— Бях останал с впечатлението, че е възрастна — отбеляза Харди. — Стара фамилия, старо богатство… това ми казаха за нея.

Госпожа Прат се засмя.

— Старото богатство не означава стар човек. Поне в случая е така. Не е навършила и трийсет. Мога да ви изпратя снимка по факса.

Харди не мислеше, че ще му е необходима.

— Сватбата ще е през декември — обясни Люси. — Целият град говори за това.

Харди не мислеше, че чак целият град се е развълнувал заради предстоящата сватба на Маргарет, но продължи да слуша. Реши, че преди да затвори ще е учтиво да прояви интерес и попита:

— А кой е годеникът?

— О, историята прилича на „Пепеляшка“ — възкликна Люси Прат. — Джоди е от бедняшки квартал, но сега…

— Джоди Бакмън, адвокатът?

— Да, той е щастливецът. Познавате ли го?

— Да. Всички адвокати се познават помежду си. Ние сме нещо като голямо братство.

Люси пак се засмя. Несъмнено беше любезна, но Харди остана с впечатлението, че не е разбрала шегата му.

*

Обади се на Рестофър и му остави съобщение на телефонния секретар, после тръгна пеша, въпреки студа, защото имаше нужда от време, за да мисли. Мина по най-дългия път и когато стигна до съдебната палата, взе Пауъл и веднага отидоха при Вилърс. За щастие я завариха сама в кабинета й, макар и да не беше във възторг, че ги вижда.

— Надявам се, че днес сте приготвили нещо, господин Харди — каза тя. — Няма да позволя никакво отсрочване. Все още ли искате да разговаряме?

Харди кимна, а Вилърс се върна зад бюрото, където пиеше сутрешното си кафе и преглеждаше вестника. Седна на стола и вдигна предупредително пръст.

— Времето за лично обжалване е след решението на съдебните заседатели.

Вилърс имаше предвид балетът, който понякога се разиграваше след произнасянето на смъртна присъда в щата Калифорния. След като съдебните заседатели гласуват най-тежкото наказание, защитата имаше право да поиска отлагане на изпълнението, като в същото време заведе ново дело на всякакво основание, без старото формално да се смята за провалено. В юридическите среди казваха, че съдията, в чиито ръце се оказваше окончателното решение, на практика се превръща в тринайсети съдебен заседател.

На практика обаче подобни опити рядко се оказваха успешни, тъй като съдия, който си позволеше да отхвърли веднъж гласувана присъда, рискуваше да остане без работа, защото прокуратурата имаше право да го отстрани. Все пак Вилърс имаше солиден авторитет и беше силна фигура във Върховния съд на щата.

Пауъл седна мълчаливо, готов да слуша, а Харди остана прав.

— Искам да чуя мнението ви по един въпрос — започна той и й разказа за годежа между Джоди Бакмън и Маргарет Морънси. Вилърс не го прекъсна. — И така, ваша светлост, Маргарет Морънси, член на борда на директорите на медицинския център „Йерба Буена“ е отстранила инспектор Рестофър от случая. Освен това е сгодена за адвокатът на центъра Джоди Бакмън. Струва ми се, че съдебните заседатели трябва да чуят тези факти.

Вилърс се облегна.

— По какъв начин тази жена е отстранила инспектора от случая?

— Обадила се е на някой си Келсо, който е влиятелен човек и той е говорил с шефа на полицията.

— Имате ли доказателства?

Харди знаеше, че няма да мине лесно.

— Маргарет Морънси е помагала на Келсо в последната изборна кампания. Знам със сигурност, че той се е обадил на шефа на полицията.

— Това не е доказателство — отбеляза Вилърс бавно.

— Целта ми е да предизвикам съмнение, ваша светлост. Във втората фаза изискванията не са така високи.

Вилърс чакаше още.

Харди продължи:

— Ваша светлост, това поне са факти, а не предположения. Симпсън Крейн е убит със собственото му оръжие. Лари Уит също. Между двамата съществува връзка — медицинския център, независимо, че е трудно да се установи с точност за какво става дума. Помежду им са Джоди Бакмън и огромна сума долари. Разследването по случая Крейн е прекратено. Годеницата на адвоката на медицинския център „Йерба Буена“ упражнява известен контрол над Келсо. Искам съдебните заседатели да чуят всичко това. Може би ще започнат да си задават въпроси. Не е само теория. Фактите са налице.

Вилърс остана замислена.

— Но това е конструкция от карти — отбеляза тя накрая.

— Ваша светлост… — започна Харди, но не успя да продължи.

— Позволете на мен, ваша светлост. — Вилърс кимна и Пауъл се изправи. — Вчера проявих твърдост към вас, господин Харди, но каквото и да си мислите, аз не съм кръвожаден звяр, който на всяка цена иска да постигне смъртно наказание. След като излязохме от залата вчера, аз си направих труда да се обадя в Лос Анджелес и да поговоря с шефа на отдел „Убийства“ и шефа на полицията. В отдела, цитирам, са твърдо убедени, че Симпсън Крейн е ликвидиран от човек, нает от профсъюзите, край на цитата. Случаят не е приключен, макар че въпросният Рестофър наистина е отстранен. С разследването са се заели хора от ФБР. Няма никакви подозрения, пак цитирам, че убиецът е свързан с медицинския център „Йерба Буена“, край на цитата.

— Но Рестофър е отстранен, така или иначе.

Вилърс слушаше внимателно, дори си записа нещо.

Пауъл въздъхна.

— Очевидно инспекторът се е подразнил заради намесата на федералните агенти. Когато е решил да рови отново, най-грубо е започнал да си пъха носа в неща, които не го касаят… Да не забравяме, че става дума за влиятелни хора. Махнат е, защото е досаждал и защото се е показал като лош полицай.

Вилърс се изправи. Без съдийската тога би могла да мине за нечия мила баба. И в гласа й нямаше раздразнение.

— Господин Харди, изслушах ви и този път. Сега аз искам да ви кажа нещо и се надявам вие да ме изслушате. Това, което казахте, може и да е истина. В Лос Анджелес може да се вихрят какви ли не финансови игри, но те нямат нищо общо с нашето дело. Това, което според вас е връзка, спокойно може да е и съвпадение. Лари Уит просто не е бил замесен във всичко това или ако е бил, нямаме доказателства.

— Обадил се е на „Крейн и Крейн“.

— За какво? Лично с Крейн ли е разговарял? Или с Бакмън? За какво? Можем ли да установим? — Тя поклати глава. — Съжалявам, господин Харди. Искрено съжалявам. Виждам, че полагате всички възможни усилия, за да смекчите присъдата, така и трябва, но няма да допусна в залата да се излагат с нищо неподкрепени хипотези. Това е положението.

Тя отиде до вратата, отвори я и зачака.

— А сега, моля да ме извините. За четирийсет и пет минути трябва да прегледам документи, за които са нужни два часа.

48

Явно мнозина в съдебната зала бяха чели сутрешните вестници или бяха гледали новините по телевизията. Когато Харди призова Нанси Дистефано, реакцията бе осезаема.

Седеше на първия ред, до доктор Лайтнър, точно зад Харди и Дженифър. Изправи се с усилие — очевидно изпитваше силна болка. Носът й все още беше с превръзката, синините се виждаха отдалеч.

Докато се придвижваше към свидетелската банка, проблеснаха няколко фотосветкавици. Вилърс нямаше намерение да го допусне — досега не беше забранила да се снима в залата, но при условие, че няма да се вижда. Търпението й се изчерпи и тя удари с чукчето.

— Достатъчно. Всички да седнат. От този момент нататък забранявам в залата да се внасят фотоапарати. Който има такъв, да напусне. Пристав, погрижете се за това.

В последвалата суматоха, докато фоторепортерите излизаха или предаваха апаратите си на своите сътрудници, за да ги изнесат, Нанси Дистефано застана за миг пред масата на защитата и стисна ръцете на Дженифър, без да каже дума. После зае свидетелската банка и положи клетва.

Харди застана на около пет метра от нея и започна:

— Госпожа Дистефано, каква е връзката ви с обвиняемата?

— Аз съм нейна майка.

Явно в залата имаше и хора, които не бяха чели пресата, защото се разнесе приглушен шепот. Вилърс не реагира, така че се наложи Харди да изчака, докато всичко утихне.