Шест месеца след като пристигнах във федералния затвор в Луивил, се съгласих да прегледам делото на търговец на наркотици от Синсинати. Съдът беше постановил чудовищно голяма присъда, грешката беше очевидна и аз подадох искане за незабавното освобождаване на човека с оглед на вече излежаното от него време. Беше един от редките случаи, когато всичко бързо се подрежда идеално, и две седмици по-късно щастливият ми клиент вече си беше у дома. Нищо чудно, че слухът плъзна из затвора и мен незабавно ме провъзгласиха за блестящ адвокат, способен да върши чудеса. Заляха ме молби да преглеждам съдебни дела и да правя фокусите си. Мина известно време, докато въодушевлението се уталожи.
Някъде по това време в живота ми се появи младеж на име Нати и ми отне повече време, отколкото бях склонен да му отделя. Беше слабичък, бял, арестуван за продажба на метамфетамини в Западна Вирджиния. Много настояваше да му обърна внимание, да щракна с пръсти и да го измъкна от затвора. Нати ми допадна, затова прегледах документите му и се помъчих да му обясня, че нищо не мога да направя. Той започна да намеква за подкуп — отначало смътно споменаваше за много пари, скрити някъде, част от които можели да станат мои, ако го измъкна от затвора. Нати отказваше да повярва, че не мога да му помогна. Вместо да приеме действителността, той изпадна в още по-голяма заблуда. Беше убеден, че съм в състояние да намеря вратичка, да подам някакво искане, да го измъкна. Най-накрая спомена за някакви златни кюлчета и аз заключих, че си е изгубил ума. Срязах го и за да докаже правотата си, той ми разказа цялата история. Накара ме да се закълна, че ще пазя тайна, и ми обеща половината от състоянието си, ако му помогна.
Като малък Нати бил много добър крадец, а юношеските му години минали в света на метамфетамините. Често се местел, за да бяга от агентите от наркослужбите, от съдия-изпълнители, от полицаи със заповеди за ареста му, от бащи с бременни дъщери и разгневени съперници от други банди. Няколко пъти се опитал да влезе в правия път, но много бързо отново се връщал към престъпния живот. Виждал как братовчедите му и техните приятели съсипват живота си с дрогата, как се пристрастяват и става рецидивисти и наистина искал нещо по-добро за себе си. Работел като касиер в един супермаркет навътре в планината близо до градчето Рипълмийд, когато към него се обърнал непознат мъж и му предложил десет долара на час за някаква черна работа. Никой в магазина не бил виждал непознатия и нямало да го види отново. Нати получавал по пет долара на час в брой, без договор, и веднага се възползвал от възможността да припечели допълнително. След работа Нати се срещнал с непознатия, както се били уговорили, и го последвал по черен път до една вила на стръмен склон точно над малко езеро. Непознатият се представил като Рей. Карал хубав пикап, а в багажника имало дървен сандък. Оказало се, че в сандъка има сейф, който тежал двеста и трийсет килограма, затова Рей не можел да го пренесе сам. Преметнали скрипец през клона на едно дърво и успели да свалят сейфа на земята, а после го преместили в сутерена на вилата. Работата била досадна и тежка. Отнело им почти три часа да вкарат сейфа вътре. Рей платил на младежа в брой, благодарил му и го отпратил.
Нати разказал на брат си Джийн, който бил наблизо и се криел от полицията. Сейфът и неговото съдържание предизвикали любопитството на братята и те решили да го проучат. Когато били сигурни, че Рей не е във вилата, се опитали да влязат, но ги спрели масивната дъбова врата, бронираното стъкло и яките резета. Затова просто свалили един цял прозорец на сутерена. Вътре не могли да намерят сейфа, но успели да разберат кой е Рей. Разровили някакви документи на масата и установили, че съседът им е голяма клечка — федерален съдия в Роуаноук. Имало дори статия във вестника за важен процес във връзка с добива на уран във Вирджиния, воден от почитаемия Реймънд Фосет.
Отишли в Роуаноук, намерили федералния съд и два часа гледали как свидетели дават показания. Нати бил с очила и бейзболна шапка, в случай че съдията се отегчи и огледа залата. Имало много зрители, а Рей изобщо не вдигнал поглед. Убедени, че са надушили нещо, братята се върнали във вилата, отново влезли през прозореца на сутерена и пак потърсили сейфа. Трябвало да бъде някъде долу, понеже там го оставили Нати и съдията. Една от стените била цялата с рафтове с дебели юридически книги и братята били сигурни, че отзад има скривалище. Старателно сваляли книгите една по една, надзъртали зад тях, и ги връщали обратно. Отнело им известно време, но накрая намерили копчето, което отваряло тайната врата. А зад нея намерили сейфа — на нивото на пода, само чакал да го отвориш. Това обаче се оказало невъзможно, понеже сейфът имал дигитален панел, който, естествено, изисквал код. Поиграли си с панела ден-два, но не им провървяло. Прекарвали много време във вилата, но винаги внимавали да не оставят следи.
Един петък Джийн отишъл до Роуаноук, на около един час път, влязъл в съдебната зала, проверил къде е съдията и после изчакал негова чест да се оттегли за почивните дни — докъм девет часа в понеделник сутрин. Джийн го последвал до апартамента му, видял го да товари в пикала си кафяв плик, вероятно с продукти, хладилна чанта, няколко бутилки вино, сак, две обемисти куфарчета и купчина книги. Рей напуснал апартамента си и подкарал на запад. Джийн звъннал на Нати и го осведомил, че Рей е на път. Нати почистил вилата, върнал прозореца на сутерена на мястото му и се покатерил на едно дърво на петнайсетина метра от там. И наистина, около час по-късно съдия Фосет пристигнал, разтоварил пикапа и си дремнал в хамака на верандата, докато Нати и Джийн го наблюдавали от гората. На следващия ден, събота, съдията издърпал кануто си до водата, натоварил вътре две въдици и няколко бутилки с вода, запалил къса тъмна пура и отплавал по езерото Хигинс. Нати го наблюдавал с бинокъл, докато Джийн свалил прозореца и бързо се вмъкнал вътре. Тайната вратичка била отворена, сейфът се виждал, но бил затворен и заключен. На Джийн отново не му провървяло, той бързо се измъкнал, върнал прозореца на мястото му и се шмугнал в гората.
Момчетата били твърдо решени да разберат какво има в сейфа. Били и търпеливи. Рей нямал представа, че го наблюдават, и ако увеличавал съкровището си всяка седмица, значи нямало причина да бързат. Следващите два петъка Джийн наблюдавал съда в Роуаноук отвън. Съдията работел до късно. Наближавал национален празник и двамата предположили, че съдията ще замине за дълъг уикенд. Според статиите във вестника процесът, който водел в момента, бил тежък и изключително оспорван, а съдия Фосет се намирал под огромно напрежение. Предположението им било правилно. В два часа в петък следобед делото било преустановено до девет сутринта следващия вторник. Джийн наблюдавал как Рей товари колата си и заминава за езерото сам.
Вилата се намирала навътре в планината, затова там нямало електричество и газ. Нямало климатик и отопление, само голяма камина. Храната и напитките Рей държал в хладилната чанта, която разнасял със себе си. Когато имал нужда от светлина, за да чете вечер, пускал малък газов генератор и тихото му глухо бръмчене отеквало в долината. Обикновено обаче в девет вечерта съдията вече спял.
Сутеренът се състоял от едно помещение и килер — тясно местенце с малка двойна врата. В килера Рей държал вещи, които, изглежда, бил забравил — ловни дрехи, ботуши и купчина стари завивки и одеяла. Джийн предложил Нати да се скрие там с идеята, че през някоя пролука на вратата ще види как съдията отваря сейфа и прибира в него каквото крие. Нати, който нямал метър и седемдесет и тежал петдесет и седем килограма, бил свикнал да се завира в разни килери и ниши, но отначало не му се искало да прекара нощта вътре. Отново променили плана.
В петъка преди Деня на Колумб съдия Фосет пристигнал във вилата си към седем часа и бавно разтоварил пикапа. Нати лежал свит в килера на сутерена, на практика незабележим сред ловджийските дрехи, одеялата и завивките. В джоба му имало пистолет, в случай че нещо се обърка. Джийн наблюдавал от гората. Също имал пистолет. Били страшно напрегнати, но и много развълнувани. Рей си запалил пура и скоро цялата вила се изпълнила с ароматен тютюнев дим. Той не бързал, говорел си сам, тананикал си една и съща мелодия отново и отново и накрая понесъл към сутерена обемисто куфарче. Нати едва дишал, докато гледал как съдията сваля от рафта някаква юридическа книга, натиска скритото копче и отваря тайната вратичка. Рей набрал кода и отворил сейфа. Бил пълен с кутии за пури. Възрастният мъж се отдръпнал и извадил от куфарчето още една такава кутия. Спрял за секунда, вдигнал капака и извадил отвътре красиво малко кюлче злато. Полюбувал му се, погалил го и го върнал в кутията, която сложил в сейфа. Появила се още една кутия за пури, после съдията побързал да затвори сейфа, набрал кода и захлопнал тайната вратичка.