През деня той често я оставяше рано сутрин и отиваше на работа. Джули проучваше Париж и попиваше аромата на града, разхождайки се с дълги неравни крачки. За първи път от години отново се чувстваше като циганка, като тийнейджърката, която живееше из улиците на Рим и се наслаждаваше на безсънни нощи, мотаейки се по кафенетата с банда приятели или сама. В Белвил тя откри сладкарница с безумно сладки арабски деликатеси. Близо до метростанция „Санси-Дюбентон“ се запозна с млад търговец на дрога, който й продаде евтина марихуана. Разбира се, тя никога нямаше да я пуши в апартамента на мъжа. Също както с Пепино знаеше, че по-възрастните мъже не одобряват друсането, сякаш никога не са били млади. Не харесваха и „Клаш“—… Той й оставяше пари, когато излизаше, но тя бе пестелива и никога не харчеше всичките, нито искаше повече.

Вечер, след безгрижните разходки из града, я водеше по луксозни ресторанти. Беше му сготвила няколко пъти, но той не си падаше по спагети и доматен сос или каквато и да била италианска храна. След вечеря се връщаха в апартамента, където я чукаше. Все по-свирепо. Тя не се съпротивляваше и пасивността й нарастваше, което предизвика лошия мъж да отиде още по-далеч. Една вечер завърза ръцете й. Джули му позволи.

Скоро той се почувства окуражен да изпробва границите й.

Тя знаеше, че нещата отиваха в погрешната посока и трябваше да отхвърли опитите му за доминация. Но мисълта да остави странния си нов живот в Париж и да се завърне в Рим я караше да се чувства победена и да си признае, че не трябваше да къса с Пепино и да разбива сърцето му. Може би това бе форма на покаяние, начин да накаже себе си. Вече не знаеше. А дали въобще някога бе знаела?

Една тъмна вечер той завърза ръцете и краката й за леглото и въпреки протестите й, решително обръсна гъстото гарвановочерно окосмяване по слабините й. Остави я плешива, гола като дете, което не само предизвика сладко-горчиви спомени за по-младите й години, но и силно чувство на срам, тъй като никога не бе разрешавала на Пепино дори да я подстриже.

На следващия ден французинът я нашляпа по дупето с колана си и й остави белези.

Следобед, седнала в киното близо до площад „Одеон“, тя не разбра почти нищо от филма, тъй като непрестанно се мъчеше да се настани удобно в поза, която да не й напомня за наказанието предишната вечер. Менструалните й болки също бяха започнали, силни както винаги. Веднъж й бяха казали, че ще изчезнат едва след като роди първото си дете.

Тази вечер мъжът искаше да я чука както винаги, но тя му призна, че мензисът й е започнал. Той се ядоса. Щеше да побеснее, ако бе разбрал, че веднъж бе позволила на Пепино да я люби в такъв ден и кървавото общуване бе един от най-шокиращите й и ценни спомени. Лошият мъж я разсъблече брутално, завърза ръцете й зад гърба, бутна я на пода, навлажни със слюнка члена си и ануса й и вкара коравия си пръст в дупето й. Тя изпищя от болка и той й запуши устата със собствените й бикини и продължи да я чука безмилостно. Джули си спомни как веднъж, докато лежаха с Пепино в леглото, го бе уверила, че никога нямаше да се съгласи да прави анален секс с него или с когото и да било друг. Знаеше, че това е поредното й предателство. Болката вече й бе нещо добре познато. Никога не бе мислила, че толкова лесно ще скъса с миналото си.

По-късно, докато лежаха неподвижно, лошият мъж каза;

— Следващата седмица ще продължа обучението ти. Ще те заведа в един клуб, където ще гледам как ще те чука напълно непознат, мое сладко италианско момиченце.

Джули не отговори. Когато излезе от апартамента, той взе ключовете й от чантата и я заключи вътре. Намираха се на петия етаж и нямаше изход. Джули въздъхна.

Нощното небе бе обсипано със звезди и по Сена проблясваха хиляди светлинки.

Таксито остави Корнелия на ъгъла, където се намираше клуб „Свещите“. Тя потърси прилично кафене и седна до маса, която гледаше към улицата, и където щеше да е видима за всички минувачи. Беше един от редките случаи, когато си беше сложила червило, алено петно по тънките й устни. Носеше прозрачна бяла риза и както винаги, нямаше сутиен. Късата черна пола подчертаваше безкрайно дългите й бледи крака. Беше разрошила косата си и русите й къдри напомняха за гъста гора. Отпиваше бавно чаша вино, оставила „Вдовица за една година“ от Джон Ървинг на масата до гарафата с вино.

Стръвта бе хвърлена. Самотна американка в Париж в петък вечер, само на няколко метра от прочут суинг клуб. Американката. По-рано бе открила чрез щедър бакшиш и намек за допълнителна награда от друго естество, обещана на портиера на клуба, че мишената й планираше да посети мястото тази вечер. Кувертът за самотни жени бе евтин, но тя вярваше, че ще привлече по-малко внимание, ако беше част от двойка. Беше научила, че самотни мъже често се събираха тук, за да си търсят партньорки, преди да влязат в клуба.

Информацията й се оказа вярна и за по-малко от час й предложиха два пъти да я придружат до клуба. Дори не се наложи да кръстоса крака и да разкрие липсата на бельо. Първият беше прекалено мазен за вкуса й, а и начинът му на говорене я подразни — изразяваше се бавно и внимателно, както някои французи правят автоматично в присъствието на чужденци. Тя го разкара любезно. Вторият кандидат беше по-подходящ — бизнесмен на средна възраст с отлично скроен костюм и почти приличен одеколон. Той дори й изпрати чаша шампанско, преди да се приближи към нея. Беше прекалено стар, разбира се, но в Париж често се срещаха дъртаци с млади жени. Виновни бяха водата или въздухът, или Бог знае какво.

Споразумяха се, че след като влязат вътре, тя не бе задължена да остане с него или да го чука. Поне отначало. Може би по-късно, ако никой от двама им не си намереше някой по-подходящ. Той лесно се съгласи. Корнелия знаеше, че е представителна, висока и красива жена със собствен стил и обезпокояващо видима смесица от ум и предизвикателство.

Въпреки тузарската си репутация „Свещите“ бе точно каквото беше очаквала. Изискан по вулгарен, но шикозен начин. Прекалено много приглушени светлини, завеси, излъскан паркет, тъмни ъгълчета, пищни стълбища, водещи към частни стаи и странна миризма на секс, евтин парфюм и дезинфектанти, напомняща на кабинките по американските секс магазини или кичозните стаички за частни танци в стриптийз клубовете, където бе работила

навремето.

Тя прекара известно време до бара заедно с кавалера си и се наслади на щедро поръчаното шампанско. Позволи му да й покаже някои от забележителностите на клуба, където очевидно бе чест посетител. Вече бе наясно с разположението на терена. Предложи на дъртака да потанцува с него.

— Това не е моето амплоа — възрази той грубо.

— Това ме загрява — обясни му тя.

Той кимна доволно.

— Давай тогава — каза. — Може да се срещнем по-късно, ако искаш

— Да — отговори Корнелия.

От дансинга тя имаше идеална гледка към новопристигащите, които се отправяха към по-интимните части на клуба. Корнелия се задвижи замечтано сред прегърнатите двойки. Винаги бе обичала да танцува. Това правеше стриптийзите поносими. Тя затвори очи, понесена от меката музика. От време на време, по рамото нежно я потупваше ръка и получаваше покана да се присъедини към мъж, жена или двойка в някоя от частните стаи. Но всеки път тя отхвърляше поканата с мила усмивка. Никой не настояваше, тъй като всички се подчиняваха на правилата в клуба.

Сред френските песни, които не бе чувала преди, тя разпозна парчета на Луна и Ник Кейв. След малко забеляза новата двойка, която се настани до бара.

Момичето не можеше да е на повече от двайсет и пет, с гъсти тъмни къдрици, спускащи се по рамената, и несръчна, не много женствена походка. Гърбът на младата жена бе гол и тънката плетена блузка разкриваше бледа плът. Тя носеше бяла пола до глезените, през която се виждаха дълги крака и закръглен задник, малко по-голям отколкото би искала, но това несъвършенство я правеше великолепна. С дълбоки кафяви очи и диво циганско изражение, тя напомни на Корнелия за хлапе, което още не бе узряло напълно. Носеше черни обувки с високи токчета, от които не се нуждаеше, тъй като бе почти толкова висока, колкото Корнелия. От нея се излъчваше тъжна чувственост, докато изпълняваше нарежданията на придружителя си и се настаняваше на високо столче до бара. Мъжът поръча, без да я попита какво иска. Очите й се застрелкаха из помещението, оглеждаше останалите посетители и ги преценяваше. Очевидно идваше тук за първи път.