— Ах, така ли? — извика Заварко. — Значи вие сте наши гости? Че какво още стоим тук? Вие отивахте на улица „Творчество“, нали? Качвайте се. И аз ще потегля с вас, а по пътя, ако искате, ще се отбием във фабриката за готово облекло и ще я разгледаме. Всички майстори там са ми познати.

С един скок Заварко се намери в автомобила и седна зад кормилото. Неговият автомобил имаше аеродинамична форма и по външния си вид напомняше леко сплескано яйце, поставено на четири колела. Тъпият му край сочеше напред, а острият — назад. В горната част на каросерията имаше два овални отвора, където се намираха седалищата за шофьора и за пътниците. Над седалищата се издигаше кръгъл покрив, подобен на чадър. Пред колелата стърчаха буфери, които приличаха на ботуши.

С едно натискане на копчето Заварко отвори и четирите вратички на автомобила и покани нашите приятели да се качат. Шаренкия не чака дълго да го молят и седна отпред до шофьора, а Карфичка, Кубчо и Незнайко се наместиха отзад.

Щом пътниците се настаниха, четирите вратички се хлопнаха автоматично. Заварко натисна някакъв педал, моторът изквича и колата се стрелна напред с такава сила, че Шаренкия, който не очакваше това, едва не излетя навън. Той се вкопчи за ръчката, която стърчеше пред него върху таблото, и загледа уплашено пред себе си. Колата се носеше с главозамайваща скорост, като изпреварваше по пътя всички автомобили, а някои от тях дори прескачаше с помощта на специално приспособление за скачане.

Това приспособление имаше твърде просто устройство. Към оста на всяко едно от четирите колела беше прикрепен по един железен ботуш с пружини. Когато не бяха включени, тези пружинени ботуши свободно стърчаха с токовете напред като буфери, което улесняваше амортизацията, т.е. смекчаваше удара в случай на сблъскване. Но щом приспособлението се включеше, четирите пружинени ботуша се завъртяваха около оста заедно с колелата. При това въртене ботушите се опираха с токовете си в земята и отскачаха от нея, в резултат на което отхвърлената нагоре машина прелиташе над всяка пречка, която срещаше по пътя си. Червените светофари на кръстопътищата също не бяха препятствие за тази кола, тъй като тя свободно прескачаше напречните улици, като прелиташе над главите на минувачите и потоците на автомобилния транспорт.

Учуден от странните скокове на колата, Шаренкия искаше да изкаже удивлението си, но овреме се сепна, тъй като си спомни своето правило. Все пак той беше отворил вече уста и затова запита:

— Кажи, моля ти се, Заварко, защо носиш къси панталони?

— С къси ми е по-прохладно — отговори Заварко.

— А защо си сложил калпак с наушници? Горещо е с него.

— Вижда се, че ти нищо не разбираш от каране на кола. Това съвсем не е калпак с наушници, а шлем. Отвън този шлем е облечен със защитна стоманена мрежа, а отвътре — с памук. Ако стане катастрофа и аз се пльосна на паважа, както съм с калпака, главата ми няма да пострада, а пък ако пльосна без шлем, то… ха-ха-ха!

От смях Заварко не можа да продължи.

— Нямаш ли случайно още един шлем със себе си? — запита загрижен Шаренкия.

— Не. Друг шлем нямам.

Шаренкия боязливо се сгуши и погледна назад. Той вече съжаляваше, че беше седнал отпред. Почна да му се струва, че при сблъскване би било по-безопасно да седи отзад.

В това време колата се приближи до реката, но вместо да потегли по крайбрежната улица, се прехвърли през преградата и цопна право във водата. Шаренкия изквича от страх и отвори вратичката, за да скочи от колата, но Заварко успя да го сграбчи за яката.

— Пусни ме! Потъваме! — викаше Шаренкия, като се мъчеше да се отскубне.

— Ама ние съвсем не потъваме, а плаваме — успокояваше го Заварко. — Коли с такава конструкция пътуват не само по суша, те плават и по вода.

— Да, но ако плават, могат и да потънат — отговори Шаренкия, който почна да идва на себе си.

— Това, разбира се, е вярно — отвърна със смях Заварко. — Но не се страхувайте. Под всяко седалище на колата има спасителни пояси.

Шаренкия незабавно повдигна седалището, взе един спасителен пояс и го надяна.

— Че ние още не потъваме — каза Незнайко.

— Нищо — отговори Шаренкия. — Когато почнем да потъваме, ще бъде вече късно.

— Но това не е всичко — каза Заварко. — Моята кола е пригодена не само за плаване по вода, но и за полети във въздуха.

При тези думи той натисна едно копче върху таблото. Раздаде се бръмчене. Незнайко и Карфичка погледнаха нагоре и видяха, че кръглият покрив, който одеве те бяха помислили за чадър, се беше превърнал в перка, която се въртеше с бясна скорост. В същия миг колата плавно се устреми нагоре, направи остър завой и се понесе над водата.

— А па-парашутите също ли са под седалищата? — запита Шаренкия, като заекваше от страх.

— Парашути няма, защото никакви парашути не са ни нужни.

— А защо не са нужни? — запита разтревожен Шаренкия.

— Защото ако скочите с парашут, той тутакси ще се заплете в перката и тя ще ви нареже на късчета заедно с парашута. При катастрофа е по-добре да се скача без парашут.

— Но без парашут можеш да се удариш в земята.

— Защо в земята? Та ние летим над водата, а и да пльоснеш във водата — не боли.

— Е, добре тогава — каза Шаренкия. — Да паднеш във водата не е толкова страшно.

— Разбира се — съгласи се Незнайко. — Само не забравяй да се умиеш, когато паднеш във водата. Това няма да ти навреди.

Всички се засмяха, защото наистина вече беше време Шаренкия да се умие.

Автомобилът се беше вдигнал нависоко и целият град се виждаше като на длан. Зрелището беше много красиво. Покривите на къщите светеха на слънцето като седеф и се преливаха във всички цветове на дъгата. Керемидите им приличаха на рибени люспи.

— От какво са направени вашите покриви, от рибени люспи ли? — запита Незнайко.

— Не — каза Заварко. — Вие вземате за рибени люспи слънчевите батерии, тоест фотоелементите, които са прикрепени към покривите на къщите. Във фотоелементите слънчевата енергия се превръща в електрическа, която се натрупва в специални акумулатори и служи за осветление и отопление на помещенията, движи асансьорите и ескалаторите, върти моторите на вентилаторите и т.н. Излишната електроенергия се отправя във фабриките и заводите, както и в централната електростанция, където се превръща в радиомагнитна електроенергия, а тя вече може да се препраща, където щете, без помощта на жици.

— А защо слънчевите батерии са прикрепени върху покривите? — запита Незнайко.

— От това място по-добро няма — каза Заварко. — Първо — покривите винаги са празни; там никой не се качва и мястото, все едно, си стои неизползувано, второ — покривите винаги са изложени на слънце; върху тях падат най-голямо количество слънчеви лъчи.

Като повъртя автомобила си над реката, Заварко реши да слезе. Колата остро пикира и цопна във водата, като вдигна цял сноп пръски около себе си. Заварко описа няколко кръга и зигзази по водата, за да покаже маневрената годност на колата си, после зави към брега. Незнайко, Карфичка и Шаренкия не знаеха дали да се радват на това или да съжаляват, защото никак не можеха да решат кое е по-безопасно: да се возят със Заварковата кола по земята, да плават по водата или да летят във въздуха.

Глава двадесет и първа

Незнайко и неговите спътници посещават фабриката за готово облекло

Като слезе на твърда земя, автомобилът отново се понесе по улиците и след няколко минути спря пред кръгло десететажно здание, боядисано в много красив телесен цвят.