Той често се чудеше дали това бе някаква терапия: дали след като приключеха определен брой перверзни сценарии, най-накрая истинските им личности щяха да се появят на бял свят. Месеци по-късно осъзна, че истинските им личности бяха будни и действаха неуморно. Това не можеше да е тайна или мания. Не бяха възбудени, не се кикотеха и долните им устни не трепереха. Луис и Кари просто говореха един и същи език и не се

уморяваха да си бъбрят.

Той се надигна и започна да чисти апартамента.

Когато оберкелнерът видя косата на Кари, я изпрати у дома до края на седмицата. Тя се върна в апартамента на Луис, откъдето бе излязла само преди половин час. Той беше гол и чистеше пода с прахосмукачка. Погледна я учудено, но тя му посочи косата си и той кимна. Кари реши да отиде да измие чиниите.

Луис чистеше банята, когато тя влезе при него, все още с гумените ръкавици, и хвана члена му. Започна да го гали и стиска. Г орещата вода от жълтите ръкавици се стече по него.

Луис разкопча колана на джинсите й и ги смъкна. Тя пусна пениса му, завъртя се и бутна задника си към него. Гумените ръкавици заскърцаха по ваната. Единственият път, когато се бяха любили в нейния апартамент, също бе на пода на банята, който приличаше на тротоар. Луис си спомни как бе притиснал лицето й към него и я бе накарал да оближе плочките.

След като косата й порасна достатъчно, за да я заниже назад, тя се върна на работа. Една вечер Луис я чакаше у дома, издокаран в чорапогащника й и обувките, които му бе купила. Около един през нощта тя се метна в леглото и се оплака, че е отегчена. Утеши го, че не от него, но той се замисли. Решиха да напуснат града за известно време. Щяха да оставят тук дрехите си и всичко друго. Луис реши да не жали кредитната си карта. Можеха да пътуват с кола, но си купиха билети за самолет. Също така можеха да гостуват на няколко общи приятели, но запазиха пътуването си в тайна. Не възнамеряваха да се виждат с хора или да разглеждат нови места. Щяха да се радват само един на друг.

Но след като се качиха в самолета, настаниха се и си поръчаха два джина, постепенно осъзнаха, че не се чувстваха като самите тях. Луис се зачуди кои ли щяха да бъдат, когато пристигнат в хотела. Кари просна рекламното списание на авиолинията в скута си, загледа се през прозореца и зачака пръстите му да се плъзнат под страниците. Не й се наложи да чака дълго. Малко момиченце, което седеше от другата страна на пътеката и пиеше шоколадово мляко, се вторачи любопитно в тях.

Градът изглеждаше по-голям, отколкото бяха очаквали, а хотелската стая — по-малка. Кари метна сака си на леглото.

— Нямам никакви дрехи — каза тя. — Ти също.

Луис я изчука в дрехите, които носеше. Тя заспа, нахлузила боксерките му. Според него изглеждаше много по-добре в тях, отколкото самият той. Луис включи телевизора и се загледа в гигантските мравки, нападнали Ел Ей. Светлината от екрана подчертаваше формите на тялото й под чаршафа. Той прокара пръст по ластичния колан на боксерките. Кари не се размърда. Започна да я гали по задника и тя подсмръкна, прехапа долната си устна и зачака.

Денят беше студен. Луис излезе навън, навлякъл съдрания й чорапогащник под джинсите си. Кари беше боса под полата си.

Започнаха с мъжките магазини, където й купиха чифт джинси в неговия стил и три чифта боксерки с допълнителни шевове около чатала. Тя купи тясна риза, която не оставяше много място за бюста й, машинка за подстригване на бакенбарди, червила и фондьотен, парфюм и тениски. Гримираха я в два различни магазина. Кари слушаше внимателно обясненията на продавачките за различни кремове и депилатоари. Внезапно реши отново да си пробие ушите.

Луис не харесваше обиколките по магазините. Задължителните разговори само забавяха нещата. Вместо това той обсъждаше желанията си с Кари, докато вървяха по тротоара, а след като влезеха вътре, само кимваше и се оттегляше в друга част на магазина. Тя му купи балетни обувки с връзки до средата на прасеца, бели чорапки и колоездачни шорти, нашийници и ръкавици до лакътя. Купиха си еднакви мушамени качулки. Кари избра най-големите чорапогащници и бански и купи рола панделки за мебели. Луис седя търпеливо в балетен магазин и чете списание, докато тя изпробваше черни пантофки и изчакваше продавачката, която завързваше панделките им. Малко момиченце зае елегантна балетна поза пред майка си. Луис бе готов да се закълне, че това бе детето от самолета. Кари се върна при него, стиснала новите си пантофки в ръка. Изглеждаше готова да заплаче.

В хотелската стая си поръчаха румсървис — сандвичи с пържола и салата и две бутилки хубаво червено вино — после започнаха да отварят пакетите. Разполагаха всяка нова вещ на леглото и я разглеждаха внимателно. Голи и затоплени от душа, изпробваха дрехите, като се опитваха да си бъбрят и дишат спокойно, сравняваха лъскавината на кожата и уханието на новите обувки. Луис я обу в новите боксерки, опипа чатала им и я накара да се изпикае, за да наблюдава тъмното петно, разпростиращо се отпред, и жълтата течност, която се стече по краката й. Кари му нахлузи балетните пантофки и прокара пръст по прасеца му На екрана на телевизора се разхождаше гигантски гущер, който рушеше Токио. Кари отряза две дълги парчета от панделката за мебели и го завърза за леглото. После го освободи, за да бъде завързана на свой ред. Носеше балетните си пантофки и новата тясна риза. Луис извади кожен колан от сака си и го размаха във въздуха. Кари захапа възглавницата.

Ядоха и пиха. Когато филмите по телевизията свършиха, те загасиха лампата и дръпнаха завесите. Преброиха звездите между навеса на хотела и съседната кооперация. Кари лежеше в мокрите си боксерки, а влагата се просмукваше в матрака. Луис бе облегнал брадичка на ръцете си, облечени във вечерните ръкавици, омазани със сперма. Членът му бе протрит, а зърната на Кари я боляха.

— Обичам звездите — отбеляза тя, като изви врат, за да отпие от виното. — Чувствам се дребна, когато ги гледам.

— Започнах да уча физика в университета — сподели той. — Исках да се занимавам с нея, а не с медицина.

— Защо не го направи?

— Не е разумно — поклати глава. — Трябва да правиш нещо практично.

— Не го вярваш.

— Истина е.

— Обзалагам се, че това са думите на майка ти.

— Шшшшшт.

Тя се помъчи да сглоби ново изречение.

— Защо харесваше физиката?

— Заради драмата — отговори той, като постави чашата с вино на гърдите си и разпери ръце. — Велики неща се случват в моментите на сблъсък. Една сила се сблъсква с друга и бам!

Плясна с ръце и виното се разля. Кари се засмя. С развълнуван глас той й разказа историята на „Хинденбург“ в базата за приземяване в Лейкхърст през 1937 година. Как огромният дирижабъл се готвел да кацне, когато статично електричество протекло по въжетата и го изгорило за трийсет секунди.

— И изтичащият водород просто експлодирал. Бум!

Кари разтърка чатала си.

— Не знам какво щях да правя, ако не те бях срещнала — призна тя.

Луис се завъртя към нея. На лунната светлина лицето й бе бяло като хартия. Никога преди не бе заговаряла по въпроса. Той се зачуди как да отговори, без да предизвика взрив.

— Щеше да срещнеш някой друг.

Кари вдигна крака и облегна балетните си пантофки на перваза на прозореца.

— Харесвам тези обувки.

Той усети как членът му се втвърдява.

— Знам.

— Искам да спя с тях — каза тя и се протегна към члена му — Този чорапогащник е много мек. Приятно ли ти е да го носиш?

— Страшно.

— Трябва ли да направиш дупката с ръце?

Той се усмихна.

— Мога да използвам ножица.

— Бих се радвала да използваш ножицата.

Той прокара пръсти през косата й.

— Мога да използвам и машинката за подстригване.

— Да.

Той огледа веждите й.

— Мислиш ли, че е важно момичетата да имат коса?

— Да, за добрите момичета.

— Ами другите?

Дишането й бе затруднено.

— Кари?

— Не мисля, че трябва да имат — прошепна тя, като поднесе чашата към устата си. — Мисля, че лошите не трябва да имат.