Кимвам.

— А вие ще им устроите клопка?

— Ако се налага. Може би нямат нищо предвид. Може би всичко в крайна сметка ще пропадне.

Юни 1570, Чатсуърт: Мери

Прекарвам следобедите си в градините на Чатсуърт, в обградена от крепостен ров каменна кула, която се издига самотно, заобиколена от езеро, зарибено със златисти шарани и нашарено от сенките на приведени над него върби. Каменните стъпала водят надолу от моята кула към каменното мостче, което се отразява във водата отдолу: тъмнозелена арка, издигаща се към сиви каменни стени. Над водата подобно на сини остриета на стрели кръжат водни кончета, лястовици се гмуркат във водата и пият от нея.

Шрусбъри нарича това място моята омагьосана кула, и казва, че това е моето собствено кралство, докато се сдобия с друго. Той ми обеща, че ще прекарвам дните си тук, напълно необезпокоявана. Оставя един страж на онази страна на моста, която е откъм брега, не за да ми попречи да изляза, а за да се погрижи никой да не ме безпокои в следобедите, когато се изтягам лениво на легло за дневна почивка в сянката на някоя арка, където белите рози от сорта „Тюдор“ тъкмо са напъпили и бавно разгръщат белите си венчелистчета.

Лежа на копринените си възглавнички, заслушана в моя свирач на лютня, който ми пее мечтателните песни от Лангедок, песни за любов и копнеж, невъзможни романтични истории за клети мъже, които изпитват обожание към жестоки господарки, и птиците пеят заедно с него. В парка има чучулиги. Чувам ги как чуруликат с всяко размахване на крилата си, докато се издигат към небесата. Дори нямаше да разбера, че се наричат чучулиги, ако не беше Шрусбъри. Той ми ги показа в полет, посочи малката птичка на земята, а след това ме научи да се ослушвам за тяхната вдъхновяваща, извисяваща се в небето песен. Каза ми, че те пеят, докато летят нагоре, всеки размах на крилото ражда нов прекрасен мелодичен изблик, а след това безмълвно прибират криле и се спускат към гнездото си.

Няма нищо, което да правя тук, в Чатсуърт, през това лято: нищо, което мога да правя. Не е нужно нито да се боря, нито да се тревожа. Трябва само да чакам съгласието на Елизабет, позволението на Сесил, и най-после мога да бъда уверена, че съгласието им трябва да дойде. Може и да не им харесва, но аз спечелих, отново, по силата на простото си наследствено право. Моят полубрат е мъртъв и няма никой друг, освен мен, който да заеме трона на Шотландия. Скоро Елизабет ще умре и няма да има никой друг, освен мен, който да седне на трона на Англия. Аз ще получа троновете, които ми се полагат по право, тъй като съм родена и възпитана като кралица, свято създание с неотменими права. Те се бореха срещу това неизбежно развитие на нещата, а аз се борех за него: но в крайна сметка то е моята съдба. Божията воля е да бъда кралица на Шотландия и кралица на Англия, и voila! Волята Му ще се изпълни.

Сутрин излизам на езда в прекрасните гори, понякога нагоре до ловната кула, която съобразителната Бес е проектирала и построила заради разкриващия се оттам изглед из цялата тази надарена с неопитомена красота околност, а понякога продължавам чак нататък до блатата. Свободна съм да ходя където пожелая, и съм придружавана само от почетна стража и от Шрусбъри, моят най-скъп компаньон и единствен приятел. Следобед лежа на слънце и се унасям в дрямка.

Спохождат ме сънища. Не кошмарите, които ме преследваха в Шотландия, а сънувам, че съм отново във Франция, сред слънчевата светлина на детството си. Танцуваме в градините на Фонтенбло, а музикантите — о!, цели петдесет музиканти свирят за нас, четирите деца! — музикантите ни свирят, а ние поръчваме отново и отново една и съща мелодия, за да можем да упражняваме танца си.

Репетираме за пристигането на краля — кралят на Франция, ослепителният Анри II, моят свекър, единственият баща, когото съм познавала, единственият мъж, който някога ме е обичал, без да иска отплата за това, единственият мъж, на когото мога да се доверя, и на когото някога съм се доверявала.

Той приближава и скача от коня си: с шапка, кривнала се на една страна върху тъмнокосата му глава, с лъскави кестеняви брада и мустаци. Сграбчва ме в обятията си — първо мен преди всички, преди своя син и наследник, преди дъщерите си.

— Скъпо мое момиче — прошепва в ухото ми. — С всеки изминал ден ставате все по-красива, с всеки ден сте все по-изящна. Кажете, че ще зарежете малкия Франсоа и ще се омъжите за мен.

— О, да! — извиквам без миг колебание. Заравям лице в копринено меката му брада и вдъхвам уханието на чистото му бельо и миризмата на одеколона му. — Ще се омъжа за вас още утре. Ще се разведете ли с мадам Серпант заради мен?

Това е много дръзко от моя страна, но го кара да се разсмее гръмко:

— Утре, скъпа моя, ma cherie. Веднага! Утре ще го направя. А сега ми покажете своя танц.

Усмихвам се насън и се обръщам към слънцето. Някой, една от прислужничките ми, премества една брокатена завеса, така че слънцето да не блести върху лицето ми. Кожата ми трябва да остане бледа като сметана. Дневната светлина не бива да опропасти това, което е изключително в моята красота. Той каза, че трябва винаги да съм защитена от слънцето, винаги облечена в най-хубавите копринени платове, които могат да се намерят, винаги нагиздена с най-прекрасните накити: нищо освен най-доброто сред най-доброто за малката престолонаследница.

— Когато умра, ти ще станеш кралица на Франция, моя малка принцесо — казва ми сериозно той. — Ще поверя кралството си на твоите грижи. Ти си онази, която има достатъчно ум и воля за това, имам ти доверие.

— Папа, ваша светлост, не говорете за това — прошепвам.

— Ти ще бъдеш кралица на Шотландия — напомня ми той. — А когато Мери Тюдор умре, ще бъдеш кралица на Англия.

Кимвам. Мери Тюдор е последната законна наследница на Хенри VIII, единствена дъщеря на съпругата му Катерина Арагонска. След нея, тъй като тя няма дете, идвам аз, внучката на сестрата на крал Хенри.

— И ти трябва да заемеш трона си — казва ми той. — Ако си отида, не забравяй това. Ако съм жив, ще те поставя на трона на Англия, кълна се в това. Но ако съм мъртъв, ти трябва да запомниш това. Ти си кралица на Шотландия, Франция и Англия. Трябва да предявиш правата за наследството си. Нареждам ти да го направиш.

— Ще го направя, папа̀-кралю — казвам тържествено. — Можете да разчитате на мен. Няма да забравя, и няма да се проваля.

Той поставя пръст под брадичката ми, повдига лицето ми и го обръща към себе си. Навежда глава и ме целува по устните.

— Очарователно — казва той. От докосването му ми прималява и ме облива топлина.

— Ти ще бъдеш най-чудесната кралица, която светът е познавал. И ще спечелиш Англия и Шотландия за Франция. Ще създадеш кралство, по-велико от това на Уилям Нормански. Ти ще бъдеш кралица на Франция, Англия и Шотландия. Ще имаш най-великото кралство, което светът е познавал, а аз те възпитах така, че да бъдеш най-великата кралица. Никога, никога не забравяй това. Това е твоята съдба, това е съдбата, която Бог ти е отредил. На теб е отредено да бъдеш най-великата кралица в християнския свят, може би в целия свят. Това е волята на нашия Бог. Подчини Му се.

Юни 1570, Чатсуърт: Джордж

Готвя се да се кача на коня си, за да изляза на езда с кралицата, когато чувам тропота на малък конен отряд и един мъж заедно с малка група придружители се задава по алеята под големите, извити едно към друго като арка дървета. Той идва до входа на конюшнята, без колебание, сякаш е изучавал карта на къщата ми и знае местонахождението на всичко.