Дали този конспиративен начин на работа може да се нарече наука?
През март 1999 г. един читател ми съобщи за революционна статия, която била публикувана в булевардната преса под името «Шестте тайни на Хеопсовата пирамида». Моите разследвания обаче показаха, че в немскоговорящия регион не можеха да бъдат намерени нито отговорният редактор, нито репортерът на предполагаемия археолог. След безброй разговори с редакцията на Coupe госпожа Зерфас най-накрая ми съобщи, че статията била заимствана от американско списание и отговорният археолог, който съобщавал за Хеопсовата пирамида, бил използвал псевдоним още в американския оригинал, но той наистина работел там.
За какво изобщо става дума в статията?
Един археолог от университета в Саарбрюкен, д-р Хелмут Вернер, както се твърди, бил проучвал вътрешността на Голямата пирамида заедно с трима свои колеги през април 1998 г. Изследователите успели да извършат сеизмографски замервания и с помощта на уреди с инфрачервена светлина локализирали над 200 изкуствено създадени кухи помещения в тялото на пирамидата. Последвалите вълнови изследвания през август 1998 г., за които били използвани специално създадени за целта рентгенови апарати, потвърдили наличието на тези помещения. Интересното в историята е, че още през 1987 г. професор Закуджи Йошимура и неговият екип от университета в Уаседа съобщиха за подобен брой кухи помещения. Въпреки че откритията на японеца бяха публикувани в доклад от 60 страници, до днес официалната египтология не им обръща никакво внимание.
В относително фантастично звучащия изследователски доклад от февруари 1999 г. д-р Бернер заявява, че:
«Египтяните са се научили да пазят тайните си от чужденци. В лабиринта от проходи и камери те са поставили многобройни смъртоносни капани, които функционират перфектно и до днес«.
Освен това Бернер съобщава за хиляди останки от скелети, които изгнили във вътрешността на пирамидата през последните векове. Следователно не би могло да става дума за мумии на египетски фараони и техните умрели членове от семейството, а за труповете на крадци на гробове, авантюристи и изследователи, които станали жертва на хитрите изобретения на строителите на пирамидите. Освен това д-р Вернер разказва за използването на видеоробот, който абсолютно би могъл да се окаже същият, разработен от канадската фирма Amtex and Spar Aerospace:
«В една шахта, чиито диаметър е едва колкото кюнец и отвежда вертикално нагоре, изпратихме един управляван дистанционно и с вградена видеокамера миниробот. След като измина около 150 метра веригите му забуксуваха в някаква камера. Там ние заснехме планини от пергаментови свитъци с непознати писмени знаци«.
Дали това е откритата от Кинеман и Петри тайна камера?
За разлика от проведения от Рудолф Гантенбринк и Германския археологичен институт в Кайро Upuaut-проект, в проекта Daedalos трябваше да се изследват абсолютно нови участъци на пирамидата. Но тези описания звучат странно, а и фантастично:
«Надявахме се, че с хващащото си рамо роботът ще успее да извади на бял свят документите. Но се случи нещо непонятно: топлинните му датчици изведнъж показаха нагорещяване над 1000 градуса. Гледайки монитора станахме свидетели как роботът се превърна в буца разтопен метал. Видеовръзката се разпадна!»
И досега не е неизвестно какво би могло да предизвика такава горещина. Но съгласно записки от пътеписи от 10. век още преди 1000 години от върха на Хеопсовата пирамида трябва да са «…излизали зелени лъчи». Тайнственият д-р Хелмут Бернер също разказва особени неща:
«Преди няколко дни трима наши изследователи откриха стенна рисунка в един от тунелите на пирамидата, от която изпъкваше едно странно светещо око. Когато мъжете го докоснали внезапно се отворила една стена. Зад нея имаше стръмно стълбище, което водеше право надолу. Изследователите слязоха 123 стъпала и достигнаха врат от чисто злато! Досега не сме успели да отворим тази врата, единствено успяхме да разчетем йероглифите, които бяха издълбани в нея«.
По-нататък д-р Бернер съобщава за някои подстъпи, които трябвало да водят до непозната засега камера, която те проучили:
«Ние знаем единствено, че от външната стена на пирамидата към това помещение водят само незначителни, с дебелина на сламки канали. През тях душата на фараона трябва да е попадала направо на небето, за да се венчае там с Богинята на египтяните. Досега сме открили само три подобни шахти. Ако човек мислено ги удължи по продължение на тяхното движение, те посочват трите сини Слънца в небето на Орион, които са отдалечени на около 200 милиона светлинни години от Земята«.
Още през януари на 1972 г. египетският атомен физик д-р Фати ел-Бедеви от университета Ain-Shams в Кайро египтолога и специалистът по пирамиди д-р Аамед Факри внесоха нова идея. Атомният физик знаеше, че космическите лъчения на Слънцето действат като атомен реактор и превръщат въглерода от външната земна атмосфера в радиоактивния въглерод С-14. Преди това д-р Факри бил изследвал погребални дарове и мумии и се убедил, че с тях измервателните уреди полудявали. Внезапно мумиите се оказали с 500 години по-стари от саркофага, в който били положени, а житните семена били по-стари от съдовете, в които се намирали.
При датиране на възрастта до 5700 години науката винаги изтъква разликата от ± 150 години, използвайки метода С-14. Този метод наистина функционира само тогава, когато концентрацията на въглерод в атмосферата се е запазила константна през хилядолетията. Замервания, провеждани след атомна експлозия, показват на практика големи регионални отклонения в съдържанието на въглерод-14. Доктор Бернер също съобщава за налична радиация в Голямата пирамида:
«Ето, че ние вкарахме измервателни микроуреди в познатите ни до момента канали на външната стена. Стрелките веднага заподскачаха като луди. Наглият хай-тек компютър пресметна с вероятност 86,3 процента, че в центъра на Хеопсовата пирамида се крие радиоактивна енергия, отговаряща по сила на атомна бомба!»
Самата дума «пирамида» дължим на гърците, която според някои египтоложки теории те пренасят от един триъгълен сладкиш на име «пирамис». Би могло обаче и да е абсолютно другояче, и думата да идва от гръцкото «пиро» («руго»), което означава «огън»! Следователно бихме могли — като първоначално обозначение за пирамида — да привлечем гръцката дума «пиро-мит» («pyro-myt»), което може да бъде преведено като «средище на огън«. и смисълът му може да бъде проследен от досегашния ход на изложението.
Гори ли наистина вечен огън в Голямата пирамида?
Най-малкото, което се случи е, че през 2001 година професор Марк Ленър и д-р Захи Хауас съобщиха новата си теория, че Голямата пирамида не е, както се твърдеше досега, изградена от 2,3 милиона каменни блока, а само от 750 000. Това според мен може да се обясни с упоритите информации за скрити помещения в нея. Защото броят на вложените каменни блокове може да се редуцира единствено заради наличието на множество кухи пространства!
В историята на археологията египтологията заема своя особена позиция. Само от египетската пустинна земя с константна последователност бяха отнемани множество, някои от които дори до днес официално неоповестени находки! Историческата картина за древен Египет дори беше изяснена и големи части от йероглифите бяха разчетени, но мрачното минало на египетските Богове, както и преди, остава покрито под булото на неизвестността. Ако действително тук не става дума за научна фантастика и ако по-новите проучвания в Голямата пирамида имат връзка с всички описани дотук загадки на Забранената египтология, то настоящото изследване поема отговорността за евентуалните допуснати грешки!
Докато още през декември 1999 г. д-р Хауас говореше за мащабно планираната акция по отместването на блокиращия камък на Гантенбринк, министърът на туризма никога не успя да реализира своя проект за позлатения пирамидион. Уж на 30 декември 1999 г. — така се твърди — ислямските фундаменталисти се оплакали от планираната акция и понеже по онова време още продължавал месецът на постите, Рамазан, начинанието било заклеймено като престъпление срещу Аллах, така че било изоставено. Подобно «обяснение» обаче отново е голяма глупост, която би могла да хрумне единствено на официалните египетски инстанции. Защото ясно е едно: за издигащия се на повече от 140 метра височина, девет метров пирамидион щеше да е необходим поне 150 метра висок кран. За практическото изпълнение на проекта освен това щеше да е необходим и военен вертолет, но на практика мнимият пирамидион никога не е съществувал! Въпреки това обстоятелство д-р Хауас не се умори да повтаря на аудиторията, че «проектът с пирамидиона» носел много технически затруднения и затова за нощта на Коледа през 2000 година той нямало да може да бъде изпълнен. А пък египетският министър на културата Фарук Хосни каза: