– Трябва да се приземим.

– Да се приземим! – казва Хелмут.

Скоростта спада отново. Задната палуба се пълни още по-бързо с въздух. Апаратът се носи все по-бавно. Извива се назад.

– Какво става, по дяволите? – надава вик Брадуел.

– Малка пробойна. Пълним се с въздух.

Брадуел изниква пред кабината.

– Малка пробойна ли? Какво означава това?

– Всичко е наред. Върни се на мястото си. И си сложете коланите. – Очевидно той не можеше да използва колан заради Хелмут. При излитането не се бе притеснил, но сега няма нищо против да се пристегне за седалката.

– Имаш нужда от помощ! – възразява Брадуел. – Трябва ти помощник-пилот.

– Финън е тук, ето го и помощник-пилота, от който няма отърваване. – Посочва Хелмут на гърба си.

– Кап – започва Брадуел, – нека ти помогна...

– Не можеш! – отвръща Ел Капитан. – Върни се на мястото си. Това е заповед.

Брадуел се връща в салона. Ел Капитан чува, че двамата с Преша разговарят. Дали Брадуел не подкопава авторитета му?

Няма намерение да приземи машината далече от предвиденото място. Остават не повече от трийсет километра. Ако тръгнат пеша, рискуват да се натъкнат на смъртоносни същества. Трябва да ги закара до крайната цел невредими.

Лъчът на прожектора осветява странни препускащи създания – зверове, групита, пясъчни създания.

Апаратът се килва на една страна. Ел Капитан натиска с все сили лоста за управление на другата страна, опитвайки се да го изправи. Откъм задната палуба се разнася свистене. Навигационното табло отчита появата на нова, по-дълга пукнатина.

– Какво? Но защо? Финън! – кресва Ел Капитан. – Може би съм претоварил помпите и те са отказали!

– Претоварването на помпите може да причини пукнатини, особено ако машината е летяла на голяма надморска височина в продължение на повече от четирийсет часа – обявява Финън.

– Проклятие! Защо не ми каза по-рано?

Финън не отговаря. Светлинките му са приглушени, сякаш се чувства виновен.

– Не ме изоставяй, Финън! Сега имам само теб!

– Имам само теб! – казва Хелмут.

– Хелмут, точно сега не е моментът да ревнуваш! – кресва Ел Капитан през рамо.

Чува се остро пропукване. Нещо се е разцепило. Машината се разтърсва отново, този път по-силно, запращайки Ел Капитан и Хелмут на седалката.

– Кап! – надава вик Преша. – Какво става?

Господи, не бива да се проваля, не и когато Преша е на борда, а животът ù е в неговите ръце.

– Ще се приземим тук. Поемаме твърде много въздух.

Няма друг избор освен да задейства помпите на изправните резервоари с надеждата, че няма да загубят бързо височина, поемайки надолу в спирала. Става и се вглежда в топографската карта и необятната земя под тях.

Отпред се вижда ивица зеленина и свежа горска растителност, но по-нататък релефът изглежда сравнително равен. Не смята, че може да стигне дотам, но от близката страна на гората има ливада. Намират се само на осемнайсет километра от крайната им цел.

– Вятърът идва от северозапад! – обръща се той към Финън. – Как да се приземя?

– Насочи апарата срещу вятъра, преди да докоснеш земята.

– Добре. – Ел Капитан обръща носа срещу вятъра и извива машината косо – право към ливадата. – Поне да имаше диспечерска кула. – Щом прелитат над последния хълм и под тях се ширва равнинната местност, той се подготвя за кацане. Витлата мощно се въртят и държат апарата стабилен.

Ала опашката все още виси надолу. Снишават се прекалено бързо. Ел Капитан намалява тягата на помпите за изправните резервоари. Летателният апарат се спуска рязко надолу.

– Не толкова бързо! Не толкова бързо! – Ел Капитан пуска зъбчатите колела. – По-полека!

– По-полека! – повтаря Хелмут.

Апаратът се снишава бързо. Той включва помпите на изправните резервоари на по-бързи обороти, но носът светкавично се вдига нагоре.

– Дръжте се! – надава вик той. – Готови за кацане!

Хелмут се хваща за раменете на брат си, но Ел Капитан не може за затегне колана си. Без да губи време, той се опитва да смекчи удара от кацането, като включва витлата на максимална мощност, затваря предния резервоар и отваря докрай средния.

– Готови за кацане – шепти Хелмут с пресипнал глас. – Готови за кацане!

Щом докосват земята, Ел Капитан се удря в дроселите. Силният тласък го запраща на пода. Чувства се замаян, едното му око е замъглено от кръв. Средният резервоар продължава да се пълни с въздух, което прави апарата донякъде нестабилен. Вятърът подхваща машината и я преобръща настрана. Предното стъкло се удря в нещо и се пръсва на парчета. „Преобърнахме се“ – мисли си Ел Капитан.

Полита към страничното стъкло на кабината. Опитва се да стане, докато машината е все още в движение.

– Готови за кацане! – пищи Хелмут. – Готови за кацане!

– Всичко е наред, Хелмут! Спокойно, братко! – Пресяга се и изключва лостовете на последната работеща помпа и на витлата. Всички си отдъхват. Корпусът леко се поклаща и таблото угасва.

Примигвайки, за да отстрани кръвта от окото си, Ел Капитан се примъква на лакти към предното стъкло. Отвъд светът е потънал в тъмнина. Тихо е.

– Преша! – извиква той, но гласът му е слаб.

Всичко потъва в мрак.

Преша

Удар в главата

Преша виси почти с главата надолу, прикована към седалката с колана, врязал се дълбоко в едното ù бедро. Гледа към люка. Но единственото, което вижда, са плътните, остри върхове на тревата отвън. Изгубил опора, летателният апарат се бе преобърнал на една страна под въздействието на гравитацията.

Тя прокарва ръка под пуловера си, проверявайки мускалите. Непокътнати са.

– Какво стана, по дяволите? – обажда се Брадуел, който също не е помръднал от мястото си благодарение на колана, и тъй като е висок, се крепи с една ръка за извитата плоскост над люка.

– Аварийно кацане. – Тя напипва гладката закопчалка на колана, но освободи ли я, може да се стовари върху стената под нея.

Брадуел опира двете си ръце на тавана.

– Разкопчай колана ми, а после аз ще ти помогна да се освободиш.

Тя пъха ръка в гъвкавата сребриста дръжка на колата му и я издърпва нагоре. Опората на ръцете му смекчава удара от падането. Той се изправя, стъпил върху стената, и хваща Преша през кръста, а тя го прегръща през врата. Обожава широките му гърди и силното, мускулесто тяло, заякнало през годините на жестоко оцеляване. Той разкопчава колана ù и ù помага да стъпи.

Добират се пълзешком до кабината, докато апаратът се люшка под тежестта им.

Ел Капитан лежи в безсъзнание с широко разтворени ръце и дълбока рана на главата, от която се стича кръв като тъмночервен ореол. Изгубил е свяст.

Хелмут надига глава от рамото на Ел Капитан.

– Готови за кацане – изрича съвсем тихо. – Готови за кацане. Готови за кацане. – Бузата му е влажна и изцапана от кръвта на брат му.

– Божичко – възкликва Брадуел – какво ще правим сега?

Финън стои близо до тях.

– Използвай лед, за да спадне отокът. Притисни раната, за да спреш кръвоизлива.

Преша коленичи до Ел Капитан. Издърпва ръкава на пуловера си надолу, така че да покрие дланта ù, и притиска с нея раната.

– Донеси одеяло – казва на Брадуел.

Той се втурва към вратата.

– Веднага ли припадна? – обръща се тя към Хелмут.

– Готови за кацане – изрича отново той с разширени от ужас очи.

– Всичко ще бъде наред, Хелмут – успокоява го тя.

Брадуел се връща и ù подава одеялото. Тя го сгъва и го притиска към раната. То бързо се напоява с кръв.

– Провери очите му – казва тя на Брадуел.

Брадуел повдига единия клепач на Ел Капитан.

– Какво трябва да търся? Разширени зеници?

– Да – отвръща Преша. – И да се надяваме, че са еднакво разширени.

Брадуел повдига едновременно двата клепача. Поклаща се напред-назад, като ту блокира, ту пропуска идващата от Финън светлина.