Изменить стиль страницы

При тази забележка Бърни Лофгрийн закима с глава, надраска нещо набързо в бележника си и попита:

— А металите?

Кастърстейн отвърна:

— Господин Лофгрийн вероятно се интересува от металните остатъци, събрани от местопрестъпленията, във връзка с това, че магнезият, както и други метали изгарят при много висока температура и често се откриват при пожари от типа на тези, убили Инрайт и Хейфиц. За съжаление отговорът е отрицателен. Не намерихме следи от наличие на подобни метали нито в материалите, предоставени от вас, нито в събраните от нас. — Обръщайки се директно към Лофгрийн, додаде: — Паралелно с химическите анализи направихме анализ с рентгенов флуороскоп и открихме някои неорганични вещества, които вероятно са били използвани за изработката на запалителния механизъм, макар отначало самото запалително вещество да ни се изплъзна.

— Отначало? — обади се Болд, предусещайки постигането на пробив в анализите, за който Кастърстейн все още не беше споменал и дума.

Би могъл да възнегодува, разбира се, срещу стила на излагането на проблемите, сякаш се намираха на заседание в научноизследователски институт, но знаеше, че и Лофгрийн подхождаше по абсолютно същия начин, затова просто прие неизбежността от изслушването на обстойните и сложновати изложения на лабораторните специалисти. Затова пък всичко щеше да бъде казано наведнъж. Задачата на водещия разследването беше да информира останалите — независимо дали някой от началниците, или съдебните заседатели. Подробните обяснения бяха начин тези учени в областта на криминалистиката и съдебната медицина да свържат в обясненията си един вид анализ с друг, без да предизвикват многобройни въпроси за допълнителни разяснения. Именно затова Болд си водеше подробни бележки.

— В това разследване има няколко много интригуващи улики и доказателства — продължи Кастърстейн. — От първостепенна важност е фактът, че Инрайт е била видяна да се разхожда из къщата точно преди пожара. Сержант Болд преди време зададе и най-естествения въпрос: защо Инрайт не е избягала от къщата?

Боби Гейнис се зае да му отговаря:

— Предполагаме, че подът е пропаднал от пожара и тя е пропаднала в сутерена, контузила се е при падането и е била погълната от огъня.

— Напълно оправдана хипотеза — съгласи се дипломатично Кастърстейн, — но неподкрепена от никакво доказателство. За да се обясни подобно падане, би трябвало да е имало експлозия, нещо трябва да е причинило това мигновено пропадане на пода под краката й…

Болд нямаше как да забрани на въображението си да се развихри. Можеше да си представи как Дороти Инрайт полита заедно с горящия под към смъртта си сред пламъците, обхванали сутерена. Връхлетя го усещане за абсолютна безпомощност и той напълно изключи — нито виждаше, нито чуваше Кастърстейн, но затова пък чувстваше какво е било в душата на Дороти Инрайт, летяща към изгарящите я езици на пламъците.

Гласът на Кастърстейн го върна обратно в реалността.

— Нямаме свидетелства за експлозия. Само за пожар. Смайващо бързо разпространил се, достигнал ужасяващо високи температури — стълб от тъмночервен пламък, изригнал на огромна височина. Това не е подпалил се дървен материал. Не е избухнало газово барбекю, прибрано в сутерена за зимата. Това е непознат запалител, който е бил възпламенен по някакъв начин, по-вероятно чрез часовников механизъм, по-малко вероятно е това да е станало с дистанционно управление, и се е разпространил с такава скорост из къщата, че обитателките не са имали време да реагират. Затова от не по-малка важност за мен се оказа нещо, което искам да ви покажа сега… — Кастърстейн сложи латексови ръкавици. Взе в ръце едно малко черно топче и човекът, който го снимаше, насочи обектива на камерата към това топче и увеличи образа. — Открито от вас, господин Бейън, както е записано при нас.

Седящите около масата се извърнаха към Нийл Бейън. Видът му — с тъничките мустачки и едрата фигура — извика в съзнанието на Болд спомена за онези деца, които никога не се включваха в игрите, а стояха някъде настрани. След това си припомни изказаното мнение от Дафи, че пожарният инспектор може много лесно да се превърне в подпалвач — те всъщност представляваха двете страни на една и съща монета. По тази причина погледна с по-друго око на Бейън и Фидлър; ако някой от тях палеше тези пожари, можеше да стане така, че Болд никога да не се добере до истината.

Бейън се обади:

— Намерих го на улицата с къщата на Хейфиц, до мястото, където бях паркирал колата си. Но тъй като се оказа топло на пипане, го включих в събраните материали. С писмената уговорка, че се е намирало на голямо разстояние от мястото на пожара. Бях спрял колата си на около стотина метра, или даже повече, от къщата.

— Смятаме това за много важна улика — поде отново Кастърстейн, въртейки топчето между пръстите си. — Това е твърдо парче от изкуствен материал с размерите на голямо топче за голф. Обследваме го с рентгеновата апаратура и открихме, че съдържа част от стопена жица, което ни наведе на мисълта, че това може да е бил…

— Запалителният механизъм — довърши Бърни Лофгрийн.

— Точно така. Или част от него. Да — потвърди Кастърстейн. — Необходими са допълнителни анализи, които могат да отнемат месец-два…

— Цял месец? — не издържа Болд. — Не разполагаме с толкова време. Имаме ъ… информаторка — продължи той, въздържайки се да я нарече гадателка, — според която следващият пожар може да се очаква до седмица.

Нито Кастърстейн, нито Лофгрийн, нито пък Гейнис бяха запознати с това по същество ново развитие на разследването и го погледнаха смаяни. Кастърстейн се съвзе пръв.

— Разбирам. — И добави: — Е, подобни анализи изискват време. — Все още държеше топчето в ръце. — Смятаме, че от първостепенна важност за нас сега е да идентифицираме запалителното вещество. Ако ви съобщим какво точно е било използвано, вие ще можете да откриете кой или кои са осигурили всички компоненти за направата му и накрая и да заловите самия подпалвач. А запалителни механизми се намират под път и над път; и от тях понякога остават следи, които пожарът не е успял да прикрие, но не смятам, че този случай ще се окаже точно такъв.

Лофгрийн каза:

— Защо да не проверим дали не е бил използван запалителен механизъм? Да мобилизираме всичките си хора за това. И после да покажем на вашите тук какво сме открили?

— Нямам нищо против — съгласи се Кастърстейн.

— Ще ви дадем и това, и още материали, които сме събрали.

Боби Гейнис се намеси:

— Притеснението ми е, че няма обяснение защо жените не са могли да излязат от къщите си и да се спасят. И двата пожара са станали в късния следобед, или да кажем в ранна привечер. Значи не може да се очаква, че са били дълбоко заспали.

Всички погледи се насочиха към видеоекрана.

— Не можем да дадем точен отговор на този въпрос засега. Едно от възможните обяснения е, че пожарът се е разпространил толкова бързо и е бил с такава висока температура, че е изсмукал кислорода от сградите и обитателките мигновено са се задушили — както става, ако някой те удари силно в гърдите.

— Но в такъв случай поне някои от прозорците щяха да се окажат не изхвърлени навън, а всмукани навътре — обади се Фидлър. — А не открихме нищо такова — което да потвърди подобна хипотеза.

— Съгласен съм — кимна Кастърстейн, примигвайки на екрана, все така премятащ между пръстите си черното топче. — Ами ако е имало запалително вещество във всяка от стаите — продължи с предположенията той. — Ако запалителният механизъм е представлявал своето рода мултипликатор с едновременно избухване, шансовете на която и да е от жените да излезе навън и да се спаси са били значително намалени.

— Били са като хванати в капан. Това искаш да кажеш, нали? — обади се за пръв път Ла Моя. — Оня мръсник е нагласил нещата така, че всичко да гръмне по едно и също време. — Изгледа останалите, след това отново се извърна към видеоекрана. — В такъв случай вие, момчета, сигурно разполагате с още доказателствен материал, за да сте си съчинили точно тази хипотеза. — Ла Моя винаги беше показвал, че не храни особена любов към федералните, и на Болд му идваше направо да го срита под масата. — Да те питам, докторе, сега — какво вие, момчета, не ни казвате? Какво криете? Усещам една голяма празнина между това, което ни показвате, и това, което ни казвате — а тая работа ми намирисва зле.