8 февруари 1901. 9) Обикновено казват: защо да натрапваш религиозните си убеждения както на възрастните така и на децата. Нека всеки сам да си ги състави. - Какво странно смешение на понятията! Да се натрапва, т.е. да се лиши човек от възможността да види и знае друго – както правят църковниците, разбира се е лошо, но да се предаде на детето и на възрастния всичко това, което е изработила човешката мисъл в областта на религията, не само че не е лошо, но е необходимо. Защо, ако уча детето или възрастния, че сумата от квадратите на катетите е равна на квадрата на хипотенузата, или че електричеството има два полюса и действа по такива и такива закони, не го насилвам; а когато го уча, че в човека има духовно, неумиращо начало и че с другите трябва да се постъпва така, както искаш да постъпват с теб, го насилвам? Такова странно мнение съществува само затова, защото е прието да се счита единствената нужна и важна основна наука – науката за религията и нравствеността – не за наука, а за нещо произволно, неважно.

19 март 1901. 10) Главното различие между лъжливата и истинната религия е това, че в лъжливата религия винаги се употребява възбуждане, въздействие върху външни чувства, предизвикване на умиление, възторг, екстаз. За това са и великолепните здания, и живописта, иконите, и музиката, пението, и тамянът, и патосът на четенето и движенията на жреците, или коленопреклонението. А при това за проявяването на истинско религиозно чувство е нужна, напротив, бездеятелност на външните чувства, тишина, спокойствие, простота. (Тих ветрец, а не бурите на пророк Илия.)

Също така е нужно и в съжденията за религията, в изложението на нейната същност: не възторжен тон, и не красноречие, а простота, ясност, точност, деловитост на изразите.

22 април 1901. 4) Цялата религия – вечната, всемирната, е една:  вяра в Бога в мен и извън мен, в хората и в животните даже, и затова служението Му там, където Той е.

Цялата религия – братство на хората, основано на единството на произхождението или зависимостта.

6) Господи, помогни ми да върша Твоето дело безстрашно, спокойно и любовно.

8 юни. 1) Физическата работа без напрягане пряко сили предизвиква добродушно желание за общуване.

9 юни 1901. 2) Целият живот е бил само увеличение и укрепване на твоето божествено съзнание. Как може то да се унищожи? Не се съмняваме в това, че в материалния свят нищо не изчезва, нито материята, нито енергията. Как тогава ще мислим, че може да се унищожи духовното съществуване? Мислим така, само защото не вярваме в духовното съществуване, и още затова, защото не сме виждали, в какво се претворява то, както виждаме силата да се превръща в топлина и т.п.,  защото претворяващите се – това сме самите ние.

16 юли 1901. 13) Пределите на моето същество ми се представят чрез материята. Измененията на моето същество ми се представят чрез движението. Пределите на моето същества по отношение на другите същества ми се представят чрез пространството. Измененията на моето същество по отношение измененията на другите същества ми се представят чрез времето.

10 октомври 1901. 15) Правиш усилия да се събудиш, когато сънят стане ужасен и нямаш сили да го понесеш; така трябва да правиш и в живота, когато той стане непоносим, и да се събудиш от животинския живот за духовен живот – да осъзнаеш своето вечно божествено аз.

1902 г.

31 януари 1902. 5) Колко е ясно, когато стоиш на прага на смъртта, че това несъмнено е така, че не бива да живееш иначе. Ах, колко е благодетелна болестта. Тя, макар и отвреме навреме, ни показва, какво сме ние и кое е нашето дело на живота.

21 март 1902. 9) Животът, какъвто и да е той,  е благо, няма нищо по-висше от него. Ако казваме, че животът е зло, то това е само в сравнение с друг живот, по-добър или въображаем. В живота може да има зло, но самият живот не може да бъде зло. Благо може да има само в живота. И затова не бива да се говори, че отсъствието на живот може да бъде благо.

Здраве може да има само в тялото, и затова не бива да се говори, че отсъствието на тяло е здраве.

8 август 1902. Пиша Хаджи Мурат и всичко съвестно. Брошурата на свещеника – болно. За какво ме ненавиждат те? Трябва да им пиша любовно. Помогни ми.

26 септември 1902. 1) Много живо си представих вътрешния живот на всеки отделен човек. Как да опиша, какво представлява всяко отделно „аз”. А ми се струва, че е възможно. После си момислих, че именно в това се състои и целият интерес, цялото значение на изкуството – поезията.

2) Мислех си още и за особеностите на вярата на всеки човек и за първи път разбрах, че всеки вярва по своему, и ако наистина вярва, т.е. установил е своето отношение към Бог, то неговата вяра е свещена. За първи път почувствах уважение към чуждата вяра, веротърпимост.

3) Иля попита: могат ли жените да бъдат умни? Не можах да отговоря, а после разбрах: жените могат да бъдат много умни, общо взето не по-глупави, ако не и по-умни от мъжете, но умът им не е на място, като греда, която е положена не под покрива, а на покрива. У мъжете, какъвто и ум да имат, този ум служи за ръководство на дейността, у жените – умът е играчка, украшение. Животът на жените се ръководи  от всичко друго: тщестлавие, майчинство, корист, любов, но не и от ума.

6) Нашето съзнание е нещо неизменно, извънвременно и извънпространствено. То стои, а временните и пространствени явления преминават през него, а на човек се струва, че той със своето съзнание се движи из пространството и времето.

Но ще кажат: къде е било съзнанието, когато човек се е раждал? А аз ще кажа: там, където е по време на сън, където е било до смъртта... За вътрешния опит съзнанието винаги е едно и неразделно, колкото и дълги да са изглеждали отвън промеждутъците между едни или други негови проявления. Както сънят не разкъсва съзнанието, макар че той, както в приказките, за външното наблюдение продължава хиляди години, така и смъртта и раждането, т.е. преходите от един живот в друг, не прекъсват съзнанието.

4 ноември 1902. 6) 1. Съзнаването на християнската истина е първият етап; 2. това е опит веднага да я осъществиш в живота; 3. негодувание, озлобление срещу враговете на истината; 4. отчаяние; 5. опит за примирение; 6. всичко в себе си, пред Бога, без да се безпокоиш за последствията.

8) Четейки Мережковски за Еврипид, разбрах неговото християнство. Някому се иска християнство с патриотизъм (Победоносцев, славянофилите), някому – с война, някому – с богатство, някому – с женска похот, и всеки нагажда своето християнство според своите нужди.

11 декември 1902. 1) Знаем, че без физически усилия няма да постигнем нищо. Защо ще мислим, че в духовната област може да се постигне каквото и да било без усилие.

13 декември 1902. 3) Цялата първа половина на XIX век е пълна с опити за разрушаване на деспотичния държавен строй чрез насилствена революция. Всички опити свършили с реакция, и властта на управляващите класи само се усилила. Очевидно, сега революцията на може да надвие държавната власт. Остава само едно: такова изменение на мирогледа на народа, при което той ще престане да служи насила на управлението. Такова изменение може да извърши само религията, и именно християнската. Но тази религия е толкова извратена, че все едно, че я няма. И най-лошото е, че мястото й е заето. И затова не само главното, но и единственото средство да се служи на човечеството в наше време се състои в разрушаване на извратеното християнство и установяване на истинната християнска религия. Същото това, което се счита от всички за най-нищожното дело и което не само че никой не върши, но и най-бойките квази-учени са заети с обратното: с още по-голямо заплитане и затъмнение на извратеното християнство.