— Здравейте! — извика черничкото дребосъче. — Започваме естрадното представление. Позволете да ви се представя. Аз съм конферансие. Казвам се Хопчо. Ще ви съобщавам кои артисти ще излизат пред вас. Сега ще чуете знаменития артист трансформатор на име Козуначко.

Незнайко и Шаренкия прихнаха от смях, щом чуха това смешно име. Завесата се вдигна и иззад кулисите излезе един артист в бял костюм, с флейта в ръце. Той беше дебеличък, кръгличък и лицето му беше зачервено и кръгличко като козуначе.

— Гледай, истинско козуначе! — зашепна Шаренкия на ухото на Незнайко.

И двамата се затресоха от смях. В това време артистът се поклони на публиката и засвири на флейта. Незнайко и Шаренкия престанаха да се смеят. Много им хареса изпълнението на Козуначко, на когото те започнаха да гледат с уважение.

Козуначко завърши своя номер и напусна сцената, но едва успя да излезе, и иззад кулисите се показа друг артист в тъмносин костюм, с блестяща медна тръба в ръце.

— Защо Козуначко си отиде толкова скоро? — запита Незнайко.

— Колко си чуден! — засмя се Карфичка. — Та това е Козуначко.

— Ами! — размаха ръце Незнайко. — Козуначко беше в бял костюм.

— А сега се е преоблякъл в син — отговори Карфичка.

— Глупости, той не може така бърже да се преоблече! — продължаваше да спори Незнайко.

Докато те се препираха, артистът посвири на тръба и след това се скри зад кулисите, но веднага се появи отново, вече в зелен костюм и с хармоника в ръце.

— А този кой е? — учуди се Незнайко. — Да не би да кажеш, че този и той е Козуначко?

— Естествено, че е Козуначко — отговори Карфичка. — Разбираш ли, това е артист, който може много бърже да се преоблича. Нали чу как Хопчо каза: „артист трансформатор“? Кой според тебе е трансформатор?

— Трансформатор? Не зная. Зная само, че толкова бърже не може да се преоблече човек. Поне да сменяше просто сакото си, а той сменя и панталоните.

— А ти не гледай панталоните. Погледни лицето му и ще видиш, че това е все същият Козуначко.

Незнайко се вгледа по-внимателно и забеляза, че артистът в зеления костюм имаше същото кръгло и румено лице като Козуначко.

— Наистина е Козуначко! — възкликна Незнайко. — Гледай, Шарко, това е Козуначко.

— Какъв Козуначко? — учуди се Шаренкия.

Незнайко започна да обяснява на Шаренкия, че това е един и същ артист. Шаренкия отначало не разбираше за какво става дума, а когато разбра, се засмя високо. През това време Козуначко се явяваше ту в едно, ту в друго облекло и свиреше на разни музикални инструменти. Сега той менеше не само дрехите, но дори и лицето си. Отначало той беше голобрад, после си залепи дълги мустаци, след това дълга брада, подир нея си сложи и перука с къдрава червеникава коса. Сетне брадата му изчезна и той оплешивя, а носът му стана дълъг, червен и смешно изкривен настрани. Като гледаше тези превращения, Незнайко така се кискаше, че дори не забеляза как завърши изпълнението на артиста трансформатор и Хопчо обяви, че след него ще пее певицата Звездица.

И ето на сцената излезе певицата Звездица. Тя беше облечена в дълга до пода бяла рокля, с бяла пухкава яка и дълги полупрозрачни ръкави.

Като видя певицата, Незнайко се закикоти гръмогласно.

— А ръкавите! Гледай ръкавите! — зашепна той на Шаренкия. — Представи си, в рокля се облякъл!

— Кой се е облякъл в рокля? — не разбра Шаренкия.

— Ами Козуначко.

— Нима това е Козуначко!?

— Ами кой друг? Разбира се, че е Козуначко.

— Аз мислех, че това е певицата Звездица.

— Каква ти Звездица? Нали той е трансформатор!

— А-а-а… — извика Шаренкия и се разсмя високо. — Гледам аз — откъде се взе изведнъж тази певица! А излиза, че това е Козуначко! Ама че номер!

В това време оркестърът засвири и певицата запя. Незнайко и Шаренкия се запревиваха от смях. Те съвсем не очакваха, че гласът на Козуначко ще се окаже толкова тъничък. Всички наоколо се сърдеха и ги молеха да не шумят, а Незнайко се задавяше от смях и казваше на Шаренкия:

— Гледай ги тия глупаци! Те си мислят, че това е наистина певица.

Когато песента свърши, всички шумно заръкопляскаха, а Незнайко завика с цяло гърло:

— Браво, Козуначко!

— Стига вече с твоите глупости! — рече му Карфичка. — Нима не виждаш, че това не е Козуначко?

— Че кой е тогава? — учуди се Незнайко.

— Това е певицата Звездица. Не чу ли как Хопчо я представи?

— Тю! — плюна Незнайко от яд. — Гледам аз, че лицето й съвсем не е като на Козуначко… Слушай, Шарко, това не е Козуначко.

— Как да не е Козуначко? — учуди се Шаренкия.

— Ами така, просто не е Козуначко и толкоз.

— Че кой може да е тогава?

Иди разбери! Някаква си певица Звездица.

— Ето ти на! — сърдито изръмжа Шаренкия. — Ту е Козуначко, ту не е Козуначко! Съвсем объркаха публиката! Ще полудееш с тези хора!

В това време певицата запя нова песничка, но Незнайко вече не слушаше. Сега, когато знаеше, че пред него стои истинска певица и няма никакви фокуси с преобличания, пеенето престана да му се струва интересно. От скука той почна да се върти на стола си и да се прозява така, че едва не си разчекна устата. Най-после си измисли развлечение: допираше длани до ушите си и тутакси ги отдръпваше. От това вместо песен той чуваше нещо като жабешко квакане. Певицата с тревога поглеждаше към него, понеже той седеше отпред на най-личното място. Как да е, тя допя песента, после си отиде и вече не се върна. Незнайко се зарадва, но тогава излезе Хопчо и обяви:

— А сега ще чуете известния певец на име Тропчо.

На сцената излезе певецът Тропчо, облечен с хубав кафяв костюм. От страничния му джоб се подаваше крайчецът на дантелена носна кърпа, а на шията му се белееше също такава вратовръзка пеперудка, каквато носеше Хопчо. Тропчо учтиво се поклони на публиката и запя с мек, приятен глас. Всички замряха от възторг. А когато пеенето свърши, вдигна се цяла буря: едни ръкопляскаха, други тропаха с крака, трети крещяха „браво“. Карфичка също ръкопляскаше с всичка сила и викаше „браво“. Шумът продължи дотогава, докато певецът не запя отново.

— Ето ти сега! — сърдито заръмжа Незнайко. — Същинско наказание! Преди малко пищя Звездицата, а сега пък тоя Тропчо ще ни вади душата!

— Колко си чуден, Незнайко — каза Карфичка. — Всички харесват пеенето, само на теб, кой знае защо, не ти харесва.

— Ами! — махна Незнайко с ръка. — Всички искат да покажат, че разбират много от пеене, затова се преструват, че им харесва.

— Не е вярно! — отвърна Карфичка. — Аз например съвсем не се преструвам. Мен наистина ми харесва леенето на Тропчо.

— „Тропчо, Тропчо!“ — подигра й се Незнайко, като направи гримаса. — Кажи си направо, че си се влюбила в този Тропчо!

— Аз?! — изчерви се Карфичка.

— Ти! — мрачно тръсна Незнайко.

— Да съм се влюбила?

— Влюбила си се.

— Ах, ти… Ах, ти…

Карфичка не намираше думи, с които да изрази негодуванието си, и замахна с юмруче, за да перне по главата Незнайко, но овреме се сдържа, обърна му гръб и каза презрително:

— Една дума още да ми кажеш за любов — и ще видиш какво ще стане! Няма да ти говоря вече, така да знаеш!

А концертът продължаваше. След Тропчо излязоха фокусници, акробати, танцьори и клоуни. Това бяха все много весели номера, но Карфичка не се усмихна нито веднъж, докато ги гледаше. Тя се обиди не на шега. Представете си! Как само посмя да каже, че тя се е влюбила в някого! Настроението й се развали и номерата на артистите вече не й доставяха никакво удоволствие. Затова пък Незнайко и Шаренкия се смееха до припадане, тоест в края на представлението те паднаха от столовете, а Шаренкия дори си удари главата в крака на стола, поради което на главата му изскочи цицина.

С това представлението завърши и след няколко минути нашите пътешественици вече се носеха в автомобила с копчета обратно към хотела. За първи път минаваха през града нощем и затова не можеха да откъснат поглед от дивната картина, която се откриваше пред очите им. Високо над тях тъмнееше нощното небе, но наоколо беше светло като ден. Отначало им се струваше, че светлината струи някъде отгоре, след това започна да им се струва, че светлината иде някъде отдолу. В действителност светлината струеше отвред, защото и къщите, и вестникарските будки, и будките с газирана вода, и дори бордюрите на тротоарите — всичко беше боядисано със светещи бои.