1903 г.

4 януари 1903. За да се изясни моето разбиране за живота, трябва да се застане зад гледната точка на Декарт за това, че човек несъмнено знае само, че той е мислещо, духовно същество, и ясно да се разбере, че строго научното определение за света е, че светът е моята представа (Кант, Шопенхауер, Шпир). Но какво е това духовно същество, което наричам себе си, и каква е причината за моята представа за съществуването на света? На тези въпроси, определяйки живота, аз отговарям така: животът е съзнаване на духовното, отделено от Всичко останало, същество, намиращо се в непрестанно общение с Всичко. Пределите на отделеността от Всичко на това същество ми се представят чрез моето тяло (чрез материята) и телата на другите същества, съставляващи Всичко... Така че животът е съзнаване на отделеността на моето духовно същество, ограничено с предели от някакво друго безгранично духовно същество, съставляващо Всичко и Начало на всичко.

13 февруари 1903. Животът е съзнаване на затвореното в предели и изменящо всички тези предели духовно (следователно, не пространствено и не временно) същество.

Пределите на това същество ни се представят чрез собственото тяло и телата на другите същества. Изменението на тези предели ни се представят чрез движението.

Ако нашето духовно същество не бе затворено в предели, нямаше да има тяло, материя.

Ако не се изменяха пределите на това същество, нямаше да има движение.

Не можем да си представим отношението на нашето тяло към другите тела по друг начин, освен в пространството. Не можем да си представим отношението на изменението на пределите на нашето същество към изменението на другите същества по друг начин, освен във времето. Струва ни се, че се изменя заключеното в предели същество, а в действителност се променят само пределите. Става същото, както когато ни се струва, че луната минава през облака по небето. Ала минава облакът, а луната стои. Същото е и с духовното същество, което съзнаваме. То е неподвижно и винаги равно на себе си; изменя се само неговата област, съзнавана от нас. Тези изменения са безкрайно разнообразни, но като цяло in the long run (в края на краищата) тези изменения се състоят във все по-голямои по-голямо разширение на областта на съзнанието.

20 февруари 1903. 1) Привържениците на социализма са хора, имащи предвид предимно градското население. Те не познават нито красотата, поезията на селския живот, нито техните страдания.

Ако ги познаваха, нямаше да искат, както сега, да унищожат този живот, да го заменят с удобствата на градския живот, а щяха да се стараят само да го освободят от неговите бедствия.

11 март 1903. 3) Главното различие на социалистите от анархистите – християни, а и въобще от анархистит, е, че първите искат да изменят икономическото устройство. Ако искат да изменят политическия строй, то е само дотолкова, доколкото той пречи на предполаганото от тях икономическо устройство.

Но болшинството счита даже за необходимо да задържи този строй за постигане на своите цели. Анархистите пък виждат цялото зло в съществуващия политически строй, основан на насилието, и считат за своя първа задача неговото унищожаване, предполагайки, че при унищожаването на насилствения политически строй икономическите условия ще се получат сами по наи-добър начин.

Много неща трябваше да запиша още, но забравих. Спомних си едно:

4) Често хората, либералите – държавници, изобщо всякакви доктринери смятат за хубаво да се борят само с едно от проявленията на лъжата, да допускат и да не се борят с другите. Все едно при наводнение да спрете само една от заливащите ви струи вода,  позволявайки на останалите да ви потопят.

13 март 1903. 1) За втори път срещам в живота си незаслужена, с нищо непредизвикана ненавист от хора само за това, че им се иска да имат репутация като моята.

14 април 1903. 1) Обикновено измерват прогреса на човечеството по неговите технически, научни успехи, смятайки, че цивилизацията води към благо. Това не е вярно. И Русо и всички възхищаващи се на дивото, патриархално състояние, също така са прави, или също така неправи, както и тези, които се възхищават от цивилизацията. Благото на хората, живеещи и ползващи се от най-висшата, изтънчена цивилизация, култура, и на най-първобитните, дивите е съвършено еднакво. Да се увличава благото на хората с наука – цивилизация, култура е също така невъзможно, както и да се направи така, че на водната повърхност, водата на едно място да стои по-високо, отколкото на другите места. Увеличаването благото на хората е само от увеличаването на любовта, която по своето свойство изравнява всички хора; а научните, техническите успехи са дело на възрастта, и цивилизованите хора в своето благополучие също толкова малко превъзхождат нецивилизованите, колкото възрастният човек превъзхожда в своето благополучие невъзрастния. Благото е само от увеличаването на любовта.

2) Хората, лишени от вътрешно, религиозно ръководство, мислят, че ще го намерят в историческия закон, както го разбират. Но от какво са се ръководили тези хора, които са започнали историята?

3) Оздравявам и следя за подобряването на телесното си състояние – колко несвойствено е това за един старец. На стареца е присъщо само да следи за своето умиране, за разрушаването на пределите.

26 май 1903. Здравето не е лошо. Записах това-онова в книжката. Тук ще запиша следното:

1) Тукашният живот не е илюзия, и не е целият живот, а едно от проявленията, от вечните проявления на вечния живот.

27 май 1903. 5) Затова моята дейност тук не е безполезна, тя е нужна на другите същества. Аз им проправям път, давам по-голяма сила на тяхната дейност.

6) За какво е тази отделеност на духовните същества, разширяващи своите предели, на човек не е дадено да знае; но това несъмнено е необходимо дело.

7) Животът не е илюзия, а вечен живот, извършващ се и проявяващ се чрез съзнанието в своята отделеност.

8) Така че човек, отивайки си от тази форма на живот и преминавайки в друга, оставя своя вечна следа в този живот.

3 юни 1903. 1) Всяка власт усеща, че съществува само благодарение невежеството на народа, и затова инстиктивно и правилно се бои от просвещението и го ненавижда. Обаче има условия, при които властта волю-неволю е длъжна да прави отстъпки на просвещението; тогава тя си дава вид, че го покровителства, взема го в свои ръце и го извращава. Но има и такива условия – толкова голяма сила на властта, при които това не е нужно. В такива условия беше Николай, разбра това, така и действаше.

4 юли 1903. Вчера разговарях с Голденвайзер за това, какво става в съзнанието по време на лудост, мислех следното:

1) Животът продължава по време на лудостта само за външния наблюдател; а истинският живот, животът на съзнанието липсва, тъй както липсва и в съня, в утробата на майката, в ранното детство, в моменти на страст. Човешкият живот е живот само тогава, когато човек съзнава в себе си духовното начало на живота. Това съзнание на човек за духовното начало претворява материалния, пространствения, движещия се, временния живот на света.

11 юли 1903. XII. Така че хората знаят два живота и приписват две различни значения на думата „живот”. Едното значение е движещо се понятие, отделено от цялата останала материя, и второто – неподвижно, винаги равно на себе си, духовно същество.

XIV. Различието между признаването на живота на духовното неизменно начало, а не неговите проявления в тези предели, в които то се намира, е много важно и винаги е било правено от всички религиозни учители. На това разяснение на различията между двете понятия за живота е основано учението на евангелието за истинския живот: животът на духа и лъжливият живот – плътският и временен живот.