С всеки ден, в който армията на Елизабет бавно и неохотно идва към нас, армията на Севера става все по-многочислена и уверена и напредва все по-бързо и по-бързо, и войниците й са посрещани като герои-освободители. Всеки ден, в който армията на Елизабет се забавя, армията на Севера се приближава до нас, и с всеки изминал ден расте шансът армията на Севера да стигне тук първа и да отведе шотландската кралица, и тогава войната ще приключи без сражение, а Елизабет ще бъде победена в собствената си страна от собствената си братовчедка, без да прозвънне дори един меч в нейна защита. Прекрасен край на едно кратко царуване! Бърз завършек на кратък и неуспешен експеримент с една кралица-стара мома от протестантската вяра! Това ще бъде третата дъщеря на Хенри, не успяла да се задържи на престола. Защо да не опитаме с внучката на сестра му? Това ще бъде втората провалила се протестантска представителка на Тюдорите: защо да не се върнем към старите ритуали?
На фона на всичко това, Бес ми съобщава дребна клюка, научена от нейния управител в Чатсуърт, която ме кара да съзра мъничка надежда в тези безнадеждни времена. Той й съобщава, че половин дузина от фермерите-арендатори, избягали, когато се вдигна знамето на Севера, са се върнали у дома, с подбити крака, но горди, и твърдели, че бунтът е свършил. Казват, че са марширували под знамето с петте Христови рани, че са видели вдигането на нафората в катедралата на Дърам, че катедралата е била осветена повторно и всичките им грехове са били опростени, че добрите времена са настъпили, и надниците ще бъдат вдигнати, а шотландската кралица ще се възкачи на престола на Англия. Били посрещнати като герои в селата си, а сега всички вярват, че битката е приключила и кралицата на шотландците е спечелила.
За миг това ми дава надежда, че може би тези обикновени, доверчиви хора ще се задоволят със завземането на Дърам и установяването на старото кралство на Севера, и ще разпуснат армията си. Тогава можем да преговаряме. Но знам — само се преструвам, че не ме е страх. От все сърце и душа ми се иска да имах някакви обнадеждаващи новини. Иска ми се да можех да бъда сигурен, че ще успея да я опазя.
Хейстингс предрича, че лордовете от Севера ще създадат Северно кралство, и ще чакат армията на Елизабет на избран от самите тях терен. Те разполагат с предимството на числеността, те ще изберат и бойното поле. Те разполагат с конница, а армията на Елизабет няма почти никакви коне. Младите конници от Севера ще насекат чираците от Лондон на парчета. Хейстингс е мрачен при мисълта за това: но всичко, което забавя битката, е добра новина за мен. Поне няма да ми се наложи днес или утре да се изправя в битка срещу собствените си сънародници, срещу моите приятели Уестморланд и Пърси. Ужасявам се от момента, в който трябва да наредя на мъже от Дербишър да наострят сърповете си срещу хората на Уестморланд и Нортъмбърланд. Ужасявам се от деня, в който ще трябва да заповядвам на мъже да стрелят срещу родствениците си. Сигурен съм, че моите хора ще откажат.
Отвращавам се при мисълта за тази война. Мислех, че Бог ме е призовал да браня дома си от испанците или французите; но никога не съм и сънувал, че ще се озова в битка срещу сънародници англичани. Да застраша свой сънародник, воден от човек, когото цял живот съм познавал като приятел, ще разбие сърцето ми. Мили Боже, Уестморланд и Нортъмбърланд са били мои другари, съветници и сродници през целия ми живот. Ние сме трети братовчеди и роднини по сватовство и заварени братовчеди един на друг в течение вече на пет поколения. Ако тези двама мъже и техните родственици са потеглили на поход под знамето с петте Христови рани, то е просто невероятно, че не съм редом до тях. Аз съм техен брат, редно е да бъда до тях.
Битката ще дойде, и тогава аз ще трябва да погледна над ушите на коня си към техните знамена, към техните обичани, познати знамена, и да видя в тяхно лице неприятеля. Ще дойде денят, в който ще видя честните английски лица от другата страна, и въпреки това ще трябва да кажа на хората си да се подготвят да устоят на смъртоносно нападение; но този ден няма да е днес. Слава на Бога, няма да е днес. Но единствената причина да не е днес, е техният избор. Те си избират подходящия момент. Вече сме победени.
Бъдни вечер, 1569, Ковънтри: Мери
Моят капелан заключва вратата на обитаваното от мен жилище, и в тази необикновена нощ аз слушам католическата литургия, сякаш сме християни, укриващи се в катакомбите на Рим, обкръжени от безбожниците. И подобно на тях ние знаем, и сме твърдо убедени, че макар и да изглеждат толкова силни, макар че сякаш господстват над света, ще възтържествуват именно нашата далновидност, и нашата вяра, която ще се разраства, докато стане единствената.
Той завършва с молитвите за душите на благодетелите, а после увива свещените предмети, слага ги в кутия и тихо излиза от стаята. Само прошепнатото от него: „Честито Рождество“ ме сепва и ме откъсва от молитвата ми.
Надигам се от молитвената възглавничка и духвам свещите пред малкия олтар. „Честито Рождество“, казвам на Агнес и Мери и целувам всяка от тях по бузите. Членовете на домакинството ми се изнизват, един по един, като спират, за да ми се поклонят или да ми направят реверанс, и прошепват благословиите си. Усмихвам се, докато ги изпращам, а после стаята остава тиха, и топла.
— Отворете прозореца — казвам на Агнес, и се навеждам навън. Звездите блестят ярко като диаманти на фона на черното небе. Потърсвам с поглед Полярната звезда и си помислям, че моята армия сигурно спи под нея, на път към мен. Идва ми на ум една история, която Ботуел ми разказа веднъж, аз вдишвам глътка леденостуден въздух, а когато го изпускам, се чува продължителен, студен свирещ звук, като воя на буен вятър навън в нощта.
— Какво правите? — пита Мери, като намята раменете ми с шал.
— Свиря, за да призова буря — казвам, усмихвайки се при мисълта за Ботуел, който сам призова буря в нощта преди битката на Карбъри Хил. — Призовавам буря, която да ме отвее чак до престола ми.
Декември 1569, Ковънтри: Бес
Сезонът е студен и тази година моето домакинство не може да се надява на много радост по Коледа. За втори път тази друга кралица проваля с присъствието си нашата Коледа — моята и на съпруга ми. От все сърце и душа искам никога да не бях чувала за нея, независимо от мисълта, че мога да извлека полза, като й служа. Далеч от дома, разделени от децата си, без новини за майка ми, сестра ми или дома ми, ние тревожно очакваме пристигането на армията на Севера. Хейстингс изпраща съгледвачи по три пъти на ден, за да добием поне някаква представа къде е армията сега, и кога ще ни настигне, но през половината време те яздят наслуки в мъглата и дъжда, та могат да се озоват на няколко фута от армията на Севера и пак да не я видят.
Градът е укрепен възможно най-добре, но никой не се съмнява, че не можем да издържим на обсадата от близо шестхилядна армия. Имаме шепа мъже, на чиято вярност не можем да се осланяме, а гражданите на Ковънтри също няма да ни защитят. Те също искат да видят кралицата освободена. Не сме твърде обичани тук: ние сме окупационна армия.
Непрестанно се боя за майка ми и сестра ми в Чатсуърт. Дъщерите ми са в безопасност на юг, на служба при приятели, учат се как да управляват големи домакинства и създават приятелствата, които ще им послужат по-късно в живота, а синът ми Чарлс е в училище. Но северната армия може да мине през Чатсуърт и макар че майка ми притежава нужната решителност и кураж, за да им нареди да напуснат земята ми, какво ще стане, ако войниците се разгневят? Тревожа се също и за Хенри, моя син, и за Гилбърт, заварения си син: и двамата са в двора. Не мога да престана да мисля, че може да си наумят да тръгнат като доброволци с армията на кралицата и да потеглят на север срещу нейните врагове. Ако моят Хенри влезе в битка със северната армия, кълна се, че ще обезглавя кралицата на шотландците със собствените си ръце. Сигурна съм, че Робърт Дъдли няма да го пусне да отиде. Сигурна съм, че кралицата ще забрани това. Но отново и отново се стряскам през нощта, сигурна, че моето момче доброволно се е изложило на опасност и дори в този миг марширува на север, за да се срещне с неудържима армия от изменници.