Разсмивам се, когато прочитам писмото му. Този Ботуел, който ме съветва да проявя предпазливост, е един нов Ботуел. Освен това начинанието няма да се провали. Най-после имаме съюзниците, от които се нуждаем.

От едно съобщение на френския посланик научавам, че той е доставил на любимия ми Норфолк три хиляди крони в златни монети — достатъчно, за да финансира армията ми. Норфолк ще ми ги изпрати по таен куриер на служба при него. Ридолфи съобщава, че е видял испанския командир в Нидерландия, херцог Алва, който е обещал да оглави нападението на испанските войски от Ниските земи над английските пристанища в Ламанша: получил е благословията на папата, който дори е обещал и собствената си финансова подкрепа. Веднага щом испанската войска стъпи на английска земя, ще може да се опре на влиянието и богатствата на Ватикана. Сега Ридолфи е на път към Мадрид, за да се увери, че Испания ще подкрепи замисъла с цялата си мощ. С подкрепата на папата и съветите на херцог Алва, Филип Испански със сигурност ще нареди привеждането на плана в действие.

Пиша на Джон Лесли, епископ на Рос, и на стария ми служител, Чарлс Бейли, който сега е на служба при него, за да разбера последните новини. Никой от тях още не е отговорил, и това е тревожно. Твърде възможно е Бейли да е изпратен от епископа на тайна мисия и да отсъства от жилището си: но моят посланик трябваше да ми е отговорил веднага. Знам, че е в Лондон и очаква новини за „Великото начинание“. Когато не получавам никаква вест от него, пиша на Норфолк да го попитам за новини.

Норфолк отговаря шифровано, и писмото му пристига при мен, скрито в два кухи тока за чифт нови обувки. Казва, че е изпратил писмо на Лесли, а освен това изпратил до дома му и един доверен слуга, но къщата била затворена и Лесли не си бил у дома. Слугите му казват, че гостува на приятел, но не знаят къде е, а той не е взел със себе си никакви дрехи, нито дори личния си прислужник.

Норфолк казва, че това звучи повече като арестуване, и по-малко като гостуване, и се опасява, че епископът е арестуван от някой от шпионите на Сесил. Благодаря на Бога, че поне не могат да го изтезават: той е епископ и акредитиран посланик, те не смеят да го заплашват или да го наранят: но могат да му попречат да пише на мен или на Норфолк, могат да го държат надалече от мрежата за сведения, от която имаме нужда. В този изключително важен момент ние сме лишени от него, а — което е още по-лошо — ако Сесил го е арестувал, значи подозира, че се готви нещо, дори и ако не знае какво е то.

Сесил никога не прави нещо без солидно основание. Ако е заловил епископ Лесли сега, след като можеше да го арестува по всяко време, тогава сигурно знае, че планираме нещо важно. Но после се утешавам с мисълта, че го принудихме да излезе от сенките, където върши делата си. Ботуел винаги казваше: накарай враговете си да излязат на открито, където можеш да видиш числеността им. Сесил сигурно се страхува от нас сега, след като действа толкова открито.

Сякаш това не е достатъчна беда, Норфолк ми пише, че е изпратил трите хиляди крони във френско злато по един манифактурист от Шрусбъри, който в миналото помагал на един негов слуга, като изпълнявал поръчки. Не са му казали какво пренася. Норфолк е сметнал за по-безопасно да му каже, че това са само някои запечатани документи и малко пари, и да го помоли да ги достави пътьом, както му е удобно. Това е риск, това е ужасен риск. Пратеникът, който не знае стойността на онова, което пренася, може да не прояви достатъчно внимание. Ако е любопитен, може просто да отвори кесията. Предполагам, негова светлост смята, че ако пратеникът е наясно със стойността на пакета, може просто да открадне златото — и няма да има как да се оплачем от него или да го арестуваме за кражба. В опасност сме, накъдето и да се обърнем, но все пак ми се иска Норфолк да беше избрал някой — който и да е — от всичките си хиляди слуги, на които можеше да бъде поверена тази огромна, толкова важна тайна. Това са сумите, с които ще заплатя на моята армия за бунта, а Норфолк ги е изпратил по манифактурист от Шрусбъри!

Налага се да сдържа нетърпението си. За Бога! Ботуел щеше да даде пратката на някой от своите крепостни селяни, или на някой, заклел се в доживотна вярност. Норфолк сигурно разполага с такива хора, защо не ги използва? Държи се, сякаш не съзнава опасността, в която се намира самият той, когато се готвим да поведем война срещу една суверенна кралица. Държи се, сякаш сме в безопасност. Но ние не сме в безопасност. Ние се готвим да се изправим срещу върховната власт в Англия, готвим се да предизвикаме кралицата на собствената й земя. Готвим се да нападнем Сесил и неговия обръч от шпиони, и той вече е нащрек и обзет от подозрения. Господ е свидетел, че не сме в безопасност. Никой от нас не е в безопасност.

Септември 1571, замъкът Шефилд: Бес

Сега, в това прашно и горещо време в края на английското лято, листата на дърветата приличат на измачкани рокли в края на дворцов празник. Изпратиха ни обратно в замъка Шефилд. Изглежда, че кризата, от която се опасяваха — каквато и да е била — е приключила, и лятото отново е слънчево. Дворът е на път и лейди Уендоувър, която ми пише от Одли Енд, съобщава, че Елизабет се е показала великодушна към братовчедите си, фамилията Хауърд, отседнала е в дома им, говори мило за обичта си към своя братовчед Томас, и те смятат да я помолят да му прости и да го върне на мястото му в двора и в дома му в Норфолк. Горките деца от рода Хауърд, които оставиха дома си в ръцете на кралските бирници, сега молят Елизабет за благоволение и биват любезно изслушвани. Дворът е изпълнен с надежди за щастлив край. Всички искаме да станем свидетели на помирение.

Елизабет няма други близки освен рода Хауърд: тя и нейният братовчед са отгледани заедно. Може и да се карат, както правят братовчедите: но никой не може да се съмнява в привързаността им един към друг. Тя сигурно ще се постарае да намери начин да му прости, и това пътуване и фактът, че приема гостоприемството, оказано й от младия му син, в къщата на баща му, е нейният начин да го допусне отново до себе си.

Позволявам си да се надявам, че с опасностите и тревогите от тези последни две ужасни лета е свършено. Елизабет ни нареди да се върнем в замъка Шефилд, страховете, които ни принудиха да напуснем Тътбъри, отминаха. Елизабет ще прости на своя братовчед Норфолк, може би ще се омъжи за Анжу и можем да се надяваме, че ще има син. Шотландската кралица ще бъде изпратена обратно в Шотландия, за да се справи толкова добре или толкова зле, колкото й е възможно. Аз ще получа обратно своя съпруг, и бавно, малко по малко, ще си върнем и възстановим богатството. Онова, което продадохме, е изгубено завинаги и не можем никога да си го получим обратно. Но заемите могат да бъдат изплатени, ипотеките — уредени, а с времето арендаторите ще свикнат да плащат по-високи ренти. Вече планирах да ипотекирам една въглищна мина и да продам няколко парцела земя, които би трябвало да измъкнат милорд от лапите на лихварите в рамките на пет години. А ако шотландската кралица удържи на обещанията си, или ако Елизабет плати някакъв дял, дори половината от дълга си към нас, би трябвало да оцелеем от това ужасно преживяване, без да изгубим някоя къща.

Ще настаня милорд и кралицата тук, в замъка Шефилд, и след това ще замина да посетя Чатсуърт. Подобно на отчаян влюбен копнея да бъда там: пропуснах по-голямата част от това лято, искам да уловя времето, когато листата на дърветата повяхват. Не можем да си позволим да правим преустройства или обновления тази година, нито следващата, може би в продължение на цяло десетилетие, но поне мога да планирам какво бих искала да направя, поне мога да се наслаждавам на работата, която съм свършила. Поне мога да обикалям собствената си земя и да се виждам с приятелите си, и да бъда с децата си, наистина като графиня и видна личност, а не нищожество в кралския двор на една млада жена.