Още в древни времена човечеството било ангажирано със задачата да проникне в причината за «сътворението» на своя вид. Точно това всеобщо търсене на произхода, което започва от времето на неандерталците и продължава до епохата на Средновековието, през 15. век довежда европейските кралски дворове до финансирането на изключителния брой изследователски експедиции дори до най-отдалечените точки на планетата. Тъй като по времето на Ренесанса Библията все още се приемала много сериозно, усилията на изследователите са насочени изключително към тайнствената «Едемска градина», където преди голямото «унищожение», според библейската легенда за потопа, е създаден нашият праотец Адам.

И днес сценариите на съвременната филмова индустрия продължават отново и отново да ни показват как след фатална катастрофа цялото човечество се редуцира до шепа подивели банди, които се борят за живота си в руините на една някога велика цивилизация. Но докато съвременната астрофизика още спори дали би трябвало да съществува нещо като стратегия на сътворението, се трупат улики и доказателства, че открай време тази тайна се е знаела от малък кръг елитни свещеници и че до ден днешен тя се пази от братства, тайни съюзи и монашески ордени.

Самото преоткриване на американския континент от Христофор Колумб според най-новите сведения е било възможно единствено, защото мореплавателят определял правилната посока, използвайки стари карти от отдавна отминали времена.

И в крайна сметка неслучайно египетският министър на туризма Мамдух ел-Белтагуи оповести през декември 1998, че в полунощ на Коледа, с настъпването на новата 2000 година, би искал да короняса Голямата пирамида в Гиза със златен пирамидион, за да въплъти едно старо предание и да възстанови първоначалния вид на постройката.

От друга страна, в началото на 1999 г. директорът на платото Гиза д-р Захи Хауас предложи на египетското културно аташе да се забрани напълно достъпа на туристи във вътрешността на пирамидите. Според вече наложената от д-р Хауас забрана в пирамидата на Унас, с тези постоянни мерки би трябвало да се възпрат «неразумните» туристи, които разпространяват «безсмислени слухове» за тези обекти.

При това е учудващо колко често именно в археологията самоуките хора, т. е. лаиците, отново и отново се открояват с особените си постижения. Често благодарение на техните теории нашите учени стигат до верни следи, за да разрешат някоя археологическа загадка от миналото. Въпреки това Хауас предлага на подобни туристи-лаици да се предоставя единствено виртуалната гледка от мониторите, монтирани извън пирамидите.

И действително от февруари 1998 г. приписваната на египетския цар Хеопс пирамида, която се смята за едно от седемте чудеса на света, беше затворена за обществеността.

Къде обаче трябва да търсим скритите причини за тази забрана? Отговорът е тясно свързан със завещанието на древните египтяни и с първите технически опити за придвижване на хората. Защото това, че построяването на египетските пирамиди би трябвало да е първото масово мероприятие за намиране на работа на безработните селяни, заради «безсмисленото усилие» да се вложат в един строеж повече от 25 милиона тона скална маса, може да бъде единствено само налудничаво и манипулативно представяне на нещата в рамките на нашия обществен строй. Историците, назначени в местните университети, които уж работят за по-доброто разбиране на съвременното човешко общество, всъщност са единствените, на които е дадена възможността да тълкуват по нов начин нашето минало според натрапените им отвън директиви. От световната история знаем как европейските «завоеватели» потъпкват цели култури и фалшифицират истината чрез платени хронисти, така че вече придобити, но некласирани в даденото общество «знания», отново се погубват. Може би, затова английският историк Самюел Бътлър пише: «Господ не може да промени миналото, но историците могат«.

Съвсем очевидно учените от Античността са разполагали с невероятни познания. Елитът на египетските учени-жреци дори твърди, че от хилядолетия притежавал «божествената мъдрост». Следователно възходът на Египет към една универсална висока култура изглежда е протекъл някак по-различно от начина, по който днешните учени го представят на студентите си. Така междувременно вече се знае, че фараоните са познавали не само електричеството, а в мините си освен злато са добивали и уранова руда. Дори рентгеновите апарати, микроскопите и телескопите съгласно древните предания не са нещо невиждано. Не само египтолозите, но и сътрудници на NASA знаят, че по голяма вероятност центърът на Голямата пирамида е съдържал радиоактивна енергия, която по унищожителна сила е равна на атомна бомба!

Такива и други подобни знания естествено постоянно са държани под ключ и са пазени строго като безценно съкровище. Именно този еснафски дух на потайност е причината, поради която дори и в рамките на днешната археология, неподдаващи се на дефиниция находки и мистериозно изглеждащи научни резултати не за първи път остават недостъпни за широката общественост. Така успоредно на исторически важния научен клон на «египтологията» възникна още един: този на «Забранената египтология».

Позволете ми да се доближим повече до тази забрана и да допринесем нещо за разбирането й.

Доколкото днешните историци разглеждат някоя страна като люлка на западната цивилизация, то те принципно поглеждат учудено към антична Гърция. Древните гърци от своя страна са гледали не по-малко учудено към древен Египет, чиито древни знания според техните хроники би трябвало да са отпреди повече от 23 000 години. По онова време в Египет са живели високо образовани личности, които наричали Богове и чиито необичайно продължителни периоди на управление са удостоверени писмено.

Следователно, що се отнася до народа на древен Египет, става дума за пазители на най-старата човешка цивилизация изобщо, които освен в отделни папируси, са ни завещали превъзходните си знания и в каменни постройки във формата на египетските храмове и пирамиди.

Вероятно още много отдавна древните гърци са били информирани за това състояние на нещата, защото постоянно се опитвали да проникнат в тези тайнствени корени. Така преди повече от 3000 години любопитството на гръцките изследователи и историци ги тласнало към Египет; и това, което заварили, надхвърлило въображението им. Омир, Солон, Херодот, Платон и Питагор — да споменем само тях — всички те са посещавали Египет в търсене на произхода на мъдростта. Но още през годините 391–404 сл. Хр. под ръководството на Теодосий I църквата забранила културното наследство на Египет и го обявила за езическо. И това не е единствената причина, поради която трябваше да се измине дълъг път, докато отново получим достъп до света на древен Египет.

През 1638 г. британският професор Джон Грейвс (1605–1652), 33-годишен математик и астроном, който следвал в Оксфорд, а след това преподавал математика в Лондон, решил да отиде до Египет. Движело го не само обикновеното любопитство, но и надеждата, че в египетските постройки ще намери опорна точка за по-точно пресмятане на площта на Земята. Това указание той получил от миланския лекар Джироламо Кардано, който в далечния 16. век бил приятел на «универсалния гений» Леонардо да Винчи. За момента Кардано знаел, че забележителни природонаучни познания е имало и преди гърците, и че хиляди години преди Александрийските учени древните са познавали понятието за градусите на географските ширини и са изчислили техните измерения по-точно отколкото Ератостен или Птоломей.