С дълбока печал в сърцето ви съобщавам, че всички — тяхна светлост лордовете Уестморланд и Нортъмбърланд и херцогът на Норфолк — са победени. Норфолк се е предал и се намира в Тауър, обвинен в държавна измяна, Бог да му е на помощ. Нортъмбърланд ще се присъедини към него там веднага щом го доведат. Събирал е армия за вас в Шотландия, но вашият коварен полубрат го е пленил и го е предал на Елизабет срещу откуп. Сигурно са били трийсет сребърника.
Уестморланд е изчезнал, и се говори, че е избягал в Европа, може би Нидерландия, а заедно с него и графиня Нортъмбърланд. Тя яздеше начело на вашата армия, Бог да я благослови, и сега плаща тежка цена. Тя ще бъде вдовица в изгнание. Съпругата на Уестморланд замина за провинциалната им къща, изпаднала в отчаяние, и твърди, че не знае нищо за заговора и иска единствено да живее тихо и в мир. Надява се, че жаждата за отмъщение на Тюдорите ще я отмине.
Вашият годеник Норфолк почти със сигурност ще бъде обвинен в държавна измяна: нека Бог да е с него и с вас. Сесил ще ликува заради този провал на враговете си, а ние трябва да се молим крал Филип Испански или вашите френски братовчеди да положат усилия да осигурят безопасността ви, докато тези храбри мъже се изправят пред обвинения и умират заради вас. Вие сте третата страна в този заговор, и не се съмнявам, че всички доказателства, изнесени срещу Норфолк, ще бъдат свързани и с вас. Дано даде Бог да не посмеят да се приближат до вас, макар че животът на всички, които ви обичат, е в опасност.
Постоянно поддържам връзка с де Спес, испанския посланик, във връзка със защитата ви. Но вашият предан служител Роберто Ридолфи, който зае пари на Норфолк и ми донесе испанското злато и обещанието за подкрепа от Светия Отец, е изчезнал безследно. Дълбоко съм разтревожен за него. Според мен ще трябва да приемем, че е бил арестуван. Но защо им е да го арестуват, без да дойдат да заловят и мен? Моля се да се е укрил на сигурно място, а не да е пленен или мъртъв.
Самият аз се страхувам за живота и безопасността си. Нощем градът е като затъмнен вътрешен двор, пълен с шпиони, всяка стъпка отеква, всеки минувач е следен. Никой не се доверява на съседа си и всеки подслушва на всеки ъгъл. Дано даде Бог кралицата да е милостива и Сесил да не унищожи клетите мъже, които е заловил. Дано даде Бог да ви оставят там, където сте, при вашия надежден пазач. Ще пиша отново веднага щом мога. Иска ми се да можех да ви изпратя по-добри новини и самият аз да имах по-голям кураж, но оставам ваш предан приятел и слуга, Джон Лесли.
Кълна се, че никога няма да ви изменя, не и сега, не и в този момент, когато сте в такава нужда.
Бавно хвърлям листовете един по един в малкото огнище. Те почерняват, пламват и се сгърчват, и аз гледам как димът се понася нагоре към комина, а с него — и надеждите ми. Лордовете от Севера бяха победени, докато защитаваха моята кауза. Норфолк е в Тауър. Животът му ще бъде в ръцете на неговата братовчедка Елизабет. Трябва да вярвам, че тя никога няма да унищожи собствения си сродник, собствения си братовчед. Със сигурност няма да го убие заради единственото престъпление, че ме обича, че иска да съм негова съпруга.
Вземам пръстена с диамант, който той ми изпрати, и го притискам към устните си. Ние сме сгодени и ще се оженим, той ми даде дума, и аз на него, и няма да го освободя от обещанието му. Той ми изпрати този скъп пръстен и ние сме си разменили клетви. Освен това, ако превъзмогнем това, ако той оцелее след обвинението и се спаси от ешафода, тогава нашият случай е решен. Защо тя да не го подкрепи като консорт на Шотландия? Защо да не е редно ние двамата с него да създадем синове? Защо те да не наследят троновете на Англия и Шотландия? Той все още е най-добрият избор за мен. И, така или иначе, докато Ботуел не избяга, аз нямам друг избор.
Изваждам номерирания шифър, който е скрит в Библията до олтара, и започвам да пиша писмо на съпруга си, Норфолк. Ще изпратя писмото на епископ Лесли и се надявам, че той ще успее да го занесе на любимия ми. Ако той ме подкрепи сега, а Елизабет го пощади, все още можем да получим Шотландия чрез споразумение, след като не можахме да я завоюваме чрез битка.
Любими съпруже, ще се моля за теб всеки ден, ще постя веднъж седмично, докато бъдеш освободен. Аз ти принадлежа и ти ми принадлежиш, и аз ще бъда твоя до смъртта. Дано Бог прости на онези, които тръгват срещу нас, защото аз никога няма да го сторя. Бъди смел, бъди верен, и аз също ще бъда такава. Може би нашите приятели ще се вдигнат в наша защита и ние най-сетне ще победим. Може би ще спечелим трона по мирен път. Може би ще можеш да убедиш Елизабет, както ще се опитам и аз, да ни позволи да се оженим и да ни върне, нас, нейните любящи братовчеди, на трона, който ни принадлежи. Ще се моля за това. Ще се моля за деня, когато ще станеш мой съпруг и на дело, както и според брачните клетви, а аз отново ще бъда кралица на Шотландия.
Запечатвам го и го приготвям за мига, когато ще имам възможност да го измъкна тайно, а след това Агнес идва да ме приготви за лягане. Нощницата ми е лошо изгладена и аз я връщам и избирам друга, после се молим заедно, след това я отпращам. През цялото време мислите ми са като невестулка в клетка, извиват се ту насам, ту натам, и неспирно се въртят. Мисля си за Ботуел — още едно животно в клетка. Представям си го как кръстосва стаята си от единия до другия край, обръща се и отново тръгва. Представям си го как се взира през решетъчния си прозорец в лунната светлина върху тъмната вода на пролива на Малмьо, как гледа към небето в очакване на буря, драсва нова резка на стената, за да отбележи още една нощ в плен. Това е осемстотин осемдесет и седмата нощ, откакто сме разделени, повече от две години и половина. Тази вечер той ще знае това, така добре, както го зная и аз. Няма да му трябва резка на стената, за да знае от колко време е разделен от мен. Ще бъде като затворен в клетка вълк, ще бъде като орел с подрязани криле. Но пак ще бъде себе си, те няма да го сломят. Вълкът все още е там, все още вълк въпреки клетката. Орелът е готов да се извиси, непроменен. Преди да заспя, му пиша, на него, който не спи и мисли за мен.
Ботуел, моята звезда е в затъмнение, приятелите ми — арестувани или в изгнание, моите шпиони се укриват, посланикът ми се страхува. Но аз не се отчайвам. Не се предавам. Чакам те и зная, че ще дойдеш.
Не очаквай награда. Не очаквай нищо от мен, ние знаем какво сме един за друг, и това остава наша тайна.
Чакам те, и зная, че ще дойдеш.
Януари 1570, замъкът Тътбъри: Джордж
Зимните дни се влачат бавно. Хейстингс все още е тук, прекарвайки времето си, като обикаля да надзирава екзекуциите на мъжете, назовани като бунтовници и предадени на бесилките като езическо жертвоприношение пред безпощадно божество. Почти непоносимо ми е да напускам землището на замъка, не мога да срещам обвинителните погледи на вдовиците в Тътбъри. Вътре, разбира се, няма никаква работа за мен.
Бес се занимава с докладите от управителите на именията си и с вечните си сметководни книги. Няма търпение да се върне в Чатсуърт и да повика Хенри и другите си деца. Но не можем да заминем, докато Хейстингс не отведе шотландската кралица, и всички чакаме заповеди.
Когато те идват, не са такива, каквито очаквахме. Отивам да намеря Бес в малката стая, която е присвоила за писмените си дела, с писмото от Сесил в ръка.
— Нареждат ми да се явя в двора — казвам тихо.
Тя веднага вдига поглед от писалището си, с все още разтворена пред нея сметководна книга: мастилото съхне върху перото, а цветът се отдръпва от лицето й, докато накрая става бяла като листа пред себе си.
— Обвинение ли ще повдигнат срещу теб?
— Скъпият ти приятел Сесил не си прави труда да ми съобщи — казвам горчиво. — Общували ли сте тайно? Знаеш ли? Право в Тауър ли ще отида? Обвинение в държавна измяна ли е? Предостави ли му доказателства срещу мен?