Но апартаментът беше празен и тих. Нямаше обувки или яке в антрето, които да подсказват, че той си е вкъщи.

Върху кухненската маса намери бележка.

Тя дори не знаеше да плаче или да се смее…

Мобилният ѝ телефон изведнъж изпиука и почти изтича обратно в хола, за да го извади от джоба на якето си.

Но съобщението не беше от Мике.

Тръгна да пише рязък отговор, но се спря. Без да пали лампите във всекидневната, тя се прокрадна до прозореца, допря се плътно до пердето и погледна към малката улица.

Редица паркирани коли точно както всяка вечер. Дебел пласт сняг по капаците говореше, че са стояли там доста време.

Малка светла точка между сенките в парка от отсрещната страна на улицата я накара да трепне.

Запалена цигара.

Там стоеше някой!

Някой, който наблюдаваше апартамента ѝ.

19. Buzzy bees

— Ето, г-н Сандстрьом, готови сме.

Дребният мъж с шивашкия метър все още беше захапал няколко игли, което очевидно не му пречеше да звучи така умерено сервилно, както на HP му харесваше.

Господин Сандстрьом — хохо!

Тъкмо му бяха взели мерките за костюм и куп подхождащи му ризи. Действително не му се случваше за пръв път, но този шивач не говореше тайландски, ами носов йостермалмски69 диалект. Вероятно и банкнотите нямаше да си приличат много, но парите всъщност бяха най-малкият му проблем точно сега.

Беше си прехвърлил средства от Каймановите острови, така че имаше достатъчно, че и предостатъчно, а освен това се задаваше и първата му заплата.

— Ще е готово след седмица — завърши мъжът и му подаде разписка.

— Познатите на г-н Аргос са с предимство — добави той, когато видя изненаданото изражение на HP. — Но за съжаление, не можем да се справим по-скоро.

HP излезе от малкия бутик и помаха на едно такси.

Облегна се назад в седалката и си пое дълбоко дъх. Определено можеше да привикне към такъв живот.

Звънецът я събуди.

Чуваха се дълги настойчиви позвънявания и на нея ѝ трябваше известно време да си навлече анцуг и блуза.

Някаква доставка, констатира тя през шпионката, преди да отвори.

— Здравей, ти ли си Ребека Нормѐн?

— Да, за какво става дума? — измърмори тя.

— Доставка от „Интерфлора“.

Мъжът ѝ подаде нещо, което вероятно беше добре опакован букет цветя. Тя го взе и размести хартията отгоре, за да се добере до картичката.

Червени рози, поне дузина, но по-скоро повече.

Тя прочете картичката. После подаде обратно букета.

— Можеш да си ги вземеш — каза кратко.

— К-какво?

— Цветята, не ги искам, така че можеш да ги отнесеш обратно.

— А-ама, значи…

Мъжът изглеждаше объркан.

— Те са платени и всичко, не знам как да…

— Не е мой проблем — каза тя. — Но можете да ги пратите обратно на подателя. Тогава може би най-накрая ще схване…

— Много мило от страна на Франк да даде назаем голямата си звезда за няколко дни. Явно ти си новият golden boy на Филип?

Рилке му намигна и HP се изчерви против волята си.

Мамка му, все още беше скапан recognition junkie! Въпреки че беше супергерой, беше му достатъчно малко потупване по рамото от някого, когото уважаваше или по когото си падаше, и хоп, размахваше опашка като шибан кокер шпаньол…

— Иии с какво точно се занимавате тук, в ъгъла? — измърмори той и извърна лице.

— Значи Франк не ти е разказал, ама че мълчаливи момчета сте там, в пещерата.

Тя му отправи още една закачлива усмивка и HP усети как се ухили глупашки в отговор.

— С момичетата отговаряме за блоговете. Казвам момичетата, макар че всъщност имаме и едно момче в екипа — освен теб, тоест.

Тя пак се усмихна, но този път той запази покер фейс.

— Работи горе-долу като с троловете, само че всеки handler има по-малък обор. На човек се падат от четири до седем различни блог самоличности, с които се занимаваме. Музика, филми, техника, мода, книги, храна и естествено, политика. На практика покриваме цялата гама. Някои работят дългосрочно с посаждането на идеи, други — по-краткосрочно с популяризирането на определени предложения или продукта. Ще седиш до Халил ей тук, тя е номер две по ранг след мен.

Рилке застанало едно бюро, където млада жена с тесни черни дрехи и бежова кърпа на главата тъкмо натракваше някакъв текст.

— Така, готово! — каза тя за завършек, завъртя стола си наполовина към HP и Рилке и протегна ръка.

Halil is my name — blogging is my game…

— Манге — измънка HP.

— Приятно ми е!

Рилке му придърпа един стол и ги остави.

— Окей — започна Халил. — Дръж се, Манге, потегляме.

Тя щракна с пръсти във въздуха.

— Аз се занимавам главно с мода и музика. Санди ето там се грижи за техническите блогове. Андерш и Рилке отговарят за политиката, а останалите три се грижат на практика за всичко останало. Техническият и дизайнерски отдел, който се намира встрани до коридора, се грижи страниците да функционират и всичко да изглежда файнско. В моята клетка имам седем блогъри — шест момичета и едно момче. Половината имат фронтове, другите три са анонимни, малко като вашите тролове… Muziklover, Blingdarling, схващаш идеята…

Аха, схващаше, само че не съвсем…

— Фронтове? Значи… какво?

— Истински хора, които са лицето на блога.

Отне му няколко секунди, докато зацепи.

— Чакай, значи пишеш за блога на някой друг? Като един вид ghostwriter?

— Бинго! По принцип аз се занимавам с всичкото сериозно писане. Фронтовете най-често са прекалено заети да говорят глупости един за друг или да обсъждат шопинг навици, и това е съвсем файн. Техните компютри и смартфони имат ап, който ги свързва с мен, така че аз винаги имам последната дума, преди нещо да се публикува. Като цяло не им се бъркам, но ако става дума за нещо важно, поемам аз.

Тя отвори мини хладилника, който стоеше на бюрото, извади две кенчета кола и подаде едното на HP, който поклати глава.

Халил отвори своето и отпи няколко дълбоки глътки.

— Ама… значи… — каза HP след няколко секунди объркано време за размисъл. — Те какво печелят от цялата работа, фронтовете имам предвид?

— Въпросът е по-скоро какво не печелят? Освен месечна заплата от нас: внимание, безплатни мостри, превюта, VIP-events, you name it… Някои от тях дори са толкова известни, че ги канят по телевизията и обикалят по гала премиери.

— Какво, като тази… офкаксеказваше… тази, дето се кара с онази другата…

HP търсеше трескаво в паметта си за името, но без успех.

Халил очерта отметка във въздуха — после още една.

— Check за нея, както и за противничката ѝ! И двете са наши, а споровете привличат още повече читатели. Над милион кликвания седмично на блог и нито едно от момичетата си няма представа, че и двете в действителност работят за една и съща фирма… Съгласи се, че е адски добре направено!

Четирийсет и пет минути тренировка със смесен интензитет на кростренажора и потта се стичаше по гърба ѝ. Тя почти можеше да усети вкуса на млечна киселина по езика си, но не мислеше да се предава, преди да е издържала един час. Знаеше, че ако изобщо иска да спи тази нощ, единственото, което щеше да свърши работа, беше да се измори достатъчно.