Виждам го отново, макар че ресниците й изпърхват и се спускат, за да скрият онова бързо проблясване на надежда. Значи това иска тя. Иска война, в самото сърце на нашия двор, в самото сърце на страната ни. Дъдли греши; а Сесил е напълно прав да се страхува от нея. Мили Боже, осигурявам подслон и грижи на неприятел, който ще унищожи всички ни. Тя се надява, че Норфолк ще поведе бунт. Проклета да е, тя ще разруши мира на Англия, за да си осигури съпруг и трон.

— Дори не си го помисляйте — предупреждавам я безцеремонно. — Томас Хауърд никога няма да събере армия срещу Елизабет. Каквото и да ви е писал, каквото и да ви е казал някой, каквото и да си мечтаете: не го и помисляйте. Той никога не би повел армия срещу кралицата, и никой не би го последвал срещу нея.

Говоря много решително, но мисля, че тя долавя страха в гласа ми. Истината е, че цял Норфолк и по-голямата част от източна Англия ще откликнат на призива на херцога, независимо каква е каузата му, а целият север е с твърди папистки убеждения и предан на кралицата-папистка. Но красивото й лице е непроницаемо. Не мога да разбера какво си мисли, когато ми се усмихва.

— Пази Боже — промърморва тя набожно.

— И, ваша светлост — казвам по-нежно, сякаш тя е моя дъщеря, която си няма кой да й даде добри съвети, и разбира погрешно силите, които са се събрали срещу нея. — Трябва да разчитате на кралицата да ви върне на трона. Ако всичко върви добре, кралицата ще се справи с възраженията на шотландците и ще ви върне на трона. Споразумението е почти изготвено. Тогава можете да се омъжите за херцога. Защо не уверите кралицата в предаността си сега, и не изчакате да ви изпрати обратно в Шотландия? Близо сте до връщането си на трона. Не се излагайте на риск.

Тя разтваря широко очи:

— Наистина ли мислите, че тя ще ме изпрати обратно съвсем безпрепятствено?

— Сигурна съм в това — лъжа аз. После се спирам. В тъмния й доверчив поглед има нещо, което ме кара да се поколебая дали да излъжа. — Така мисля, а и във всеки случай, благородниците ще настоят за това.

— Дори ако се омъжа за братовчед й и го направя крал?

— Така смятам.

— Мога ли да й се доверя?

Разбира се, че не.

— Можете.

— Въпреки предателството на моя полубрат?

Не знаех, че получава новини от Шотландия, но не съм изненадана.

— Ако кралицата ви подкрепи, той не може да се изправи срещу вас — казвам. — Така че би трябвало да й пишете и да й обещаете преданото си приятелство.

— А сега секретарят Сесил иска ли да бъда върната на трона си в Шотландия? — пита тя със сладък гласец.

Чувствам се неловко, и знам, че ми личи.

— Кралицата ще реши — казвам немощно.

— Надявам се — казва тя. — Заради себе си, заради всички ни. Защото, Бес, не мислите ли и вие, като вашия приятел Робърт Дъдли, че тя трябваше да ми осигури армия и да ме изпрати обратно в Шотландия веднага щом пристигнах? Не мислите ли, че беше редно тя да удържи обещанието си към мен веднага? Не мислите ли, че беше редно тя веднага да защити един монарх като нея? Една кралица като нея?

Толкова съм смутена, че не казвам нищо. Чувствам се разкъсвана. Тя има право да бъде върната в Шотландия, Бог знае, че тя има право да бъде обявена за наследница на трона на Англия. Тя е млада жена, почти без приятели, и аз не мога да не й съчувствам. Но тя планира нещо, знам това. Тя кара Норфолк да танцува по нейната свирка, и на какъв ли танц го е научила? Тя е привлякла Робърт Дъдли в своя кръг, а повечето придворни на кралицата потропват с крака в такт с нейната песен. Колко ли танцьори учат нейните стъпки? Какво ли е следващото движение, което е измислила за всички ни? Мили Боже, тя ме кара да се страхувам толкова много за себе си и за имотите си. Един Господ знае какво намират в нея мъжете.

Септември 1569, имението Уингфийлд: Джордж

Аз съм един от най-видните мъже в Англия: кой би дръзнал да ме обвини? Какво ще дръзнат да кажат за мен? Че съм изменил на дълга си? Че съм заговорничил срещу собствената си кралица? Срещу собствената си страна? Нима ще бъда хвърлен в Тауър и обвинен? Нима ще бъда изправен пред ново разследване, не като съдия, а като затворник? Дали смятат да ме изправят на съд? Дали ще скалъпят показания против мен? Дали ще ми покажат дибата и ще ми кажат, че ще бъде по-добре за мен, ако подпиша някакъв документ сега?

Извън дома ми се случват ужасни неща, сам Господ е свидетел за това: поличби и знамения за лоши дни. Някаква жена близо до Чатсуърт родила теле; в Дерби видели кървавочервена луна. Светът ще бъде обърнат надолу с главата и бащи на семейства, мъже на честта, ще бъдат опозорени. Не мога да го понеса. Изтичвам да намеря Бес и да й занеса писмото, това проклето оскърбително писмо от Сесил, което стискам в ръка. Разярен съм.

— Предаден съм! Заподозрян съм! Как би могъл той да си помисли това за мен? Дори да е го е помислил, как се осмелява да го каже? Как се осмелява да ми го напише? — Нахълтвам в пералното помещение в Уингфийлд, където тя стои спокойно, заобиколена от чаршафи, с десетки слугини около нея, заедно с които кърпи чаршафите.

Тя ми отправя един хладен поглед, изправя се и ме изблъсква от помещението до галерията отвън. Картини в красиви рамки, изобразяващи безименни светци и ангели, ни се усмихват отвисоко, сякаш изобщо не се смущават, че покойният съпруг на Бес внезапно ги е изтръгнал от украсите на олтарите, за да се превърнат в безименни усмихнати лица в нашата галерия. Аз ще бъда като тях, зная го: ще бъда отстранен, изрязан от рамката си, и никой няма да знае кой съм.

— Бес — изричам сломено. Идва ми да заплача, чувствам се слаб като дете. — Кралицата…

— Коя кралица? — пита тя бързо. Хвърля поглед през прозореца към терасата, където шотландската кралица се разхожда с кученцето си, сред блясъка на късното лятно слънце. — Нашата кралица ли?

— Не, не, кралица Елизабет. — Дори не забелязвам силата на онова, което току-що изрекохме. Ние ставаме предатели в сърцата си, без дори да го осъзнаваме. — Мили Боже! Не! Не тя! Не нашата кралица: кралица Елизабет! Кралица Елизабет знае всичко за годежа!

Очите на Бес се присвиват:

— Откъде знаеш?

— Сесил казва, че Дъдли й е съобщил. Трябва да е мислел, че тя ще го приеме.

— Тя не го ли приема?

— Издала е заповед за арестуването на Норфолк — казвам, стиснал писмото. — Сесил ми пише. Норфолк — братовчедът на самата кралица, най-великият лорд на Англия, първият херцог в страната — е обвинен в държавна измяна. Избягал е в Кенингхол да събере армия, съставена от арендатори на земите му, и да потегли към Лондон. Сесил казва, че това е… това е…

Не мога да си поема дъх. Безмълвно махвам с ръка към писмото. Тя слага длан върху ръката ми над лакътя.

— Какво казва Сесил?

Изричам задавено думите.

— Той казва, че годежът на херцога е част от изменнически заговор, подготвен от северните лордове, за да спасят кралицата. И ние… и ние…

Бес побелява като салфетката в ръката си.

— Годежът не е бил част от заговор — казва тя бързо. — Всички останали лордове знаеха така добре, както и ние…

— Измяна. Кралицата нарича това изменнически заговор. Норфолк е заподозрян. Трокмортън е арестуван. Трокмортън! Пемброук, Лъмли и дори Аръндел са принудени да стоят в двора, не им позволяват да се приберат у дома, не им е позволено да се отдалечават на повече от двайсет и пет мили от двора, където и да е този двор. Заподозрени в държавна измяна! На Уестморланд и Нортъмбърланд е наредено да заминат за Лондон веднага, под страх от…

Тя леко подсвирва през зъби, като жена, която вика кокошките си, и прави няколко крачки из стаята, сякаш се готви да свали картините от стените и да ги скрие в сейф.

— А ние?

— Бог знае какво ще стане с нас. Но половината двор е под подозрение, всички лордове… всичките ми приятели, родствениците ми… тя не може да повдигне обвинения срещу всички ни… Не може да ме заподозре!