— Почти. И си я възстановил, прочитайки други книги, така ли?

— С много от тях се занимаваше Венанций. Според мен Венанций е търсел отдавна тази книга. Сигурно е намерил в каталога поясненията, на които се натъкнах и аз, и се е убедил, че именно това е книгата, която е търсел. Но не е знаел как да проникне във „finis Africae“. А когато е чул обясненията, давани от Беренгарий на Аделмо, е хукнал като куче по следите на заек.

— Точно така е станало, веднага го разбрах. И си рекох, че е дошло време да защитавам библиотеката със зъби и нокти…

— И си намазал книгата с мехлема. Сигурно ти е било доста трудно да работиш… на тъмно.

— Ръцете ми виждат по-добре от твоите очи. А от Северин измъкнах и четка. И аз използвах ръкавици. Добре го бях измислил, нали? А ти не се досети толкова лесно…

— Да, мислех си за нещо по-сложно, за намазан с отрова бодил или нещо подобно. Признавам, че измисленият от теб способ бе съвършен, жертвата се е отравяла сама, четейки…

Изтръпнах; разбрах, че в този миг тия двама мъже, изправили се един срещу друг в смъртоносна схватка, се възхищаваха един от друг, сякаш всеки един от тях е действал, за да спечели признанието на другия. В ума ми се прокрадна мисълта, че уловките, към които бе прибягнал Беренгарий, за да прелъсти Аделмо, и простият съвсем естествен начин, по който момичето бе разпалило моята страст и желание, като хитрост и изтънчено умение за обладаване на желания човек, не бяха нищо пред опита за прелъстяване, който ставаше сега пред очите ми и който бе продължил в течение на седем дни, като всеки един от двамата събеседници определяше, така да се каже, тайнствени срещи на другия и всеки тайно се стремеше да спечели одобрението на другия, от когото се боеше и когото ненавиждаше.

— Кажи ми — запита Уилям, — защо? Защо се стремеше да пазиш именно тази книга, и то повече, отколкото много други? Защо прикриваше — разбира се, не с цената на престъпление — трактати за черна магия, книги, съдържащи може би богохулни слова, а за тези страници осъди на проклятие и твоите събратя, и себе си? Толкова много други книги говорят за комедията, толкова много книги възхваляват смеха. Защо се боеше толкова именно от тази?

— Защото е написана от Философа. Всяка книга на този човек подронва част от знанието, натрупано от християнството в течение на векове. Теолозите бяха вече казали всичко, което трябва да се знае за силата на Словото, но достатъчно бе Боеций да коментира Философа, за да се превърне Божието тайнство за Словото в човешката пародия на категориите и силогизмите. В книгата Битие е казано всичко, каквото трябва да се знае за състава на Вселената, но достатъчно бе да се открият отново физическите трактати на Философа, за да почнат да гледат на Вселената като на мрачна и лепкава материя, а арабинът Авероес почти да убеди всички, че светът е вечен. Знаехме всичко за божествените имена, а погребаният от Абон доминиканец — прелъстен от Философа — ги преразгледа, следейки надменните пътеки на естествения разум. Така Вселената, която според Ареопагита се разкрива на този, който съумее да зърне във висините сияйните струи на образцовата първопричина, се превърна в резерват от земни белези, от които изхождат, за да говорят за някаква абстрактна ефективност. По-рано гледахме към небето, удостоявайки с навъсен поглед тинята на материята, а сега гледаме към земята и вярваме в небето, изхождайки от свидетелствата на земята. Всяка дума на Философа, в името на когото вече се кълнат и светиите и папите, обръща наопаки представата за земята. Но той не съумя да изопачи представата за Бога. Ако тази книга стане… ако бе станала предмет на открито тълкувание, щяхме да прекрачим и последния праг…

— Но какво толкова те е изплашило от тези отнасящи се до смеха слова? Премахвайки тази книга, ти не ще премахнеш смеха.

— Не, разбира се. Смехът — това е слабостта, покварата, невежеството на нашата плът. Той е развлечение за селянина, разпуснатост за пийналия; и църквата със своята мъдрост допуска празненствата, карнавалите, панаирите — тази дневна полюция, която разтоварва лоши настроения и обуздава други помисли и други амбиции… Но така смехът си остава нещо долно, защита за простите хорица, развенчано за простолюдието тайнство. Нали и апостолът казваше: женете се, вместо да се разпалвате. Вместо да се бунтувате срещу установения от Бога ред, смейте се и се веселете с вашите нечисти пародии на реда, след като се нахраните, след като сте изпразнили стомните и шишетата. Избирайте царя на глупците, унасяйте се в литургия на магарето и свинята, играйте си да представяте вашите сатурналии с главата надолу… Но тук, тук — Хорхе започна да удря с пръст по масата, до книгата, която Уилям бе поставил пред себе си, — тук функцията на смеха е представена в друга светлина, въздигната е в изкуство, проправя й се път към света на учените, става обект на философия и на коварна теология… Вчера ти видя как простите хорица могат да замислят и прилагат най-зловещите ереси, като не признават нито Божиите закони, нито законите на природата. Но църквата може да търпи ереста на простите хора, които се осъждат сами и стават жертва на собственото си невежество. Невежото безумие на Долчино и на хората като него никога не ще постави в опасност установения от Бога ред. Ще проповядва насилие и ще загине от насилие, няма да остави следа, ще изтлее така, както изтлява карнавалът и няма никакво значение, ако по време на празненството на земята, и то за кратко, стане епифанията на обърнатия наопаки свят. Стига постъпката да не прерасне в план, стига този простонароден език да не срещне един латински език, който да го преведе. Смехът освобождава селянина от страха от дявола, защото по време на празненствата на невежите и дяволът бива представян като беден и невежа, а това значи, че може да бъде обуздан. Но тази книга би могла да учи, че освобождаването от страха от дявола е цяла наука. Когато се смее, докато виното гъргори в гърлото му, селянинът се чувства господар, защото е обърнал наопаки връзката на подчинение; но тази книга би могла да подскаже на учените остроумните — ставащи от този момент възвишени — начини за узаконяване на този обрат. Тогава това, което в неосъзнатите действия на простия човек за щастие е все още подбудено от стомаха действие, ще се превърне в действие на ума. Това, че смехът е присъщ на човека, е белег за нашата ограниченост като грешници. Но колко покварени умове като твоя биха могли да извлекат от тази книга крайния силогизъм, че смехът е цел на човека! Смехът отвлича за известно време простия човек от страха. Но законът се налага чрез страха, чието истинско име е страх от Бога. А от тази книга би могла да излезе сатанинската искра, която да подпали в целия свят един нов пожар; и смехът ще се очертае като ново, неизвестно дори на Прометей, средство за премахване на страха. Докато се смее, простият човек не се бои от смъртта; но след като тази негова свобода се изчерпи, ето че литургията, съгласно Божията воля, отново му налага страха от смъртта. А от тази книга би могъл да се породи нов разрушителен стремеж за преодоляване на смъртта чрез освобождаване от страха. Какво ще стане с нас, грешни създания, без страха, този може би най-мъдър и най-мил от всички Божи дарове? В продължение на векове богословите и светците са извличали благоуханни есенции от знанието Божие, та чрез мисълта за възвишеното да изкупят духовната нищета и лъстта на долното. А тази книга, утвърждавайки комедията, сатирата и мима като някакъв чудодеен лек, способен да доведе до пречистване от страстите чрез изобразяване на недостатъците, на пороците и на слабостите, може да накара лъжеучените да се опитат да изкупят (чрез пъклен обрат) възвишеното, утвърждавайки долното. Тази книга би могла да подскаже мисълта човек да пожелае на земята (както подсказваше и твоят Бейкън във връзка с естествената магия) да бъде постигнато изобилието, царящо в страната Куканя. Но именно това нито трябва, нито можем да притежаваме. Погледни тия монахчета, дето вършат такива срамотии в тази шутовска пародия, наречена „Coena Cypriani“. Какво пъклено изопачение на Светото писание. Вършат го, съзнавайки, че е неправилно. Но в деня, в който словото на Философа би имало възможност да утвърждава страничните игри на разюзданото въображение, ах, тогава наистина онова, което дотогава е било странично, ще стане основно, а основното ще бъде заличено. Християнството ще се превърне в сборище от чудовища, избълвани от глъбините на незнайната земя, и тогава периферията на познатата ни земя ще се превърне в средище на християнската империя, аримаспите ще се качат на престола на Петър, блегмите 275ще изпълнят манастирите, а джуджетата с големи кореми и огромни глави ще застанат на стража на библиотеката! Слугите ще издават закони, а ние (но и ти) ще трябва да се подчиняваме на липсата на всякаква законност. Един гръцки философ (цитиран тук от Аристотел, съучастнически и нечестив авторитет) е казал, че трябва да си служим със смеха, за да преодолеем сериозността на противниците, и да се противопоставяме на смеха посредством сериозността. Нашите отци са били разумни и са направили своя избор: щом смехът е наслада за простолюдието, нека разпуснатостта на простолюдието бъде обуздана, унижавана и сдържана посредством строгостта. Простолюдието не разполага със средства, за да изтънчи своя смях дотам, че да го превърне в оръдие против сериозността на пастирите, които трябва да го отведат до вечния живот и да го избавят от изкушенията на стомаха, на срамните му органи, на яденето, на присъщите му долни пориви. Но ако един ден някой, цитирайки словата на Философа и следователно действайки като философ, издигне изкуството да се смеем на равнището на изтънченото оръжие, ако риториката на убеждението бъде заменена с риториката на осмиването, ако учението за търпеливото и спасително изграждане на представите за спасението бъде заменено с учението за нетърпеливото разрушение и заличаването на всички най-свети и най-достойни за почит образи — ах, този ден и ти, Уилям, и цялото твое знание ще бъдете пометени!