Вратата се затвори тихо, когато тя излезе.

Отидох до мивката и се опитах да се овладея. Една от кабинките се отвори и Джанин излезе от нея.

— Там ли беше през цялото време? — попитах.

— Разбира се — отвърна Джанин, ококорила кафявите си очи. — Наистина ли чух онова, което смятам, че чух?

— Не знам — отговорих. — Божествена кръв? Аромат? Откачена работа! Но и доста възбуждаща. И извратена. Уха!

Двете замълчахме. Облегнах се на стената и се успокоих. Внезапно пътят пред мен

стана очевиден.

— Е, какво ще правиш? — попита Джанин.

— Трябва да си легна с Майк в събота. Тогава цялата тази лудост ще приключи.

— Наистина ли мислиш, че така ще се отървеш от нея?

Както винаги, не можех да определя дали Джанин се тревожи за безопасността ми, или се вълнува от подслушаното.

— Не се тревожи — отговорих. — Тя се интересува само от кръвта на химена ми. Странно е, но не й пука за нищо друго. Не бих се доближила до дома й. Веднага щом се изчукам с някого, магията ще изчезне и тя ще изгуби интерес. Но не можеш да споделиш това с никого. Обещаваш ли? Ще бъде опасно, ако Сара разбере за плана ми.

— Разбира се, разбира се. Приятелки сме завинаги, нали? — извика Джанин.

Тя изглеждаше доста раздразнена, както когато й се случеше да прекали с кола — подскачаше наоколо, жестикулираше и бърбореше непрестанно.

— Винаги съм я смятала за боклук. И бях права. Но не трябва ли да проверим как точно стоят нещата? Да уведомим полицията или местните новини, или училищния вестник?

Сложих ръце на раменете й, за да я спра.

— Не — казах сериозно. — Работата трябва да се извърши в пълна тайна.

* * *

В събота вечер, когато се приготвях за срещата с Майк, се зачудих какво да облека. Джинси или минипола? Полата, разбира се. Във важния момент, тя щеше да бъде свалена много по-лесно. Облякох я и се погледнах в огледалото. Добре!

Фантазиите ми бяха прогонени и заключени в клетка в задната част на мозъка ми. И там щяха да си останат завинаги, помислих си решително.

Скоро всичко щеше да приключи. Девствеността ми най-после щеше да се превърне в минало. А аз щях да съм в безопасност от Сара. Ама че откачалка! „Скъпоценна кръв от химен“! Каква дивотия.

Трийсет минути по-късно, когато се настаних в джипа на Майк, той изглеждаше впечатлен.

— Хей, изглеждаш страхотно!

— Благодаря — отвърнах. — Ти също изглеждаш добре.

Майк не подкара колата.

Защо да чакам, помислих си.

— Слушай, и двамата знаем какво искаме. Хайде да отидем някъде и да го направим още сега — предложих.

Майк ме изгледа стреснато. Дали не се проявих като прекалено отворена? Момчешкото самочувствие е уязвимо нещо.

— Искам те страшно много — добавих бързо, за да го полаская.

— Не знам — отвърна той. — Възнамерявах първо да отидем на кино и на вечеря.

Значи щеше да се мотае? Не можех да повярвам. А уж момчетата трябваше да са вечно

надървени.

— Искаш ме, нали? — попитах, като облизах устните си съблазнително.

— Да! — извика той. — Ами киното и вечерята?

— Не мога да чакам толкова дълго!

Майк запали колата и постави дясната си ръка на бедрото ми.

— Страхотно е, че го искаш, но да караме спокойно — каза той.

Хванах ръката му и я плъзнах под полата си нагоре към чатала.

Той я отдръпна.

— Наистина те искам — каза Майк. — Просто първо трябва да пийна нещо.

Извади кутия бира изпод седалката, отпи голяма глътка и ми я подаде.

— Заведи ме някъде да се натискаме — настоях. — Не бъди такъв мухльо.

— Разбира се — кимна той. — Родителите ми ще излязат след осем. Можем да отидем у

нас.

— Нямам толкова време. Сигурно има къде да паркираме в града.

— Закъде бързаш, бебчо? — попита Майк, но подкара колата.

След няколко минути завихме по пътя, който водеше към фермите в края на града.

Въпреки нетърпението си, замълчах за няколко минути, за да дам възможност на Майк да си възвърне гордостта. Очевидно му се говореше за глупости, които нямаха нищо общо със секса. Къде изчезна самоувереният сваляч от училище?

Подминахме и последните жилищни квартали. Отвъд тях имаше само полета и гори. Продължихме напред.

Писна ми да слушам за съотборниците му и хокея и хвърлих бърз поглед към телефона си. Имах съобщение от Джанин. Натиснах бутона за гласовата поща. Майк продължи да дрънка.

— Ками — каза Джанин с необичайно развълнуван глас. — Не знам дали вече си загубила девствеността си, но трябва да знаеш нещо. Обади ми се веднага.

Изключих телефона и го прибрах в чантата си. Джанин вероятно искаше да ме посъветва да сложа хавлия под нас, за да не омажем всичко с кръв. Майната й.

— Защо не спрем тук? — предложих, като посочих място встрани от пътя.

— Ченгетата патрулират по този път — каза Майк.

— Да, но ние ще свършим, преди да се появят.

Погледнах през прозореца към високите борове, разлюлени от вятъра.

Неохотно Майк паркира колата и загаси фаровете. Помогнах му да смъкне задната седалка, за да си осигурим достатъчно пространство за секс. Той не бе донесъл възглавници и одеяла, затова го бутнах долу и се покатерих върху него. Свалих полата и блузата си. Майк облиза устни, когато ме видя по прашки и сутиен.

— Щях да ти направя стриптийза, на който Джанин ме научи, но няма време — извиних му се.

— Няма проблеми — отвърна той. — Това е достатъчно жестоко.

Звучеше нервно и развълнувано. Целунах го страстно, после разкопчах панталона му.

— Хей, хей, хей! — извика и дръпна ръката ми.

— Какво става? — учудих се. — Не искаш ли да ме чукаш?

Той ме погледна засрамено. Изглеждаше ужасно свенлив.

— Никога преди не съм го правил — призна той.

— Какво? — едва не изпищях. — Не си го правил? Нали си училищният жребец?

— Слухове — обясни притеснено.

— Страхотно! Още един девственик!

— Съжалявам — каза той. — Може ли да започнем отначало? Харесвам те. И искам да го направим, но не по този начин. Звучи странно, но смятам, че сексът първия път е специален, а не нещо, което просто да премахнеш от пътя си.

Втрещих се. Плановете ми се провалиха. Но в същото време изпитах силно вълнение. Майк бе изрекъл тайна парола, която отвори душата ми. Търколих се и легнах до него.

— Напълно съм съгласна — казах. — Но всички се опитват да те накарат да се чувстваш като идиот, ако разсъждаваш като нас.

— Значи и двамата вярваме, че загубването на девствеността ни е нещо специално — каза той. — Може би сме идеални един за друг.

Замълчах за момент. Чувствах се чудесно и смятах, че мога да споделя всичко с Майк.

— Познаваш ли Сара Уокър от училище? — попитах.

— Разбира се — отговори той. — Странната мадама с още по-странен акцент. Всички я познават.

— Е, не ми се смей, но тя е някакъв вид демон. Може да ти прозвучи абсолютно откачено, но тя иска нейните хора, семейството й или бог знае кой, да отнемат девствеността ми.

— Уха — изсумтя той.

Е, не беше много красноречив, но в гласа му се долавяше искрено съчувствие.

— Да — кимнах. — Обясни ми, че щели да ме глезят и да се отнасят страхотно с мен преди това. А после щели да ме облекат и отведат в зашеметяваща черна стая, където ще ме завържат на мраморна маса. Но има и нещо още по-странно. Мисля, че може да ме убият.

— Откачена история — каза Майк.

Кимнах. Зърната ми се втвърдиха. Дали беше заради интимния момент с Майк? Или заради спомена за ножа на Сара, опрян в гърлото ми, и пръстите й, заровени във влагалището ми?

— Абсолютна лудост, но не мога да спра да мисля за това — признах. — Идеята, че мога да умра, докато се чукам за първи път, ме възбужда страхотно.

Майк се замисли.

— Какво? — попитах. — Кажи ми за какво мислиш?

— Не си единствената — отговори той.

— Какво?

— Всички в училище я познават. И всички, които са още девствени, са били канени от нея да го направят по този начин. Тя изпитва желания към много от нас. И трябва да ти кажа, че в училище има много повече девственици, отколкото си мислиш.