Лендкрузърът зад тях даде няколко метра назад и без да вдига поглед от тълпата, тя удари по покрива на колата, за да сигнализира на Мудин да направи същото.
Колата им започна да се движи бавно назад по неравната повърхност.
Предната врата все още стоеше широко отворена в очакване тя да се качи.
В мига, в който кортежът започна отстъплението си, шумът от множеството премина в бесен рев и внезапно крехкото ограждение около тях се скъса.
Най-близкият войник не успя дори да вдигне оръжието си, преди да бъде погълнат от масата.
Само за две секунди колата им беше обградена. Ръце заблъскаха по капака и предното стъкло — задърпаха дрехите ѝ и се опитаха да я откъснат от отворената врата.
Ребека залитна и за един панически миг за малко да падне.
Пулсът ѝ препускаше, тя се бореше да се отскубне, но нападателите идваха от всички страни.
Ръце посягаха към колана ѝ, към пистолета под здраво приклещената ѝ дясна ръка. Замахна с лявата си ръка към едно лице, намери с коляно нечий чатал и удари с глава назад към глас, който врещеше в ухото ѝ, но нападателите бяха твърде много и всеки момент тя щеше да падне и всичко да свърши.
Изведнъж колата мръдна рязко и тежката врата отнесе достатъчно хора, така че Ребека да успее да измъкне дясната си ръка и да извади пистолета.
Дулото във въздуха, натисни спусъка!
Оръжието потрепери в ръката ѝ — веднъж, после още няколко пъти, и ревът премина от ярост в ужас и паника. Внезапно тя беше свободна. Хората най-близо до нея се опитаха да избягат и се натъкнаха на други, които все още настъпваха отзад. Виковете се смесиха с шума от блъскащи се тела. Тя чу изстрели право отпред. Кратки откоси, тракаща стрелба от автоматични оръжия, вероятно насочени към тълпата. Един куршум избръмча като разгневена пчела само на няколко десетки сантиметра от главата ѝ, но тя едва го забеляла. Мудин пришпори двигателя и въртящите се колела запратиха във въздуха вихрушки чакъл, които бързо превърнаха полезрението ѝ в червена мъгла.
Колата започна да набира скорост. Тя се препъна, но в последния момент успя да се хване за бясно люлеещата се врата. Пръстът ѝ още стоеше на спусъка, цевта на пистолета бе насочена към небето.
Мъжът се появи право от облака прах. Директно срещу капака на колата, може би на шест до осем метра разстояние. Беше се отправил към тях, прескачаше пъргаво лежащи тела и се движеше на зигзаг между бягащите хора. Едната му ръка беше наполовина извадена от торбата. Сега предметът се виждаше ясно.
Ребека свали ръката, с която държеше пистолета, опита се да се прицели в краката му, но беше невъзможно да задържи оръжието неподвижно. Колата увеличи скоростта си, вдигна във въздуха още червен прах, след което се блъсна в предницата на колата зад тях. От внезапното спиране вратата удари Ребека в брадата и тя отново едва не падна. Няколко секунди виждаше само звезди и червена мъгла.
Когато зрението ѝ се проясни, револверът сочеше право към нея.
Тя го яздеше, като че беше жребец на родео.
Перфектните ѝ изкуствени гърди се клатеха в синхрон, докато настървено търкаше обезкосмените си интимни части в лонната му кост. С едната си ръка беше хванала таблата на леглото, а другата, оплетена в дългата му коса, стискаше толкова здраво, че той чу как корените изпукаха, когато тя го придърпа към себе си. Токчетата на обувките ѝ се бяха задълбали в бедрата му, оставяйки болезнени следи. Но всъщност не му дремеше, защото бизнесдамата му поднасяше ездата на живота му.
Той определено не беше неопитен пилот в леглото — напротив! В действителност винаги се бе считал за нещо като Топ Гън в областта.
Ама, мамка му, как се чукаше тази!
Това си беше напрало за Гонзо1 на годината от the Adult Awards с допълнителна номинация за female performer of the year. Преживяването беше толкова всепоглъщащо, че той от време на време трябваше да си напомня да диша.
Слабините му започнаха да потрепват — напрежението се разпространи по цялото му тяло, докато напразно се опитваше да мисли за някакъв страстоубиец. Но беше невъзможно.
— I’m coming — предупреди той с гърлен глас, но тя изглежда нямаше никакво намерение да слиза от него. Вместо това пусна таблата, премести ръка зад гърба си, към чатала му и в мига, в който той започна да свършва, заби нокти в топките му. За малко да пукне! Оргазмът беше толкова силен, че тялото му се изстреля нагоре, описвайки мост и ако се съдеше по вика ѝ, тя използва движението за личното си удоволствие.
Трябваха му няколко минути да дойде на себе си и през това време тя слезе от него и запали цигара.
— Isn’t this a non-smoking room? — беше първото, което успя да каже, щом си възвърна способността да говори.
— Who are you — the smoking police? — засмя се тя и изпусна дълъг стълб дим към тавана.
Именно, кого, по дяволите, го беше грижа? Ама че освидетелстван архи-dweeb2 беше понякога!
— К-как… се казваш? — заекна той поради липса на по-добра реплика.
— Анна — Анна Аргос.
Тя изгаси цигарата в една от чашите върху нощната масичка и се плъзна малко по-надолу в леглото.
— Ооо… приятно ми е да се запознаем, Анна.
Но тя не отговори. Устата ѝ вече беше заета да събуди мъртвия.
Оръжието сочеше право към нея, но въпреки това Ребека не можеше да помръдне.
Тя висеше с ръце над вратата, докато краката ѝ се плъзгаха по профучаващата отдолу земя. Все още държеше пистолета в дясната си ръка, но тъй като тежестта на тялото ѝ в момента падаше върху мишниците ѝ, не можеше да го вдигне повече от няколко сантиметра. Опита се да намери опора за краката си, да разпредели тежестта и да освободи ръката си.
Но мъжът, който тичаше към тях, вече беше вдигнал оръжието си и тя осъзна, че няма да успее. Прахта струеше изпод гумите, завихряше се около нея и стесняваше зрението ѝ до червен тунел, докато накрая единственото, което виждаше, беше празният отвор на револвера в другия край. Тя чакаше изстрела.
Но такъв не дойде.
Колата се насочи рязко надясно и силата от завоя бе толкова голяма, че я захвърли наполовина в купето. Тя сграбчи седалката, подиря единия си крак на вратата и се добута вътре. Колата продължи маневрата, вратата се затвори с трясък зад нея, те се завъртяха на сто и осемдесет градуса и продължиха по пътя, от който преди малко бяха дошли.
Прахта от гумите на лендкрузъра ги заливаше и Мудин беше принудена да пусне чистачките, за да вижда.
Ребека се хвърли назад, за да види мъжа с револвера през задното стъкло. Тя се подпря, заела позиция между седалките, готова да стреля. Погледът ѝ бе фиксиран по протежение на цевта, пръстът беше на спусъка…
Но зад тях имаше единствено червен завихрен облак прах, който поглъщаше целия свят.
Бежанският лагер, тълпата хора, стрелецът — всичко просто изчезна. Само след няколко секунди беше като че никога не ги бе имало…
Мудин извика нещо, някъде далеч Ребека чу дращенето на радиото, но пулсът ѝ биеше толкова силно в тъпанчетата, че не разбра думите.
Всичко около нея изглеждаше, сякаш се движи на каданс. Тя долавяше и най-малките детайли: миризмата на кожената тапицерия, свитите фигури на задната седалка, резките движения на Мудин, докато се бореше да задържи колата на пътя.
Ребека стискаше дръжката на пистолета толкова здраво, че започна да усеща бодежи в пръстите.
Пясъкът продължаваше да се върти във въздушната струя зад колата и образуваше дълги хипнотични спирали, които така засмукваха погледа, че ѝ беше невъзможно да извърне очи.
После Мудин явно мина през бабуна. Колата подскочи и за няколко мига усещането бе като че летят, носят се свободни почти като насън.
Няколко милисекунди безтегловност — после автомобилът се удари в земята. Ребека се блъсна в гърба на едната седалка, унесът я напусна и тя бе захвърлена обратно в реалността.