Хейстингс има писмо от Лондон, което обещава подкрепа и изразява престорен оптимизъм, но то съобщава съкрушителната вест, че Барнард Касъл е паднал в ръцете на армията на Севера. Сър Джордж Боус държал страната на кралицата, но неговите хора рискували живота си и скочили от стените на замъка, за да се присъединят към бунтовниците. Един от тях дори си счупил крака в решимостта си да премине на другата страна, а жителите на града сами разтворили широко портите и призовали бунтовниците да влязат, пеейки старите химни, докато напредвали. Отслужили католическа литургия в енорийската църква, изнесли скритите съдове за светена вода, златото, среброто, дори картините и прозорците от рисувано стъкло. При кръста на пазарния площад обявили завръщането на вярата, а съпругите на всички фермери завели децата си най-сетне да бъдат подобаващо кръстени.
Ще бъде както преди, зная го: църквата като център на живота, манастирите и абатствата — пълни със своите богатства, вярата — възстановена. Сякаш светът се съшива отново, както опитен тъкач оправя обърканите конци на парче плат. Трудно ми е да повярвам, че няма и аз самата да се върна назад, обратно покрай третия си добър съпруг, Уилям Сейнт Лоу, обратно покрай втория си почтен съпруг, Уилям Кавъндиш, който ми даде Чатсуърт и отмъкна заради мен златните свещници от абатството, покрай първото си имение, чак назад до детството ми, когато се омъжих за първия си съпруг, за да избягам от живота на бедно момиче без никакви перспективи в Хардуик, а майка ми не притежаваше дори дома, в който живеехме.
На вечеря отбелязвам пред кралицата, че през всяка нощ в това ужасно време на очакване сънувам, че се връщам назад към детството си, и лицето й грейва, сякаш това е прекрасна перспектива:
— Ако можех да си пожелая нещо, то щеше да е да бъда отново във Франция — казва тя. — Иска ми се отново да бях малка принцеса във Франция.
Усмихвам се слабо, сякаш в знак на съгласие. Бог е свидетел, че и на мен ми се иска тя да беше там.
Декември 1569, Ковънтри: Джордж
Кралицата е подслонена в най-хубавата къща в града, и дори тя не е достатъчно добра за нея. Бес и аз сме настанени в съседство, в стаите са струпани купчини от вещи, слугите спят по пейките. Конярите спят в конюшните при конете, хората на Хейстингс са наблъскани в къщите на бедняците из целия град. На пазара вече не може да се намери храна, а вонята от улиците и канавките е непоносима. Ще трябва да продължим, независимо от опасността, иначе в тези тесни жилища ще плъзнат болести. Хейстингс е писал на Сесил, но отговорът идва при мен в жалкото ни жилище, донесен от поредния от неговите млади безименни пратеници. Фактът, че сега той предпочита да кореспондира с мен, а Хейстингс е пренебрегнат, ми казва всичко наведнъж. Сесил трябва да е отчаян. Той докара своята кралица до ръба на поражението и сега се нуждае от мен, за да преговарям с другата кралица.
Вашето приятелство с шотландската кралица може да ни послужи сега. Имам сигурни сведения, че бунтовниците са превзели пристанището Хартълпул, за да послужи то като брегово укрепление за слизането на испанците на суша. Флотата на испанците ще дойде от Нидерландия и ще стовари на суша армията им, за да подкрепи армията на Севера. Не разполагаме с войска, която може да се мери с тях, нито можем да съберем такава.
В такъв случай вие ще трябва да защитите кралицата на шотландците на всяка цена и да започнете с нея преговори за постигане на споразумение. Кажете на Бес, Деверьо и Хейстингс, че трябва да я опазят невредима на всяка цена. Всичките ни предишни планове сега спешно са променени — погрижете се те непременно да разберат това. Сега тя не само не представлява опасност за нас, а е единствената ни надежда за примирие. Тя трябва да бъде опазена невредима и, ако е възможно, превърната в наша приятелка и бъдеща съюзница.
Разберете какво е съгласна да приеме. Съгласни сме да подкрепим завръщането й на трона на Шотландия и, ако трябва, да я утвърдим като наследница на трона на Англия. Тя ще трябва да гарантира свободата на вероизповеданията, но може да изповядва собствената си вяра като кралица. Ще трябва да избере бъдещия си съпруг по съвет на членовете на своя Частен Съвет. Може да се омъжи за Норфолк, ако все още го иска.
От това виждате, че аз преценявам положението, в което се намираме, като тежко, крайно тежко. Предусещам поражението, което ще претърпим от армията на Севера, и трябва да убедим кралица Мери да не сваля от власт кралица Елизабет. Разчитаме на вас да сключите с нея споразумение, което оставя кралица Елизабет на трона. Когато испанската армада доплава в наше пристанище и стовари армията си на сушата, ние сме загубени. Не можем да се защитим срещу такава сила. Не можем да съберем войска и да се защитим дори срещу армията на Севера. Всичко ще зависи от споразумението, което ще постигнете с кралица Мери. Моля ви, положете най-големи усилия, Шрусбъри. Може и да сме имали разногласия в миналото, но моля ви, изхвърлете ги от ума си сега.
Целта на това е да спаси живота на кралица Елизабет и трона й, и всичко, което сторихме в нейното и в Божието име.
Това не би трябвало да ме изненадва. В края на краищата, аз вече от дни съм нащрек и гледам на него като на изключителен враг, но дори при това положение съм потресен, толкова потресен, че едва успявам да задържа писмото в ръцете си. Пръстите ми треперят.
Ще трябва да направя каквото ми нарежда. Веднага щом испанците стъпят на суша, ще трябва да започна да говоря с кралица Мери така, както молителят говори с победител. Ще трябва да я моля за живота и свободата на кралица Елизабет. Ще трябва да опитам да я убедя да бъде великодушна. Но, честно казано, не виждам защо тя би проявила милост, след като към нея никога не е била проявявана такава.
Когато кралица Мери командва сплотените армии на Севера и на испанците, то тогава все едно, че господства над Англия. Не виждам причина да не може просто да заеме трона си. И тогава тя ще бъде Мери, кралица на Англия и Шотландия, а Елизабет ще стане другата кралица и отново ще бъде затворничка.
Декември 1569, Ковънтри: Мери
Треперя от вълнение и не мога да го скрия. Не мога да придам ведрост на изражението си, нито спокойствие — на гласа си. Аз съм френска принцеса, редно е да мога да си придам пълно самообладание, но ми идва да затанцувам из стаята и да запищя от удоволствие. Изглежда, че бурята, която призовах, се разрази над Англия като голяма вълна, разбиваща се в морето. Моята армия е завоювала целия Север, а днес е завзела пристанището Хартълпул, за да го предостави на испанската армада, която ще слезе на суша тук. Папата ще се обяви на моя страна и ще нареди на всеки римокатолик в Англия да вдигне оръжие в моя защита. Не мога да скрия радостта и вълнението си, затова казвам на Мери Сетън да съобщи, че съм болна и че трябва да остана в стаята си. Не смея да позволя на никого да ме види.
Хартълпул е дълбоководно пристанище, а испанската флота трябва да измине само краткия път от Нидерландия. Могат да плават през нощта, и утре ще са тук. Може дори сега да са в открито море. Когато стъпи на суша, испанската армия трябва само да прекоси страната и да дойде при мен. Сега отброявам оставащото време от пленничеството си в дни.
Чувам потропване по външната врата на покоите си и тих глас отвън. Това е Шрусбъри: бих познала свенливия тон на гласа му навсякъде. Мери Сетън ми съобщава, че е дошъл да попита за здравето ми.
— Пуснете го да влезе — казвам, надигам се от стола си и оправям полите си. Хвърлям поглед в огледалото. Пламнала съм, а очите ми блестят. Той ще си помисли по-скоро, че съм трескава, а не развълнувана.
— Ваша светлост — казва той, влиза и се покланя.
Подавам му ръката си за целувка.
— Скъпи мой Шрусбъри.
Той се усмихва на начина, по който произнасям името му, и се вглежда внимателно в лицето ми: