— Явно имате доста деца, които започват училище.

Пъхва покупките си в кабината на пикапа и се отправя към магистралата. Час по-късно намира паркинг за камиони близо до Стонтън, Вирджиния, и спира до колонките за гориво. След като се уверява, че никой не гледа, започва бързо да пъха кутиите от пури в раничките. Две остават неизползвани.

Зарежда гориво, хапва нещо от гишето за коли на заведението за бързо хранене и убива време, като обикаля по междущатска магистрала 81 на север до Мериланд и на юг до Роуаноук. Часовете се влачат мъчително бавно. Не може да паркира и да остави джакпота. Трябва непрекъснато да го държи под око, затова се носи с потока на движението, докато изчаква да мръкне.

Крача във влажното и претъпкано крило на летището на Сан Хуан и чакам полета на „Делта“ до Атланта. Билетът ми е купен на името на Малкълм Банистър и старият му паспорт ми свърши чудесна работа. Изтича след шест месеца. За последен път го използвах, когато двамата с Дион отидохме на евтин круиз на Бахамите. В един друг живот.

Два пъти се обаждам на Ванеса. Говорим си кодирано. Стоката била при нея. Пакетирана добре. Тя обикаляла според плана. Ако ни слуша някой, сигурно се чеше неразбиращо по главата.

В три и половина най-сетне се качваме на борда и после седим един час в горещия салон, докато бурята връхлита летището. Пилотите мълчат. Зад мен врещят поне две бебета. Духовете се разбунват, а аз затварям очи и се опитвам да дремна, но толкова отдавна не съм спал, че съм неспособен да се унеса. Вместо това се замислям за Нейтън Кули и безнадеждното му положение, макар и без особено съчувствие. Мисля си за Ванеса и се усмихвам. Колко е силна, когато е под напрежение. Съвсем близо сме до финала, но все още има много възможности да се провалим. Имаме златото, но можем ли да го задържим?

Събуждам се, когато се люшваме напред и поемаме по пистата. Два часа по-късно се приземяваме в Атланта. На паспортния контрол успявам да избегна гишетата с чернокожи служители и си избирам пълен бял младеж, който ми се струва отегчен и равнодушен. Той взема паспорта ми, поглежда снимката отпреди девет години на Малкълм Банистър, бързо я сравнява с промененото лице на Макс Болдуин и не забелязва нищо необичайно. Ние всички му изглеждаме еднакво.

Допускам, че граничните власти вече са осведомили ФБР, че съм напуснал страната преди два дни с частен самолет за Ямайка. Не знам обаче дали ФБР все още следи евентуалните движения на Малкълм Банистър. Готов съм да се обзаложа, че не, и ми се иска ФБР да смята, че още съм някъде из островите и си прекарвам супер. Все пак действам бързо. Понеже Малкълм вече няма валидна шофьорска книжка, Макс наема кола от бюрото на „Авис“. Четирийсет и пет минути след кацането в Атланта аз бързо напускам града. Близо до Розуел, Джорджия, спирам в един „Уол-март“ и плащам в брой за два предплатени мобилни телефона. На излизане от магазина хвърлям предишните два в кофата.

Когато мръква, Ванеса паркира пикапа за последен път. Шофирала е почти дванайсет часа и няма търпение да се отърве от него. Спряла е до своята хонда акорд и сега наблюдава как един пътнически самолет се придвижва до терминала в Роуаноук. Малко след девет в неделя вечерта е и няма движение. Паркингът е почти празен. Тя отново си поема дълбоко въздух и излиза. Действа бързо, не спира да се оглежда и прехвърля раниците в багажника на колата си. Осем са, всяка й се струва по-тежка от предишната, но тя няма нищо против.

Заключва пикапа и напуска паркинга. Ако всичко върви по план, пикапът на Нейтън няма да бъде забелязан няколко дни. Когато приятелите му разберат, че е изчезнал, в крайна сметка ще съобщят в полицията, която ще открие пикапа и ще започне да сглобява историята. Нейтън със сигурност се е похвалил пред някого, че заминава за Маями с частен самолет, така че за известно време ченгетата ще бъдат изпратени за зелен хайвер.

Няма откъде да знам дали властите могат да свържат изчезналия Кули с клоуна Натаниъл Коули, неотдавна напуснал града с фалшив паспорт, четири килограма кокаин и пистолет. Надали. Може би няма да го открият, докато някой в Ямайка най-после не му позволи да се обади по телефона. Представа нямам на кого ще звънне и какво ще му каже. Най-вероятно ще брои дните и часовете, докато аз се върна с една камара пари и започна да раздавам подкупи наляво и надясно. След седмици, може би след месеци, ще разбере, че старият му приятел Рийд го е изпързалял, отмъкнал е парите и е избягал.

Почти ми дожалява за него.

В един часа след полунощ наближавам Ашвил в Северна Каролина и виждам табела за мотел на един разклон. Зад мотела, скрита от поглед, е паркирана малка синя хонда акорд, а скъпата ми Ванеса седи зад волана, с пистолет до себе си. Паркирам до нейната кола и двамата влизаме в стая на първия етаж. Целуваме се и се прегръщаме, но сме твърде изморени за любов. Безмълвно разтоварваме багажа й и нахвърляме раниците върху едното легло. Заключвам вратата, слагам верижката и пъхвам стол под бравата. Дръпвам плътно завесите, после окачвам хавлиите да затулят пролуките. Никой не трябва да вижда нищо в малкия ни трезор. През това време Ванеса си взема душ и излиза от банята само по късо хавлиено халатче, под което се показват километри от най-страхотните крака, които съм виждал. Дори не си го помисляй, предупреждава ме тя. Изтощена е. Може би утре.

Изпразваме раниците, слагаме гумени ръкавици и подреждаме осемнайсет кутии за пури, всяка старателно залепена с две ленти сребристо тиксо. Забелязваме, че две явно са били отваряни, понеже тиксото е срязано в горната част, и ги оставяме настрани. С малко джобно ножче разрязвам тиксото на една неотваряна кутия. Изваждаме малките кюлчета и ги преброяваме — трийсет, — после ги връщаме обратно вътре и отново залепваме капака. Ванеса записва количеството и двамата отваряме втора кутия. Има трийсет и две кюлчета, лъскави, напълно еднакви и сякаш недокоснати от човешка ръка.

— Красота, просто красота! — повтаря тя. — Ще стигне за векове.

— Завинаги — казвам, потривайки едно кюлче. — Не ти ли се иска да знаеш от коя част на света е?

Тя се смее. Никога няма да узнаем.

Отваряме всичките шестнайсет запечатани кутии, после преглеждаме и двете, които вече са били отваряни. В тях има приблизително два пъти по-малко кюлчета, отколкото в другите. Имаме общо петстотин и седемдесет кюлчета. При положение че цената на златото е около хиляда и петстотин долара на унция, джакпотът ни е на стойност към осем и половина милиона.

Лежим на леглото, натрупали златото помежду си, и не можем да сдържим усмивките си. Имаме нужда от бутилка шампанско, но в два часа през нощта в понеделник в евтин мотел в Северна Каролина няма такова чудо като шампанско. Толкова много неща има за проумяване тук, в този момент, но една от най-прекрасните страни на проекта ни е, че никой не търси нашето съкровище. Само Нейтън Кули знае за съществуването му. Отмъкнали сме го от крадец, който не е оставил следа.

Докато се любуваме, докосваме и броим състоянието си, усещаме прилив на енергия. Аз смъквам халата й и двамата се пъхваме под завивките на другото легло. Колкото и да се опитваме, не можем да се любим, без да поглеждаме към златото. Когато приключваме, рухваме изтощени и заспиваме като мъртви.

38

В шест и половина в понеделник сутринта агент Фокс влезе в просторния кабинет на Виктор Уестлейк и съобщи:

— Ямайците се моткат както винаги. Няма почти нищо ново. Болдуин е пристигнал в петък през нощта с частен самолет, нает от чартърна компания в Роли, който в момента е задържан в Ямайка и не може да се върне у дома. От Болдуин няма и следа. Приятелят му Натаниъл Коули се опитал да влезе с фалшив паспорт и в момента е задържан.

— В ареста ли е? — попита Уестлейк, дъвчейки нокътя на палеца си.