— Изключително мило посрещане — казва тя на френски, после вижда как се смръщвам, понеже не мога да я разбера, и колебливо казва на английски: — Много сте любезни, благодаря ви. — Тя протяга ръце към пламъците, а след това се изправя. Почетната й дама тихо пристъпва напред, развързва кожите на шията й и смъква мократа й наметка. Тя кимва в знак на благодарност. — Лейди Шрусбъри, ще позволите ли да ви представя почетните си дами? Това е лейди Мери Сетън, а това е лейди Агнес Ливингстън — казва тя, и жените и аз си правим взаимно реверанс, а аз кимам на един от слугите си да отнесе мократа пелерина.

— Мога ли да ви предложа нещо освежаващо? — питам. Напуснах Дербишър като момиче, и оттогава се уча да говоря правилно; но дори при това положение гласът ми звучи прекалено високо и грубо в стаята. По дяволите, живяла съм в най-аристократичните домове в страната. Служила съм на кралица Елизабет, и смятам Робърт Дъдли и Уилям Сесил за свои лични приятели, но ми идва да си отхапя езика, когато чувам думите да излизат от устата ми, натежали от типичния за Дербишър гърлен изговор. Пламвам от смущение: — Ще желаете ли чаша вино или греяна бира с подправки, за да се стоплите? — питам, като полагам допълнителни усилия да говоря правилно и сега думите ми звучат надуто и фалшиво.

— А вие какво бихте искали?

Тя се обръща към мен, сякаш наистина се интересува от вкусовете ми.

— Аз ще изпия чаша греяна бира с подправки — казвам. — Донесох бирата от пивоварната си в Чатсуърт.

Тя се усмихва. Зъбите й са малки и остри, като на коте.

— Parfait! Нека да опитаме нея тогава! — казва тя, сякаш това ще бъде възхитително лакомство. — Негово благородие, вашият съпруг, ми каза, че прекрасно управлявате именията си. Сигурна съм, че всичко, което имате, е само от най-доброто.

Кимвам на слугата, който отговаря за сервирането, и знам, че той ще донесе всичко. Усмихвам се на Джордж, който е смъкнал собственото си пътническо наметало и стои до огнището. И двамата ще стоим прави, докато тя ни покани да седнем, и когато виждам Джордж, един граф в собствения си дом, да стои като слуга пред господаря си, за първи път си давам сметка, че ние не сме допуснали гостенка в къщата си, а по-скоро сме се присъединили към двора на една кралица, и че отсега нататък всичко ще трябва да се прави според нейните желания, а не според моите предпочитания.

Зимата на 1569, замъкът Тътбъри: Мери

— А какво мислите за нейна светлост лейди Бес? — пита ме Мери Сетън, като говори на френски за по-голяма дискретност: в гласа й се долавя злобна нотка. — Такава ли е, каквато очаквахте? Или по-лоша?

Сега, когато те си отидоха и ние сме сами в тези жалки малки стаи, мога да се облегна назад в стола си и да оставя болката и изтощението да се просмучат в тялото ми. Тази вечер болката в гърдите ми е особено силна. Мери коленичи в краката ми, развързва връзките на обувките ми и внимателно ги изхлузва от студените ми крака.

— О, толкова слушах за това каква разумна жена е и как великолепно се справя с деловите въпроси, че очаквах най-малкото флорентински банкер — казвам аз, заглаждайки критичната забележка.

— Тя няма да е като лейди Скроуп в замъка Болтън — предупреждава ме Мери, слага обувките ми да се сушат до огнището и сяда, като се отпуска назад на петите си. — Не мисля, че храни съчувствие към вас и вашата кауза. Лейди Скроуп беше добра приятелка.

Свивам рамене:

— Нейно благородие мислеше, че съм героиня от вълшебна приказка — казвам раздразнено. Тя беше сред онези, които ме възприемат като кралица от баладите. Трагична кралица, изживяла прекрасно детство във Франция, а след това — самотно вдовство в Шотландия. Някой съчинител на балади би ме описал омъжена за красивия, но безхарактерен Дарнли, копнееща за силен мъж, който да ме избави. Един трубадур би ме описал като обречена още от мига на раждането ми: красива принцеса, родена под злощастна звезда. Няма значение. Хората вечно си измислят истории за принцесите. Това ни се полага заедно с короната. Трябва да го носим с възможно най-голяма лекота. Ако едно момиче е едновременно и красавица, и принцеса, каквато съм била аз цял живот, тогава то ще има поддръжници, по-лоши от врагове. През по-голямата част от живота си съм била обожавана от глупаци и мразена от хора със здрав разум, и всички те си съчиняват истории за мен, в които съм или светица, или блудница. Но аз съм над тези преценки, аз съм кралица. — Не очаквам съчувствие от нейно благородие — казвам горчиво. — Тя е най-доверената служителка на моята братовчедка кралицата, какъвто е и графът. Иначе нямаше да бъдем подслонени от тях. Сигурна съм, че тя е безнадеждно предубедена спрямо мен.

— Предана протестантка — предупреждава ме Мери. — Отгледана във фамилията Брандън; казаха ми, че била компаньонка на лейди Джейн Грей. А предишният й съпруг натрупал състоянието си от разрушаването на манастирите. Казват, че всяка пейка в къщата й е църковна скамейка.

Не казвам нищо, но от лекото накланяне на главата ми тя разбира, че трябва да продължи.

— Въпросният съпруг е бил на служба при Томас Кромуел в Дворцовия съд за увеличаване на постъпленията в хазната — продължава меко тя. — И натрупал състояние.

— Сигурно е имало голяма облага в разрушаването на молитвените домове и параклисите — казвам замислено. — Но си мислех, че кралят е бил този, който се е облагодетелствал.

— Казват, че съпругът на Бес взел онова, което му се полагало за работата, а после и още — прошепва тя. — Че вземал подкупи от монасите, за да пощади обителите им, или за да ги оцени по-ниско от истинската им стойност. Че е вземал известна сума, за да си затваря очите, когато тайно са измъквали съкровища. Но после, по-късно, се върнал и въпреки всичко ги прогонил, и взел всички съкровища, които те си мислели, че са спасили.

— Суров човек — отбелязвам.

— Тя била единствената му наследница — казва Мери. — Накарала го да промени завещанието си така, че обезнаследил родния си брат. Не оставил пари дори на децата, които имал от нея. Когато умрял, оставил всяко пени от нечестно спечеленото си богатство на нея, само на нейно име, и я издигнал до положението на дама. Именно от осигурения й от него трамплин успяла да отскочи, за да се омъжи за следващия си съпруг, и постъпила по същия начин и с него: взела всичко, което притежавал, обезнаследила собствените му родственици. При смъртта си той оставил всичко на нея. Ето така тя се сдобила с достатъчно богатство, за да стане графиня: като прелъстявала мъже и ги отнемала от семействата им.

— Следователно — безскрупулна жена — отбелязвам, мислейки си как една майка лишава от наследство собствените си деца. — Жена, която има по-голямо влияние в семейството, която се грижи нещата да се вършат така, както е най-изгодно за нея.

— Решителна и напориста жена — казва неодобрително Мери Сетън. — Жена, която не храни уважение към съпруга си и неговото семейство. Жена, която върви против отреденото й от природата положение, и се опитва да поеме мъжка роля. Но и жена, която знае стойността на парите.

Тя мисли същото, каквото и аз — че жена, която не изпитва угризения да спечели състояние от разрушаването на Божията църква, със сигурност може да бъде подкупена да извърне поглед само веднъж, само за една нощ.

— А той? Граф Шрусбъри?

Усмихвам се:

— Знаете ли, мисля си, че той е почти недосегаем. Изглежда, че единственото, което го интересува, са честта и достойнството му: и именно той, от всички мъже в Англия, трябва да бъде спокоен по този въпрос.

Зимата на 1569, замъкът Тътбъри: Бес

— Колко ще ни плащат за нея? — питам Джордж, докато пием по чаша греяно вино с подправки, седнали от двете страни на огъня в спалнята ни. Зад нас прислужниците оправят леглото ни за през нощта.

Той се сепва леко и аз осъзнавам, че отново съм била твърде пряма.

— Моля да ме извиниш — казвам бързо. — Нужно ми е да знам само заради сметководната си книга. От двора ще ни плащат ли възнаграждение?