Междувременно Родис излезе от спалнята си и враговете я забелязаха през полупрозрачната защита. Те се размърдаха, започнаха да я сочат и да правят знаци на стоящите отзад. Родис засили полето, сивата стена скри движещите се фигури, а коридорът потъна в мрак. Невидима за враговете, Родис повика с горния лъч своя кораб. Там, до таблото, на което бяха останали само двете зелени светлинки на земляните и третата — на Таел, седеше Мента Кор. Тя мигновено събуди Гриф Рифт. Той дойде след няколко секунди. Из звездолета зазвуча общ сигнал за тревога. Целият екипаж се залови да приготвя дискоида — последния от трите, взети от Земята. Разтревожено приведен над пулта, Рифт молеше Родис да не чака повече, да се скрие в подземието.

— Деветоножката ще се справи и без вас. Аз отдавна се опасявах от нещо подобно и не преставах да се чудя на играта ви с Чойо Чагас.

— Той не е замесен.

— Толкова по-зле. Колкото по-нищожни са облечените с власт, толкова по-опасни са те. Аз ще долетя, без да губя нито секунда. Светло небе, нима най-сетне вие ще бъдете на кораба, а не в ада на Торманс?

— Тук има много хора, които с нищо не са по-лоши от нас. Те са обречени да остават тук от раждането чак до смъртта си — това е непоносима мисъл. Аз много се тревожа за Вир.

— Ето го Вир! Седи под дърветата край площадката за кацане. Тръгнете веднага!

— Идвам, не прекъсвайте връзката, наблюдавайте стаята. Искам да знам колко ще издържи вярната ми деветоножка. И ще се разделим с нея вече от «Тъмен пламък».

Родис взе от масата една ролка с още непродадени на звездолета записи, изпрати на Гриф Рифт въздушна целувка и тръгна към спалнята.

Раздаде се такова оглушително пищене, че Родис за миг замря. От мрака на защитното поле като муцуна на чудовище се подаде нажеженият клин на непознат механизъм. Той раздра защитната стена, блъсна със свирещ лъч вратата на спалнята и отхвърли Родис към прозореца, близо до който стоеше деветоножката.

Полуобезумял, Гриф Рифт се вкопчи в ръба на пулта и доближи до екрана разкривеното си от страх лице.

— Родис! Родис! — стараеше се той да надвика свиренето и пищенето на лъча, зад който в стаята се вмъкваше някаква машина, тикана от черните фигури на палачите на Ген Ши. — Любима, небе мое, кажете ми какво да правя!

Фай Родис коленичи пред СДФ и приближи глава до втория звукоприемател.

— Късно е, Гриф! Аз загинах. Гриф, командире мой, убеждавам ви, умолявам ви, заповядвам ви: не отмъщавайте за мен? Не вършете насилие. Не бива вместо светлата мечта за Земята да посяваме омраза и ужас сред народа на Торманс. Не помагайте на онези, които са дошли да ме убият, не се представяйте за наказващ бог — това е най-лошото изобретение на човека. Не правете напразни жертвите ни! Излетете! Върнете се на Земята! Чувате ли, Рифт? Корабът да излети!

Родис не успя да се утеши със спомена за милата Земя. Тя помнеше за настървените хирурзи на Торманс, любители на съживяването, и знаеше, че не бива да умре по обикновен начин. Завъртя ръчката на СДФ така, че той да експлодира след една минута, с голямо усилие на волята спря сърцето си и рухна върху деветоножката.

Нахлулите с тържествуващ рев палачи се спряха пред тялото на владетелката на земляните — за минутата живот, който им оставаше…

От гърдите на командира на Звездолета с прав лъч за пръв път през дългия му живот се изтръгна вопъл на гняв и болка, Зелената светлинка на Фай Родис на пулта угасна. За сметка на това от мястото на нейния СДФ към черното небе изригна стълб от ослепителен син огън, който издигна праха от изгореното тяло на Фай Родис в горните слоеве на атмосферата, където екваториалният въздушен поток щеше да го разнесе около цялата планета.