— Мисля, че няма да стане, съпруже — промърмори Персефона в ухото му. — Не забравяй от какво се отказах заради теб.
Тя обви едната си ръка около кръста му, а другата размаха пред уплашеното лице на нимфата.
Хадес откри, че счуканата мента беше приятно ухаещо легло за правене на любов. Персефона захапа долната му устна, прокара нокти по гърба му и застена. Изви гръб назад и загука в гърлото му като гълъбица.
Но очите й бяха затворени.
Докато се мотаеше из коридорите на двореца, Хадес чуваше дрезгавото кикотене на Хеката, примесено със сладкия смях на Персефона. Веднъж, когато отиде да поднесе ежегодните си почитания на старото копеле Кронос, той се натъкна на двете жени, които се разхождаха из Елисейските полета21 хванати подръка. Според Хадес дружбата им помагаше на Персефона да приеме живота си в неговия свят.
Той се зачуди дали някога го обсъждаха. Реши, че е по-добре да не знае какви точно съвети даваше Хеката на жена му.
Взел Персефона от обятията на майка й, Хадес смяташе, че е редно тя да приеме Хеката като странен и загадъчен заместител на Деметра.
Като негова царица, Персефона имаше право да противоречи на издаваните от Хадес присъди, затова той прояви милост и позволи на Орфей да напусне света на мъртвите заедно с Евридика. Но певецът не можа да устои и погледна назад, като по този начин върна сянката на Евридика необратимо към смъртта.
По-късно Персефона тъжно наблюдаваше как Орфей, безразличен към съдбата си, позволи да бъде разкъсан от менадите.
— Аз съм виновна за това — каза тя. — Мислех, че любов като тяхната ще издържи на всичко. Но трябваше да ги оставя на мира.
Хадес я прегърна нежно.
— Никой не може да избяга от съдбата си — напомни й той. — Не си виновна.
Персефона не реагира и той добави:
— Те ще бъдат заедно отново. Когато Орфей се присъедини към любимата си, ще бъдат завинаги заедно в Елисейските полета.
— Хеката ми каза…
— Да?
— Няма да разбереш.
— Аз съм царицата тук, нали? Аз съм Царицата на мъртвите. Простосмъртните гледат към мен, когато молят за услуги.
— Вярно е — потвърди Хадес, като стисна ръце зад гърба си, за да се удържи и да не я прегърне в деня на завръщането й.
Персефона изглеждаше по-царствена от когато и да било преди. Дългата коса на красивата му булка беше прихваната с венец и ухаеше на напечени от слънцето камъни. Тя посрещна погледа му, без да мигне. Лека усмивка украсяваше розовите й устни.
Тя бе украсила спалнята им с пъстри картини, изобразяващи сеитба и оран, цветя и плодови дръвчета, но в ъгъла имаше и нов триножник, увенчан със сребърни статуетки на змии. Навито въже лежеше върху покривката на леглото.
Хадес пристъпи към жена си. Тя вдигна ръка и каза:
— Спри.
Хадес се подчини. Персефона внезапно му заприлича на някого. Не на Деметра. Сестра му носеше отговорностите си също като Персефона, но без това чувство за удържана сила. Артемида притежаваше силата, но не и спокойния контрол. Атина бе мъдра, но и жестока. Бе напълно различна и от девствената Хестия, винаги безучастна към всичко.
Очите й показваха, че сякаш бе наясно с всяка негова дума, преди той да я изрече, което му напомни за Хеката. Стори му се, че старицата бе станала истинската майка на жена му.
Но Персефона бе и самата себе си. Приличаше на него повече отколкото на другите обитатели на Олимп. Но и не само това, тя самата представляваше сила и могъщество.
— Какво искаш от мен, царице? — попита той и тя му се усмихна.
Въжето привърза китките и глезените му към стълбовете на леглото като Иксион към пламтящото колело. Персефона стоеше в краката му, облечена в бял пеплос, а голите й ръце бяха оцветени в розово и лимоненожълто от лампите. Косата й падаше по гърба, а няколко кичура се бяха залепили на гърдите й. Тя огледа внимателно голото му тяло. Хадес не знаеше дали бе доволна от вида му, или от стегнатите въжета.
— Искаш ли да те докосна? — попита тя студено, но очите й искряха.
Той, разбира се, искаше, но не можеше да реши какъв отговор очакваше жена му Беше грешил доста пъти.
Персефона дръпна едно от въжетата и той побърза да отговори:
— Винаги искам да ме докосваш.
— А ако предпочета да не го направя?
Той замълча за миг.
— Не го прави — най-после отвърна Хадес.
Персефона се заразхожда из стаята, обмисляйки отговора му. Хадес въздъхна облекчено, когато пръстът й докосна гърдите му и се спусна надолу, спирайки точно над пъпа, където тя заби нокът. Той потръпна възбудено. Ноктите й одраскаха леко ключицата му, после тя пъхна пръсти в устата му.
— Ще ти позволя да получиш това — каза тя.
Хадес засмука пръстите й въодушевено и захапа нежно връхчетата им. Персефона разтвори устни, но не проговори.
Отдръпна ръката си и я поднесе към устата си. Хадес загледа възбудено как жена му предизвикателно облизва пръста си, а после погалва лявото му зърно с него. Той потръпна от милувката. Тя стисна силно зърното му и това изпрати електрически шок към фалоса му.
Ръката й погали кожата му.
— Това ми харесва — бавно се усмихна Персефона.
Искаше му се ръцете му да бяха свободни. Поне едната. Въображението му го караше да си представя усещането от гладката й кожа по ръцете му и притиснатите към него пищни гърди. Илюзията бе невероятно силна и за момент му се стори, че бе успял да освободи ръцете си. Но не го направи.
Персефона се наведе и захапа вътрешната част на бедрото му Усмихна се и захапа отново. Кожата му запламтя от зъбите и езика й. Тя поспря и го погледна с притворени очи, дива и съблазнителна. Той отпусна глава назад и си пое дъх. Персефона го ухапа леко над коляното. Хадес копнееше тя да го приеме в тялото си. Беше я взел, а сега тя взимаше обратно.
— Затвори очи — нареди му тя.
Лишен от зрение, той сякаш чувстваше как въздухът около него се насочва към нея като боготворящ към идол. Искаше му се да започне да я моли. Спомни си какъв бе животът му преди нея, преди ласките й, независимо, че тя го докосваше с омраза.
— Кажи го.
— Моля те — изстена той.
— Не.
Персефона не искаше бижута. Не искаше злато. Тя…
— Ще. ще те освободя — отчаяно каза той. — Искаш ли да се освободиш от мен, Персефона?
Леглото изскърца от тежестта й. Краката й се стегнаха около него, когато тя пое пениса му в себе си. Дъхът й изскочи в нежен стон.
— Не — отговори тя. — Аз съм твоята царица.
ПРОБЛЯСЪК
ПОРША ДА КОСТА
— Какво, по дяволите, е това?
Ето го отново… проблясък от светлина от вилата на носа. Дали е това, което си мисля? Дали някой там ни шпионира с бинокъл?
— Какво става? — изсумтява Гавин изпод хавлията, която е проснал върху лицето си, за да се предпази от слънцето.
Изненадана съм, че дори ме е чул, въпреки футболния коментар по радиото. Мислех си, че е абсолютно погълнат от Джон Мотсън — и Европейската купа. Смятах, че не ми обръща никакво внимание, но очевидно не съм била права.
— Нищо. не съм сигурна. просто непрестанно виждам проблясък от нещо откъм вилата ей там.
Внезапно бях обзета от неохота да споделя подозренията си. Все пак бяха доста глупави. Хората вечно гледат към морето с бинокли. С нищо не мога да докажа, че който и да е във вилата, гледа точно нас, ако въобще използва бинокъл. А и може просто да е отражението от слънцето в стъклата на прозорец.
— Добре — промърморва Гавин и протяга ръка, за да оправи банския си, като в същото време увеличава звука на радиото с другата.
Мамка му! Значи все пак не ме слушаше.
Желанието на Гавин всъщност бе да си останем във вилата и да седи пред телевизора, вторачен в тъпия си футбол, вместо да ме слуша. Аз лично бих се изкефила на малко бурен следобеден секс, но той, в типично мъжко настроение, изглеждаше абсолютно доволен от бирите и мача.