Навличайки кожата на намеренията и мотивите на подпалвача — подобна стъпка беше много важна за всяко едно разследване — Болд се замята ту наляво, ту надясно, на една страна, на друга страна в опит да открие място, откъдето се вижда най-добре собствената му къща. Виждаше единствено шосе „Фини“ и чуваше шума от трафика около „Грийнууд“. Погледна нагоре.

Това просто движение предизвика у него прилив на мисли и чувства, които му вдъхнаха абсолютна сигурност, че подпалвачът е бил покатерен на едно от дърветата. Бранслонович се е оказала под него и той я е поразил. Долните клони на двете дървета бяха покрити със сажди. Болд направи подробен оглед и на двете дървета — клоните на по-близкото до него дърво бяха ниско разположени и нагъсто един до друг — беше лесно човек да се покатери на голяма височина. Болд точно това и направи. С разположението си клоните наподобяваха стъпала на истинска стълба. Да пази равновесие се оказа мъчително изпитание за него — заради понаедрялата му фигура. След всеки изкачен клон гледката ставаше все по-добра. Ръцете и дрехите му станаха целите в сажди. Вече преодоля три метра… четири метра… пет метра… И все още не се виждаше вторият етаж на къщата му. Покатери се на още едно клонче, и още едно — успявайки все още да потиска страха си от височината, само леко му се виеше свят и стомахът му се бунтуваше. Докато се катереше, нито за миг не погледна надолу, гледаше само надалеч. И изведнъж на около половин километър разстояние съзря покрива на собствената си къща. Тази гледка като че го зареди с допълнителна енергия. Смени фокуса на погледа си, търсейки следващия клон, и точно пред очите си видя прясно издълбани букви и цифри, непокрити от саждите: „дАн 3:94“.

Стисна здраво клоните, за които току-що се беше уловил с ръце, и известно време остана така загледан в надписа; сърцето му лудо биеше. Оттук се откриваше съвсем друга перспектива — къщата му изцяло попадаше в полезрението му. Усети страхотен прилив на адреналин. Подпалвачът беше стоял точно тук, на това място.

В мига, след като скочи на земята, извади мобифона си. Поиска да го свържат с Ла Моя и му нареди без предисловия:

— Чакай ме при „Пожара Инрайт“ и си носи туристически обувки.

— Туристически обувки?! — възмути се детективът.

— Аха — отряза опита му за протест Болд. — Не те виждам как ще се катериш по дърветата с каубойските си ботуши.

32.

— Три различни цитата от Библията — каза Дафи от срещуположния край на голямата маса в заседателната зала на петия етаж. Без да вдига глава от Библията пред себе си, тя продължи: — „Книга на пророк Даниил“, глава трета, стих деветдесет и четири, според указанието, издълбано на дървото, откъдето се вижда къщата на Болд: „И като се събраха сатрапи, наместници, военачалници и съветници цареви, видяха, че върху телата на тия мъже огънят не е имал сила, дори космите на главата не бяха опърлени, и дрехите им не бяха изменени, и дори миризма от изгорено нямаше от тях“.

Тя продължи:

— Има предвид точно нас — полицията, пожарникарите — наместници, военачалници. Този цитат е абсолютно различен от другите два цитата, в които се говори за възмездие. Надписът на дървото, от което се вижда къщата на Дороти Инрайт, сочи „Книга на пророка Йезекиил“, глава двайсет и четвърта, стих дванайсти: „Ще изгорят с огън твоите къщи и ще извършат над тебе съд пред очите на много жени; и ще туря край на твоето блудство“.

— На тоя май съвсем му е врътнала чивията — нарочно каза Ла Моя, за да я подразни.

— Гневът му е насочен към жена. Това ще ни помогне много.

— На теб може би — каза Ла Моя. — На мен никак.

Болд и Ла Моя бяха целите омазани в сажди — дрехите, ръцете и лицата им. Намирането на другите два цитата им беше отнело доста време, но не се бе оказало чак толкова трудно. Първо бяха определили кои са най-високите места в близост до къщите на пострадалите, после се бяха огледали за най-високите дървета и то тези, катеренето по които не представляваше никаква трудност. Двамата общо бяха щурмували осем дървета — две с изглед към дома на Инрайт и шест с изглед към къщата на Хейфиц. Ла Моя беше открил и двата издълбани надписа.

— За мен — за нас — са интересни не толкова надписите и цитатите, а фактът, че този подпалвач е наблюдавал пожарите си, или ако трябва да го изразя по друг начин, осигурил си е визуален достъп до тях. Значи е човек, който изпитва слабост към пожарите, обича огъня.

— А може да ги е подпалил именно оттам — предположи Ла Моя. — Разстоянието е само половин най-много един километър, като се има предвид и разликата във височината — напомни той. — Даже и най-загубеният запалителен механизъм от типа „направи си сам“ с дистанционен радиоконтрол може да се справи на такова разстояние.

— Има при себе си също и някакъв вид течно запалително вещество — продължи нишката на разсъждение Болд. — За да го използва по начина, по който го използва върху Бранслонович, смятам.

— Или за отвличане на вниманието — предположи Ла Моя.

— Значи той планира всичко предварително — обобщи Дафи, — което не е нещо ново за мен. Освен това е воайор, което, както сме имали възможност да се убедим, е нещо типично за подпалвачите. Но това, което е изненадващо за мен, са библейските цитати. Поетичните цитати от писмата насочваха към интелигентен човек, завършил колеж, начетен и ерудиран; използването на цитати от Библията обикновено е породено от различен вид психика, на психично разстроен човек.

— Поборник за Бога — изрече Ла Моя, знаейки много добре нетърпимостта на Дафи към подобни класификации. — Абсолютен маниак. Превъртял. Побеснял психопат. Може още да изреждам. Макар че и така всичко е ясно, нали?

И той се подсмихна подигравателно на психоложката. Независимо от приятелството помежду им Ла Моя и Дафи редовно се спречкваха на тема престъпна психика.

— И къде ще ни отведе всичко това? — попита Болд, не обръщайки внимание на заяждането на Ла Моя, надявайки се двамата да не се счепкат точно сега.

Откриването на издълбаните букви и цифри в кората на дърветата беше превърнало убиеца от призрак в човек за Болд. А освен отпечатъците от стълбата имаше и описанието на Лиз за слаб мъж в дънки и тъмна фланела. Колкото повече образът на убиеца се проясняваше, толкова по-силно обладан от желание да го открие се усещаше Болд.

— Третият цитат, който получихме вчера, е от Ницше. И е придружен не от разтопена пластмаса, а от разтопен метал. — След тези думи се обърна към Болд и заговори с известна предпазливост в тона: — Ако ти не беше направил откритието си вчера вечерта, може би нямаше да знаем значението на замяната на пластмасата с метал. А ако екипът на Лофгрийн не беше така зает да обработва новите събрани улики и доказателства, може би щеше да има време да провери и този разтопен метал, а аз съм сигурна какво щяха да открият. Спомнете си като деца — въпросът й беше насочен и към двамата, — когато сте играли на монополи, кои части можеха да се местят?

— Колата! — възкликна Ла Моя.

— От метал — отвърна Дафи. — Олово? Алуминий? Няма значение. Посланието е просто: в монополи изработени от метал са играчите. — Извърна се към Болд и продължи: — Ти си играчът в това разследване. Подпалвачът е намерил начин да разграничи една от жертвите си от събирателното понятие къща и да го определи по-точно — играчът. А по-точно от това няма — играчът си ти — каза тя, срещайки погледа на Болд. — Шосвиц разтръби името ти на всички възможни пресконференции.

— По дяволите! — изруга Ла Моя.

Дафи беше предупредила Болд, че може да бъде набелязан за жертва, но никой не я беше послушал.

Тя продължи:

— Важното в този случай е не само че е набелязал за жертва човека, който води разследването срещу него, а и решението да наблюдава самата реализация на плана си. Семейството ти е било в къщата — припомни му тя. — Щеше ли да доведе нещата докрай, ако имаше такава възможност? — Дафи обичаше да теоретизира. — Запалил е две жени, след като се е уверил, че са останали сами, без децата си, което също доказва, че наблюдава къщите непосредствено преди да задейства запалителния механизъм. Той не иска да убива деца. Това е много важно, много показателно. Нещо, което много добре разбирам. Той има съвест, Лу, което, да си кажем направо, го прави много по-опасен. Не е никакъв побеснял психопат — подхвърли тя иронично към Ла Моя, — а нещо много по-лошо. Намерението да отстрани водещия следовател ме кара да мисля за него като за човек с грандиозен план, някой, на когото е нужно време, който иска да спечели по този начин време. Защо? — зададе тя реторичен въпрос. — За да постигне по-голяма цел? Да убие повече жени? Да изгори повече къщи? Кой знае? Но при всички случаи ще бъде нещо грандиозно. Смайващо.