Четири ангела около главата ми.

Заех обичайното си място в задната част на залата. Държах кафето си в ръка и бях готова да науча още нещо за изкуството от християнска гледна точка.

Един да наблюдава и един да се моли,

И двама да отнесат душата ми.

Истината беше, че не можех да се съсредоточа напълно върху видеото, нито върху монотонните думи на професора. Причината бяха състудентите ми. По-точно четирима от тях. Готините спортисти на предната редица, които вечно закъсняваха и очевидно се бяха озовали в този клас по същата причина като мен — всичко друго вече е било заето.

Слушах ги да се шегуват един с друг, никога не ги виждах да отварят учебник, нито дори да поглеждат към екрана. Кръстих ги Матей, Марко, Лука и Йоан. Тъмнокосият Матей бе мъжът. Червенокосият Марко бе лъвът. Лука имаше бръсната глава и безброй татуировки. Той определено беше волът. А Йоан, най-кроткият и финият, бе орелът.

Матей, Марко, Лука и Йоан Охраняват леглото, върху което лежа.

Въпреки намесата им във фантазиите ми, полагах всички усилия. Водех си подробни бележки. Закачах образи на икони върху таблото си за бележки и над леглото си. Бях твърдо решена да покажа на невярващото си семейство, че мога да се проявя страхотно в клас, към който нямах интерес. Но пък интересът ми нарасна през седмицата преди изпитите, когато четворката изпрати Йоан да ми зададе въпрос.

— Ще учиш ли с нас?

— Моля?

— Много сме зле. Сериозно. Загубихме бас и се наложи да се запишем в този клас. Нямам желание да го вземам отново, а още по-малко да се проваля безславно. Ти очевидно знаеш какво правиш. Ще учиш ли с нас утре вечер? Би ли ни помогнала?

— Ученето в група никога не ми се е отдавало — признах честно.

— Предпочиташ да ни вземеш един по един?

Начинът, по който зададе въпроса, ме накара да се зачудя дали не предлагаше нещо съвсем различно от ученето. Но се престорих, че не долавям намека и кимнах.

— Разбира се, така ще е по-добре.

Загледах го как започна да изготвя графика ни за единствената седмица, която ни оставаше. Матей в понеделник и четвъртък. Марко във вторник и петък. Лука в сряда и събота.

— Това ти оставя само неделята — отбелязах.

— Аз съм най-умният от четиримата — ухили се той.

Когато първият се появи с двайсет минути закъснение, с кафява хартиена кесия в ръка и без раница и учебници, си помислих, че обзалагането на класове не е единственият хазарт, на който малката им групичка се радваше.

— Имам помощни картички — казах му, като го пуснах да влезе в стаята ми в общежитието.

— Аз пък имам водка.

— Не мисля, че водката ще ти помогне да изкараш изпита — усмихнах се, като се опитах да не прозвуча прекалено майчински.

— Но може да ми помогне да се набутам там — отвърна той и кимна към леглото ми.

— Чух, че сте загубили бас и затова учите в този клас.

Той кимна. Не изглеждаше ни най-малко засрамен от информацията.

— Значи си комарджия?

Той отново кимна и отвори водката.

— Хайде тогава да се обзаложим. Ако изредиш правилно десет от предметите на картичките, ще изпия чаша водка.

— Не донесох чаши.

— Ще пия от бутилката — отговорих спокойно.

Но Матей имаше други планове.

— Да опитаме нещо друго — предложи той. — Събличаш се и лягаш на леглото. Ще те покрия с картите. Ако уцеля правилен отговор, ще махна картата. И така, докато останеш напълно гола.

— И как ще ти помогне това за изпита?

— Обречен съм — призна той. — Но искам поне да се позабавлявам малко.

Против убеждението си се съблякох и разположих картите по тялото си. Матей се извърна настрани любезно, докато се настанявах удобно. Когато бях готова, той застана до леглото, вторачи се в картите и се опита да запомни какво представлява всяка икона. Провали се напълно, но положи толкова усилия, че се разсмях и картите изпадаха от мен. Спрях, когато го видях да се вторачва в голото ми тяло.

Матей, Марко, Лука и Йоан Охраняват леглото, върху което лежа.

Думите се завъртяха в главата ми, когато той съблече дрехите си и се просна до мен.

— Кой би си помислил, че християнската иконография е толкова възбуждаща? — изръмжа, точно преди да се изпразни.

Във вторник се зарекох да съм по-добре подготвена. Разтворих учебниците на леглото, така че да няма шанс за игрички. Облякох най-вехтия си сив анцуг, прибрах тъмната си коса на опашка и си сложих очилата. Марко май не забеляза. Появи се с раница на гърба, за разлика от Матей. Но в раницата нямаше учебници, тетрадки или дори молив. Вместо това извади най-сексапилния комплект бельо, който някога бях виждала. Етикетът ми показа, че бе отгатнал мярката ми отлично.

— Страхотно си падам по брюнетки в черно — каза той, като ми подаде дантеленото бельо. — Особено такива, които носят сладки интелектуални очилца като твоите.

— Защо да обличам това? — попитах. — Би трябвало да учим.

Той ми се усмихна дяволито.

— Така ли? Както учихте снощи?

Обля ме червенина. Марко беше готин с дългата си рижава коса и широката си усмивка. Той намери уредбата ми, докато свалях етикета и обличах бельото и след миг от колоните се понесе „Пинк Флойд“.

— Не искаш ли да опиташ с ученето? — попитах.

— Не можеш да ми преподадеш цял семестър за една нощ — меко отговори той.

— Имаме два урока — възразих. — Може да успеем да ти изкараме изпита.

Той поклати глава.

— Нямам мозък за тези дивотии. А и изглеждаш великолепно. Направо ми се иска да те изям.

Коя бях аз, че да споря с лъв? Той ме просна на бюрото, разтвори краката ми и облиза ръба на черните сатенени бикини.

Четири ъгъла на леглото ми,

Четири ангела около главата ми.

Видях звезди, когато свърших, после той ме вдигна от бюрото/ завъртя ме и смъкна мокрите ми бикини. Изчука ме здраво, докато аз зяпах таблото над бюрото, образите на ангели със златисти ореоли и изготвения от Йоан график за учене. Определено четирите момчета се нуждаеха от чудо, за да изкарат изпита.

Но Марко не се нуждаеше от чудо, за да ме докара до оргазъм.

Срядата доведе Лука.

А Лука донесе марихуана.

— Реших, че картинките ще изглеждат по-добре, ако сме омаяни — каза той.

— Може би — съгласих се. — Но не мисля, че ще научиш нещо.

— Така ли? — възкликна той. — Не смятам, че това е вярно. Доколкото чух, ти си превъзходна учителка.

Изчервих се за пореден път, а това накара Лука да се усмихне, сякаш бе изкарал шестица по труден предмет. Загледах го как майсторски свива цигарата, запалва я и дръпва дълбоко, преди да ми я подаде. Когато поклатих глава отрицателно, той ме сграбчи за тила, придърпа ме към себе си и ме целуна, като в същото време издиша, така че дробовете ми се изпълниха с ароматния дим.

Оказа се прав. Картинките бяха по-хубави, когато бяхме замаяни. Разгледахме древните стенописи с избелели, но красиви цветове, после се спогледахме и се разсмяхме.

— Обикновено съм омаян в клас — каза Лука. — Затова никога не си водя бележки.

— Не си водиш бележки, защото не ти пука за нищо друго освен за пънк-рок и футбол.

Той ме изгледа за момент, после се ухили.

— Звучи като заглавието на една от песните ни. Много си наблюдателна.

Свих рамене.

— А забелязвала ли си ме да те наблюдавам?

— Да.

— И да се чудя как изглеждаш под дрехите си.

Сърцето ми заби ускорено. Бях си обещала, че двама са лимита ми — Матей и Марко. В леглото ми нямаше място за трети. Но Лука беше настойчив. Загали ме нежно през джинсите, после разкопча дюкяна си. Уханието на марихуана ни обгръщаше, а това бързо доведе до ухание на секс.

Коя си мислех, че съм? Заменях ученето с удоволствие? Можех ли да поддържам подобен график? Честно казано, не мислех, че е възможно. Опитах се да планирам уроци, но в продължение на шест дни се озовавах в леглото с учениците си. Един след друг. Знаех, че ще се чувствам отговорна, ако момчетата се провалят на изпита. Но веднага след като единият си тръгваше, започвах да мечтая за следващия.