Бекли се навежда напред.

– Би могъл да им махнеш.

– Какво? – пита объркано Партридж.

– Кимни, направи нещо.

Партридж махва леко на множеството, след което мушва ръце в джобовете, тъй като не знае какво друго да направи. Изпитва облекчение, когато зърва Мими сред тълпата. Води Айралийн към него с широка усмивка. Кожата ù проблясва от грима. Косата ù е вдигната високо в богата плетеница от букли, наподобяваща торта на етажи.

Роклята и корсажът на Айралийн на сини цветя са в тон с вратовръзката на Партридж. В ръцете си момичето държи бутониера също със сини цветя, които са истински.

– Здравей, Партридж – казва Мими. – Радвам се да те видя отново. Чудесно е, че всичко потръгна толкова добре.

Айралийн се повдига на пръсти и целува Партридж по бузата. От тълпата се изтръгва ахване, след което почукването по чашите най-сетне спира. Партридж усеща, че страните му пламват, но не защото е смутен от проявеното внимание. Той е бесен. Какво ли още трябва да изтърпи? Защо е цялата тази показност? Айралийн забожда бутониерата на ревера му. Щом решава, че е приключила, той отстъпва назад, но се оказва, че избързал, и Айралий се убожда на иглата. На пръста ù се появява капчица кръв.

– Съжалявам – казва Партридж.

– Всичко е наред! – отвръща Айралийн.

– Просто си довърши работата – отсича ядосано Мими и ù подава салфетка.

Айралийн забожда иглата докрай.

– Готово – казва тя.

После двете се обръщат към множеството и Мими казва:

– А сега яжте, пийте и се забавлявайте! По-късно ще има танци!

Танците ще му напомнят още повече за Лайда. Ще трябва да се измъкне навреме.

– Идеята не беше моя – прошепва Айралийн. – Не ми се сърди, Партридж.

– Знам, че е така – отвръща той и стисва ръката ù. – Двамата с теб сме си дали дума – да си помагаме. Нали, Айралийн?

– Да.

Тя носи годежен пръстен. Партриж вдига ръката ù.

– Това откъде се взе?

– От теб – отвръща тя. – Даде ми го преди злополуката!

– Не го прави, Айралийн.

– Но ти се съгласи с плана на баща си. Скоро спомените ти ще бъдат заличени. А после аз ще запълня празнината. Ето как ще ми помогнеш.

– Такъв ли е планът му? Спомените ми ще бъдат изтрити и заменени от измислена светска история?

– Тогава избери истината...

– Спри.

– Партридж, нито ти, нито аз можем да спрем това. То е по-голямо и от двама ни.

– Уийд може – заявява Партридж. – Имам нужда от въздух.

– Но ние сме навън – отбелязва Айралийн.

И наистина се намират на открития покрив. Само че въздухът не е по-различен от този в апартамента. Има чувството, че ще се здуши. Оглежда тълпата и зърва Арвин Уийд с костюм и червена вратовръзка, който си взима кифличка от подноса на един сервитьор.

Партридж си спомня как по време на онези пътувания с влака Уийд седи, забол глава в екрана на компютъра си, и чете, като по този начин остава напълно незабележим. За последен път го бе видял в деня на бягството си, преди Вик Уелингзли да го срита по задника. Тогава за миг Арвин го погледна така, сякаш е готов да се застъпи за него. Но не го направи. Това го кара да се замисли дали Уийд ще има куража да застане на негова страна? Виждал го е в моменти на изпитание как свежда глава и бързо плъзва поглед към компютъра си. Този път Уийд трябва да му помогне. Това е единственият му шанс.

– Виждам един стар приятел – казва Партридж. – Ще отида да си поговорим.

– Не искаш ли да ме запознаеш с него?

– Просто ми трябва малко време.

Айралийн кимва с разбиране.

– Има торта. Ще проверя дали ще я донесат скоро. Ще се видим тук.

– Добре. – Да си пробие път през тълпата, се оказва по-трудно, отколкото е очаквал. Приятелите на баща му го спират, здрависват се с него, потупват го по гърба. Подхвърлят шеги за брака, използвайки затворнически жаргон – нещо, за което ги ненавижда. Как би искал да им каже, че тук е обречен на затвор!

В другия край на помещението Арвин Уийд също получава поздравления. Партридж чува откъслечно похвалите, вижда многозначителните ръкостискания и потупвания по гърба. Какво толкова е спечелил? Партридж улавя погледа му. Арвин се оглежда неспокойно, пресушава чашата си с пунш, извинява се учтиво и се отправя към купата с пунша, за да си налее.

– Имахме нужда от свежа кръв – чува гласа на Холт. – Радвам се, че баща ти реши да те въведе в управлението.

– Нямам търпение да започна – отвръща Партридж, без да изпуска Арвин от очи. В този момент с похвали го обсипва господин Уинтроп, съсед на Партридж, първи съветник на баща му и голям почитател на тениса.

– Какво е последното откритие на Арвин Уийд? – обръща се Партридж към група мъже.

Всички заговарят в един глас:

– С екипа си направи истински пробив!

– Страхотно постижение!

– Невероятен подвиг на научната мисъл!

Партридж усеща, че му става зле. Дали Уийд не е открил лекарството? Мъжете не спират да дърдорят един през друг и накрая Партридж ги прекъсва.

– И какъв е този пробив?

Всички се споглеждат. Накрая Холт казва:

– В едно съобщение, спуснато от най-високо място, се казва, че е нещо наистина достойно за похвала.

– Но май нямате представа за какво го хвалите, казва ядосан и същевременно ужасен.

– Не особено – отвръща Холт.

– Изобщо?

– Да – признава Холт. – Но е нещо велико, Партридж. Наистина велико.

В този момент се появява самият Форстийд – широкоплещест, с лек загар и остра коса.

– Партридж! Радвам се, че те виждам жив и здрав. Много ни разтревожи. – Той го потупва бащински по рамото, след което се обръща към Холт и се усмихва. – Никога не е късно някоя хубавица да ти завърти главата. Нали, Холт? Може да се случи и на най-добрите. Аз също съм вършил лудории на младини.

– Моля? – възкликва Партридж. За кого говори Форстийд? За Лайда? Това ли е историята, която са скалъпили? Лайда го е прелъстила и той го е ударил на живот?

– Точно така – съгласява се Холт. – Все пак сме мъже.

– Момчетата си остават момчета – казва Форстийд. Сграбчва Партридж за тила и леко го разтърсва, уж на шега. Ала Партридж винаги е имал едно наум с хора, които се държат прекалено дружески. Все пак и син на Уилъкс…

В същия миг забелязва, че Арвин се измъква от компанията на Уинторп.

– Извинете. Трябва да говоря с един човек.

Ала Форстийд го сграбчва за ръката, дръпва го към себе си и прошепва:

– Чух, че операцията изтрива всичко от определен момент в миналото до мига, в който ти бият упойката.

– Интересно – отвръща Партридж.

– А това означава, че мога да кажа всичко, защото после ще бъде изтрито.

Партридж поглежда четвъртитата челюст на Форстийд, присвитите му очи.

– Давай тогава. Кажи каквото имаш да казваш.

– Ти си един никаквец, Партридж. И винаги ще си останеш такъв. Но ако си въобразяваш, че ще ти позволя да заграбиш властта само защото татенцето така иска, да знаеш, че не си познал.

Партридж втренчва леден поглед в мъжа.

– Ти си страхливец и това ме радва. Защо не ми го кажеш, когато ще мога да го запомня?

– Предпочитам да те изненадам.

Партридж издърпва ръката си.

– Честит годеж! – казва високо Форстийд.

Партридж се опитва да настигне Арвин, преди да е изчезнал навън.

– Уийд! – изкрещява той.

Но Арвин не спира.

Партридж се промушва през групичка жени.

– Съжалявам. Извинете. – Успява да препречи пътя на Арвин малко преди да му се изплъзне. – Да не би да ме отбягваш?

– Партридж! – възкликва Арвин. – Надявах се да те видя, но беше заобиколен от куп хора. Накрая просто се отказах.

– Наистина ли? Защото изглеждаше, че се опитваш да избягаш.

– Не, не – отрича Арвин. – Няма такова нещо.

Партридж го хваща за лакътя и го отвежда настрани.

– Не ме разигравай, Арвин.

– Ей, боли ме ! – протестира Арвин. – Знаеш, че не всички са минали през такова кодиране. Би ли ме пуснал?

Партридж пуска лакътя на Арвин.