Тя отново се отдръпна назад. Очите й бяха замъглени, дишането — тежко като неговото. Протегна ръка към кръста му и разкопча джинсите му. Шумът от ципа заглуши проливния дъжд. Беше твърд и тежък в хладната й ръка. Майкъл изстена, когато тя стисна леко главата на пениса му.

Загледа я как го загали по-усърдно. Откакто бе правил секс за последен път, мина прекалено дълго време, за да я остави да го докосва по този начин, но нямаше сърце да я спре.

Тя някак си усети наближаващия му оргазъм и забави движенията си.

— Имам нужда от теб — промърмори с наведена глава.

Майкъл не бе сигурен дали говори на него, или на члена му.

Нежно се отдръпна от нея и я бутна на леглото. Шортите й вече бяха смъкнати до колената и той бързо ги свали. Тениската й все още предпазваше скромността й, но не възнамеряваше да я остави на мястото й. Легна до нея, а пенисът му надникна от джинсите. Тя преметна крак върху хълбока му, а ерекцията му се отърка в бедрото й.

И двамата изстенаха. Той смъкна джинсите и боксерките си светкавично. Тя го загледа развеселено как се освобождава от тежкия плат. Кейт изглеждаше хищна, гладна и изпълнена с желание. Въобще не приличаше на сдържаната жена, която бе видял във всекидневната. Майкъл се зачуди за миг дали щеше да се справи с всичко, което му предстоеше.

Протегна се към тениската й, но тя нежно бутна ръката му настрани и я съблече сама. После легна и му позволи да я разгледа внимателно. Беше невероятно щедър дар, за който бе благодарен.

Кейт беше наистина зашеметяваща. В мъждивата светлина от бурята изглеждаше великолепна и перфектна. Здравата й гърда беше красива, с тъмно и твърдо зърно. Макар никога да не я бе виждал различна, той се изпълни с мъка заради загубата на другата й гърда. Струваше му се адски жестоко да откраднеш подобна красота.

Тя лежеше с напрегнато тяло, сякаш се страхуваше да не бъде отхвърлена. Майкъл се усмихна.

— Много си хубава.

— Бях.

— Все още си.

Не й даде възможност да спори. Покри тялото й със своето. Членът му се пъхна между бедрата й, намирайки топлота и влага.

— Трябва да го направя бавно — каза той извинително. — Трябва да внимавам със сърцето си, поне за известно време.

— Можеш ли да го направиш? — попита тя с невинно ококорени очи.

— Мога да опитам.

Кейт се вгледа в него за миг. Напрежението напусна тялото й, а тя разтвори крака и се подготви за него.

Беше мокра, а той бе корав като камък и проникна в нея леко и гладко.

Тя вплете пръсти в косата му, привлече главата му към себе си и пое стона му така, както тялото й поемаше члена му. Майкъл се почувства у дома.

Притискаше се към нея, пъхнал ръце под задника й. Когато тласъците му се ускориха и станаха по-животински, той усети нежните й пръсти на рамото си.

— Спокойно — прошепна му тя. — Бавно, давай бавно.

Помисли си, че я е наранил, но осъзна, че тя се тревожи за него.

— Майната му — прошепна той. — Нуждая се от теб.

Кейт не възрази, когато той проникна в нея отново. Стегна краката си около него и заби нокти в рамената му Тихите й стонове го подлудяваха. Искаше да я чука, докато тялото му не го предадеше.

Тя се напрегна и повдигна хълбоци. Това ограничи тласъците му, но Майкъл знаеше, че тя го прави заради собственото си удоволствие и това го зарадва. Кейт плъзна ръце надолу и

стисна задника му, а той й позволи да контролира мощните му тласъци.

— Да — изстена в деликатното й ухо. — Хайде, Кейт, изпразни се.

Тя изви гръб и извика, а членът му едва не изскочи от влагалището й. Собственият му оргазъм бе като вълна, понасяща го навътре, преди да успее да си поеме дъх. Сърцето му биеше лудо в гърдите, но не му пукаше. Знаеше само, че ръцете и краката на Кейт са около него, а топлото й тяло поглъщаше пениса му жадно.

Най-после дишането му се нормализира и сърцето му забави ритъм. Кейт потръпна под него и той се уплаши, да не би да плаче. Изтърколи се от нея и се вдигна на лакът. Тя се смееше.

— Не е точно реакцията, на която се надявах — каза той, но смехът й бе заразителен и откри, че се хили като идиот. — Не ласкаеш уменията ми.

— Просто си мислех нещо. Радвам се, че сърцето ти е по-силно, отколкото ме накара да повярвам.

— Аз също.

Вторачиха се един в друг и в стаята се възцари тишина. Дъждът най-после поспря. Небето притъмняваше със спускането на нощта. Кейт заговори след няколко минути.

— Благодаря ти.

Той притисна пръсти към устните й и тя ги целуна. После бавно погали бузата и врата й. Усети я да се напряга, но успокои пламналата й кожа с нежни ласки. Белегът на гърдите й бе по-хладен от околната кожа. Беше по-стар от неговия и не толкова зловещ, но все пак белег.

Майкъл се вгледа в лицето й. Видя сълзите, които се стичаха от очите й, но не се опита да спре плача й. Лежеше до нея, галеше съсипаната кожа и я оставяше да се наплаче.

Кейт се оказа права. И двамата бяха живи. И това бе единственото, което имаше значение.

ЛЕКО ОТКРЕХНАТА

ДЖЕРЕМИ ЕДУАРДС

Първо, тя започна да оставя вратата леко открехната. По-скоро затворена, но не съвсем. Достатъчно открехната, така че веселото ромолене на водопада долиташе през пролуката, създавайки тиха музика, придружаваща ивицата светлина, която виждах от другия край на тъмната спалня.

В първите няколко случая, отдадох това на небрежност. Предположих, че Бернадет бе искала да затвори вратата, но не я бе бутнала достатъчно силно. Но скоро забелязах определено поведение. Тънкият лъч светлина се превърна в надежден показател, че Бернадет е вътре и пишка. Това бе единственото време, когато вратата бе леко открехната. Статистиците биха го нарекли „съотношение едно към едно“. Ако Бернадет пишкаше, вратата бе открехната. Ако вратата бе открехната, Бернадет пишкаше.

Това ме възбуждаше. Не знаех защо ми се струваше, че пет сантиметра осветена цепнатина ме приближаваха до собствената ми съпруга, но бе така. Това бе жена, която чуках почти всяка нощ през последните три години, чиито интимни части бях изучавал, дразнил и целувал. Познавах всяка от ерогенните й зони по-добре от собствения си член. Но внезапно започнах да се възбуждам от звука на пишкането й зад открехнатата врата.

Свикнах с новия й навик и зачаках да видя дали нещо щеше да излезе от него. Дали Бернадет очакваше нещо от мен?

Няколко седмици по-късно тя започна да ми говори през пролуката. Имахме си правило да не се опитваме да говорим, когато не виждаме лицата си. И двамата бяхме израснали в домове, където членовете на семейството си крещяха един на друг от далечния край на къщата, от подножието на стълбището и дори от двора, и бяхме твърдо решени да се държим по-цивилизовано. Знаехме от ранна възраст колко лесно е да чуеш и изтълкуваш нещо погрешно, когато не виждаш събеседника си. Затова правилото ни беше, че ако трябва да кажа нещо, Бернадет не е до мен, отивах и я намирах. Тя правеше същото.

Следователно Бернадет трябваше да знае, че ако ми заговореше през леко открехнатата врата, аз инстинктивно щях да вляза в банята, за да улесня разговора ни. Все пак тя очевидно не можеше да отиде никъде в момента, така че аз трябваше да го направя.

Първият път, когато се случи, инстинктът ме подкара към банята, преди да осъзная последиците. Но когато видях жена си, елегантно кацнала на тоалетната чиния, със смъкнати надолу бикини, усетих, че навлизам в непознато пространство. Почувствах се, сякаш бях проникнал в светилище. Макар да познавах банята ни отлично, в този момент тя се превърна в свещено място на женската загадка. Мястото, където пишкаше жена.

Тя ме питаше дали бяха останали гъби. Предишната вечер сготвих гювеч и тя се чудеше дали бях употребил всички гъби. Беше логичен въпрос за шест часа вечерта, когато и двамата мислехме за вечеря. Но дали наистина ли се нуждаеше от отговор, преди да се върне от краткото си посещение в банята?