна.

Прахосах пялото си състояние по тази измамна кралица, заложих честта си на една химера. Пропилях зестрата на Бес и наследството, което щеше да остави на децата си, за да се грижа за тази жена така, както е редно да бъде обслужвана една кралица; без изобщо да си давам сметка, че под брокатения балдахин седи изменница. Позволих й да седи на трон и да разполага с цял кралски двор в собствения ми дом, и да поръчва неща, просто защото ги иска, защото вярвах, дълбоко в преданото си сърце, че това е кралица, на която никога не е имало равна.

Е, в това се оказах прав. Никога не е имало друга кралица като тази. Тя е кралица без кралство, кралица без корона, кралица без достойнство, кралица, чиято дума не значи нищо, кралица без чест. Тя е богопоставена, и помазана с Неговото свещено миро, но по някакъв начин Той сигурно напълно я е забравил. Или може би тя е излъгала и Него.

Сега аз съм този, който ще трябва да я забрави напълно.

Бес идва колебливо до личния ми кабинет и чака на прага, сякаш не е сигурна, че ще бъде приета добре.

— Влез — казвам. Искам да говоря любезно, но гласът ми е студен. В разговорите между мен и Бес вече нищо не звучи както трябва. — Какво искаш от мен?

— Нищо! — казва неловко тя. — Само една дума.

Вдигам глава от книжата, в които съм се зачел. Моят управител настоя да ги видя. Това са дълги списъци от дългове, пари, които сме взели назаем, за да финансираме издръжката на кралицата, и падежът за плащането им е догодина. Не знам по какъв начин да ги платя, освен като продам земите си. Плъзвам върху тях лист хартия, за да не може Бес да ги види — безсмислено е да тревожа и нея — и бавно се изправям на крака.

— Моля те, не исках да те безпокоя — казва тя извинително.

Напоследък непрекъснато се извиняваме един на друг. Пристъпваме на пръсти, сякаш в къщата има мъртвец. Това, което е мъртво, е нашето щастие: и пак аз съм виновен за това.

— Не ме безпокоиш — казвам. — Какво има?

— Искам да кажа, че съжалявам, но не виждам как можем да отворим къщата си за гости тази Коледа — изрича припряно тя. — Не можем да храним всички фермери-арендатори и семействата им, нито всички слуги. Не и тази година.