След това се обади на Арт Драйсдейл вкъщи, за да го увери, че няма пръст в предоставената на Джеф Елиът информация, използвана в материала на „Кроникъл“.

— Но между нас казано, Арт, кокалите ми подсказват, че жертвата е Оуен Неш. И ако Мей Шин е все още жива, може би пред нас лежи моето дело за убийство.

Още веднъж Драйсдейл посъветва Харди да поохлади страстите и да изчака до приключването на полицейското разследване. Харди отвърна, че естествено, точно така щял да постъпи.

Набра Джейн, но нея я нямаше вкъщи — или беше излязла на работа рано или бе прекарала нощта някъде другаде. Е, Харди нямаше как да разбере, а и без това не беше негова работа. Щеше да остави съобщение.

Утринната светлина в кантората на Харди в Съдебната палата беше особено ласкава към Елизабет Пулиъс. Елизабет бе облечена със синя кожена минипола — по-дълга с около два сантиметра, за да е все пак професионално издържана, ако терминът се прилагаше свободно — и ушита по поръчка синкаво зеленикава мъжка риза, направена да изглежда не чак толкова консервативна с разкопчаните три копчета най-отгоре. Голям колкото зърно грозде рубин на тъничка златна верижка висеше там, където започваше цепката на гърдите й. Кестенявата й коса беше хлабаво прихваната отзад на тила й. Тя престорено скромно почука на вратата на Харди.

— Добра работа — заяви.

Той я покани да влезе и Пулиъс затвори вратата зад себе си.

— Кое?

Тя намести задника си на ъгълчето на бюрото на Харди и се плъзна назад, така че да може да седне с кръстосани крака, разкривайки и разкривайки. Харди бутна стола си назад, почти до прозореца, вдигна крака на бюрото, кръстоса ръце зад главата си и се облегна на стъклото.

— Кое? — повтори той.

— Онова с „Кроникъл“. Поддържа интереса.

— И да вярваш, и да не вярваш, не бях аз — но всъщност си даде сметка, че именно той бе натоварил Елиът с мисията, която го бе отвела до отдел „Изчезнали“. — Или поне не съвсем.

Тя махна с ръка.

— Е, няма значение, важното е, че продължава да е горещо. Кой го е убил?

Харди отдели няколко минути на Оуен Неш, Фарис, Мей Шин, връзката със „Силикон Вали“.

— Въпреки че в заключение трябва да се каже, че все още не разполагаме с идентифицирана жертва, така че сме в задънена улица. Мисля, че се нуждаем от труп.

— Е — тя се наведе към Харди, с длани опрени върху бюрото му, рубинът се полюшваше извън отвора на ризата й, — не е задължително. Спомняш ли си делото „Билионер Бойс Клъб“ в Ел Ей? Там така и не успяха изобщо да намерят тяло. А ти разполагаш с част от трупа. Намери някой добър патолог…

Харди се разсмя.

— Ей! Не мисля, че сме стигнали чак дотам. Ами пръстенът?

Пулиъс повдигна рамене и милостиво се изправи.

— Пръстенът е подробност. Може приятелят му Фарис да греши или пък да лъже. Може Неш да го е слагал само на яхтата. Кой знае?

Харди си свали краката и стана.

— Точно така. Ако никой не знае…

Тя поклати глава.

— Дизмъс, прекалено хубаво е. Трябва да ги сграбчиш, когато се появят такива, което, повярвай ми, не се случва никак често. Мегабогата жертва, корпоративна интрига, пресата вече я е надушила. С това може да се направи кариера.

Харди остана безразличен, посочи към купчината с папки.

— Мисля, че докато не изчистя част от тези, кариерата ми ще си остане в застой.

Пулиъс се плъзна от бюрото, оправи полата си, което беше свързано с ново навеждане. Езикът на тялото говореше, помисли си Харди, тази жена направо крещеше от покрива. Той не откликна.

— Е, ти си знаеш — заяви тя.

Беше от онези редки съкровища на Сан Франциско, един истински топъл ден. Харди реши да се спусне по „Пето“ и „Мишън“, без да се обажда преди това. Искаше да излезе навън, и това, че отиваше да види Джеф Елиът, му послужи просто за оправдание.

Джейн се бе свързала с Харди сутринта и двамата щяха да обядват в „Ил Форнайо“. Харди реши, че може да прекара един приятен час дотогава, оползотворявайки част от работното време.

Сега той стоеше под жаркото слънце на стъпалата пред „Кроникъл“. Джеф Елиът го нямаше на бюрото му и момчето, което седеше до него каза на Харди, че Джеф май споменал нещо за слизане до яхтклуба и попита Харди дали иска да му остави съобщение. Остави му.

Вървеше надолу по „Хауард“ към небостъргача „Фери“ и Залива, в ръка в джобовете и разхлабена вратовръзка и се опиваше от миризмата на изгорели газове и свинско печено, на катран и смляно кафе. Щом пресечеше улица, горе-долу на половин пресечка, тежката миризма на урина и боклук се наслояваше върху миризмата на града, но дори и тя, по неин си начин, извикваше спомени и беше приятна — Париж, когато беше в колежа, Сайгон по-късно. Откри, че си подсвирква, удивлявайки се на разкрилия се пред очите му нов хоризонт, след като „Ембаркадеро“ се бе срутил след Голямото от серията световни земетресения.

Той реши да повърви покрай брега. Чайки стояха върху нацвъкани с курешки обелки, като от време навреме се вдигаха с крясък във въздуха. Три или четири от доковете не бяха заградени и няколко ориенталеца бяха приклекнали и ловяха риба с дълги въдици. Фериботът от Саусалито влезе в залива с пронизителен вой на сирената си, като избълва безгрижна река от туристи. Харди се понесе с потока, остави се да бъде отнесен към вътрешността с прилива. Продължи нагоре, видя колко е часа и си спря такси за последните десет пресечки.

11

Джейн беше седнала до стената, в салона зад бара. Пред нея на масата имаше подобна на лале чаша шампанско. Беше подстригала тъмната си коса много късо, но Джейн винаги успяваше да изглежда добре. Като търговски представител на Ай Мегнън, тя постоянно се носеше на или близо до гребена на поредната вълна висша мода, шест месеца пред всички останали. Харди се наведе и я целуна по бузата.

— „Ивоар де Балмен“ — каза той. Това беше парфюмът, който винаги й купуваше за Коледа. Не мислеше, че е просто случайно съвпадение, че си го бе сложила точно сега.

— Имаш много добро обоняние — тя го целуна отново, бързо, по устата. — Радвам се да те видя.

— И аз — съгласи се той.

Харди си поръча газирана вода и разбра, че Джейн излиза с по-млад мъж, архитект на име Чък.

— Чък, Чък, бу-бък, бо-нано-бано, бу-фу…

— Дизмъс — тя сложи пръст на устните му, за да замълчи.

— Винаги ми се е искало да го направя — отвърна той.

— Сигурна съм. — Тя го погледна удивено. — Той е чудесно момче.

— Сигурен съм, че е. И песента си я бива. Можеш да я изпееш и с Дизмъс, виж: Дизмъс, Дизмъс, бу-бизмъс… но просто не е ритмично — содата пристигна.

— Газираната вода е промяна — заяви Джейн.

Харди отпи.

— Точно сега и животът ми се променя. Ако изпия обичайните няколко бири за обяд, можеш да забравиш за следобеда. Опитах няколко пъти. Лоша идея.

Тя отпи от шампанското си.

— Значи наистина се върна в прокуратурата.

— Върнах се.

— И харесва ли ти?

Той повдигна рамене.

— Понякога. Повече глупости, отколкото си спомням, но става.

Прегазиха още пет минути в общи приказки, преди да поръчат — калмари за Харди, quatro fromaggio калцоне за Джейн. Харди най-накрая се предаде и реши да изпие глътка вино, така че двамата с Джейн си поръчаха половин бутилка „Пино Гриджио“.

Когато сервитьорът се отдалечи, Харди каза:

— Значи си се видяла с баща си?

Тя кимна.

— Прав беше. Определено има нещо.

— И аз така си помислих. Франи казва, че е жена.

Джейн се замисли, докато отпиваше от шампанското си.

— Защо мисли така?

Харди разказа на Джейн за нефритеното преспапие, как Анди му бе наредил да го вземе.

— Според Франи, то му напомняло за разбитото му сърце, така че трябвало да се отърве от него — той вдигна ръка. — Цитирам думите й. Тя е по-мелодраматична от мен.

— Освен това мисля, че е права.

— Той ли ти го каза?

— Не го отрече. Попитах го директно дали е добре, дали нещо не го тревожи.