Не вали, а се излива

След тази нощ уринирането на съпругата ми се превърна в едно от развлеченията в живота ни. Вечерите ни често бяха съсредоточени около Бернадет, която пикаеше весело, докато аз я наблюдавах, седнал на плочките в банята. Тя мастурбираше лудо, като понякога дори не изчакваше струята й да отслабне. Аз също онанирах и обикновено се празнех, докато тя се изливаше с пълна сила. Понякога моята ръка галеше мокрите й слабини вместо нейната. Но каквито и да бяха подробностите, усещането за интимност бе неописуемо.

Винаги, когато гледах Бернадет, си мислех колко е красива. Напоследък същата мисъл бе придружена от въпроса: „Ще й се наложи ли да пишка скоро?“ Вероятно щях да се притесня от манията си, ако не бях убеден, че Бернадет я одобрява и дори окуражава. Скоро вече не се чудех кога ще са смъкнати бикините й. Тя започна да ме уведомява, когато усетеше течната тръпка в себе си.

Когато пиехме вино на вечеря, я гледах как отпиваше и изучавах лицето и позата й. Чудех се дали вече започва да изпитва нуждата. С всяка лека промяна в положението, с всяка глътка от виното или водата, очаквах неизбежното. А в нощите, когато си отваряше бира, едва се сдържах, докато си представях течните последици.

Представете си, че сте се озовали на брега на река Ниагара, а водопадът е бил спрян с някакво вълшебство. Представете си, че никога не сте знаели, че там въобще има водопад. А пък ако знаехте за него, щеше да ви липсва. От време на време изпитвах същото относно интимните части на жена ми. Бяха си красиви както винаги, но в определени моменти

копнеех да ги видя, когато от тях се изливаше урина.

Един ден, когато вечеряхме в ресторант в центъра с Тами и Крейг, осъзнах колко съм се пристрастил към уринирането на Бернадет. Наслаждавахме се на подбрана колекция вина с огромно количество вода с лимон към тях, а аз непрестанно се чудех кога Бернадет щеше да се извини и да стане от масата. Вниманието ми непрестанно се насочваше към езика на тялото й. Дали долавях напрежение, или преместване на тежестта? Аз самият скоро щях да потегля към тоалетната и се чудех дали приятното дразнене, което усещах зад ципа на панталона, съвпадаше с усещането в бикините на Бернадет. Докато размишлявах над собствения си пълен резервоар и очаквах прекрасното облекчение и дразнене, си представях, че и тя изпитва същото.

Дразнеше ме фактът, че нямаше да мога да я придружа в дамската тоалетна. Шокирано осъзнах, че се интересувам повече от образа на Бернадет, уринираща мощно в блестящата тоалетна на ресторанта, отколкото от великолепното вино, вкусната храна в петзвездното заведение и светския разговор. Зачудих се какво ли биха си помислили приятелите ни, ако знаеха, че съзнанието ми е фокусирано върху радостите, които жена ми изпитваше, когато сдържаше нуждата си, и върховното удоволствие, разпростиращо се по ерогенните й зони, когато се освобождаваше. Е, вероятно не биха изчакали дори идването на сметката.

Въпреки светските ми скрупули, мислите ме отнасяха все по-далеч от разговора в ресторанта. Забавлявах се с откачената идея колко секси би било въобще да не посетим тоалетната и едновременно да намокрим гащите си. Никога преди не ми бе идвало наум да търся сексуално удоволствие чрез фантазията как пикая в дрехите си. Но седнал до елегантната маса в ресторанта, си представях какво вълшебство би било да наблюдавам как Бернадет се напикава тихо, докато и аз самият усещам топлота и мокрота в скута си. Собственото ми физическо блаженство щеше да подсили воайористичната тръпка от изучаването на лицето на Бернадет, докато тя уринира. Ах, да можех да държа ръката й над масата и да гледам как чертите й омекват, когато се предава на мокротата. Ах, да можех да надникна под масата и да видя как нежните й колена потръпват, а красивият й панталон потъмнява от влага. Макар да се надървях от тези мисли, бях достатъчно разумен, за да ги оставя настрани за употреба у дома, а не да ги споделя с приятелите си в ресторанта. Неохотно отблъснах фантазията назад, преди да се изпразня или напикая в панталона си. И тогава очите ми срещнаха тези на Бернадет. Сигурно бе забелязала замисленото ми лице, защото усмивката й загатваше за удоволствие и любопитство.

Най-после тя се надигна и потегли в посоката, накъдето отиваха дамите, изпили прекалено много вода и вино. Наблюдавах съблазнителното й дупе, докато се отдалечаваше. После, докато се преструвах на заинтересуван от обсъждането на местните джаз квартети, се зачудих колко силна щеше да е струята на Бернадет, колко дълго щеше да продължи и колко широка щеше да е усмивката й, докато се наслаждаваше на усещанията. Дали щеше да се опипва и да желае да съм до нея? Дали в съседната кабинка щеше да седи жена, която да чуе лекото изскимтяване, когато Бернадет свършеше?

Моят ред да напусна масата дойде скоро, след като Бернадет се върна с лъчезарен вид. Бях съвсем сам в мъжката тоалетна. За първи път в живота си, реших да се изпикая седнал. Затворих очи и си представих, че съм Бернадет. Чувствах се страхотно, но знаех, че трябваше да се приберем у дома и да се изчукаме, преди да откача напълно.

Когато пристигнахме в къщата, Бернадет ми показа ясно, че пикочният й мехур отдавна е забравил отиването до дамската тоалетна. Типично за нея, без никакви задръжки, тя ми демонстрира приятната смесица от нужда и възбуда, които изпитваше, докато се удържаше.

Бързайки зад полюляващия й се задник нагоре по стълбите, почувствах, че тузарската вечеря с приятелите ни бе само прелюдия.

Влязохме в спалнята и светнах лампата.

— Хайде — извика тя и ме задърпа към банята.

Спрях. Изглеждаше абсурдно, но знаех какво искам.

— Чакай — казах задъхано.

Тя се засмя весело.

— Дерек, ако изчакам още малко, ще си намокря панталона.

— Да — отвърнах обнадеждено.

Бернадет ококори очи.

— Е, освен ако не искаш… — примирих се.

Зачаках да видя дали щеше да се втурне към банята. Но тя остана на мястото си и блесналите й очи осветиха стаята.

— О, Дерек — изстена тя и се предаде на удоволствието.

Потръпна, когато започна да се облекчава. След миг стискаше здраво панталона си, празнувайки с дръзки милувки онова, което се случваше под него.

Беше мой ред да застина на място. Загледах как течността се просмуква в плата, потича надолу по краката й я образува локва на дървения под. Беше божествено преживяване.

Бернадет се смееше, танцуваше и стенеше. Беше омагьосана от чувствената си забрава. Мокреше панталона си заради мен и се забавляваше безумно.

Най-после, докато урината й още струеше обилно, тя смъкна панталона и мокрите си бикини, за да видя всичко. Възхитих се на великолепната естествена каскада. Боготворях течността, която се изливаше от красивите розови срамни устни на дама, стигнала до оргазъм.

Беше водопад Ниагара, където всичко действаше с пълна сила.

РЪКАТА НА ВИКТОРИЯ

ЛИЗЕТ АШТЪН

Лондон, Англия, 1890 година

Всекидневната бе толкова тиха, че Виктория чуваше тиктакането на големия часовник в коридора. Слънчева светлина нахлуваше през дантелените завеси и осветяваше елегантните мебели. Най-финият семеен порцеланов сервиз бе подреден на бялата покривка. Следобедният чай бе придружен с прясно изпечени френски сладкиши. Седнала удобно в едно от креслата с висока облегалка, Виктория постави облечената си в дантелена ръкавица ръка върху другата, нагласи широката си пола и се вторачи в Алджернън, който коленичи пред нея.

Знаеше какво предстоеше.

Очакваше този ден от месеци.

Преди той да заговори, тя знаеше какво щеше да чуе.

За първи път бяха заедно без надзор. Ако Алджернън не бе дошъл в къщата точно с тази цел, родителите й нямаше да й позволят да остане насаме с посетителя. Идеята да е насаме с мъж бе толкова скандална, че цивилизованото общество въобще не можеше и да помисли за подобно нещо.