Грей го гледаше вторачено, а по челото и брадичката му избиха ситни капки пот.

— Съобщих Ви също така датата, на която смятам да напусна Занзибар, както и маршрута по който ще поема. Без тази информация, Ал Ауф не би могъл да причака моя кораб. Той е разполагал с най-точни сведения и техен източник може да бъде само един човек. — Хал докосна леко гърдите на консула с връхчето на сабята си. — Вие, сър!

— Това не е вярно — закряка уплашено Грей. — Аз съм верен слуга на краля, човек на честта.

— Ако са Ви необходими още доказателства, Вашето име ми бе дадено от човек на Ал Ауф. Вие сте в съзаклятие с корсаря. Виновен сте в подстрекателство и помагачество на кралски враг! Няма какво да разискваме повече! Осъждам Ви на смърт чрез обесване! — Хал извиси глас: — Аболи!

Аболи изникна зад гърба му и татуираното му лице внушаваше такъв ужас, че Грей се изтъркаля в противоположния край на леглото и затрепери като извадена на брега медуза.

— Приготви въжето за екзекуцията!

Аболи носеше навито въже през рамо. Той отиде до прозореца, който се простираше от пода до тавана и ритна навън резбованите капаци. Погледна надолу в двора, където плискаше и ромолеше фонтанът, разлюля примката и я отпусна четири стъпки надолу. После завърза с моряшки възел свободния край за средната колона на прозоречната рамка.

— Въжето е дълго за такава бъчва мас. Главата му ще се откъсне като на пиле — измърмори недоволно Аболи с поклащане на глава. — Всичко ще оплеска.

— Не можем да бъдем прекалено деликатни в подобни ситуации — успокои го Хал. — Нахлузи му примката!

Грей скимтеше и се тресеше на леглото.

— За Бога, Кортни, не можете да постъпите така с мене.

— Мисля, че мога. Хайде да подложим това мое убеждение на практическа проверка.

— Аз съм англичанин! Настоявам за честен процес пред английски съдия!

— Току-що получихте именно такъв — подчерта Хал. — Мастър Фишър, моля помогнете да се приготви осъденият за изпълнение на наказанието!

— Слушам, капитане! — Големият Дениъл въведе хората си и те наобиколиха консула в леглото.

— Аз съм болен! — ломотеше Грей.

— Разполагаме с най-добрия лек за всяка твоя болка — успокои го Големият Дениъл. Претърколи консула по корем и върза ръцете му отзад с тънко въженце. Хората му вдигнаха тежкото тяло от леглото и го завлякоха до прозореца. Аболи беше готов с примката и му я нахлузи на шията. Обърнаха го към Хал. Трябваше да го подкрепят, защото чудовищно подутите крака отказваха да го държат.

— Сигурно ще Ви е приятно да се запознаете с обстоятелството, че съучастникът Ви Мусалим бин Янгири, известен още с прозвището Ал Ауф, успя да се измъкне от заложения за него капан. — Хал приседна на крайчеца на леглото. — Изчезна в морето. Ще трябва да приемем, че се е пъхнал обратно в леговището си, за да ближе раните, които успях да му нанеса.

— Нищо не знам по тоя въпрос. — Грей висеше в ръцете на моряците и цял се тресеше от страх. — Трябва да ми повярвате, сър Хенри.

Хал продължи, сякаш не го бе чул:

— Моят проблем се усложнява допълнително от факта, че Ал Ауф отвлече най-малкия ми син. За Вас е ясно, убеден съм в това, че ще направя всичко възможно, да спася моето момче. От друга страна ми се струва, че именно Вие знаете, къде мога да го намеря. — Протегна ръка и опря връхчето на сабята в гърлото на Грей. — Пуснете го да застане на двата си крака — нареди той и моряците отстъпиха встрани.

— Умолявам Ви, сър Хенри! — Грей се олюляваше в рамката на прозореца. — Аз съм един стар човек.

— И отвратителен при това — съгласи се Хал и притисна по-силно сабята. Светла капка кръв просълзи от наранената кожа и обагри върха на острието от Толедо. — Къде да търся Ал Ауф? И моя син?

Шуртене и плисък се дочу изпод халата на Грей. Пикнята му с цвят на дъвкан тютюн се застича по издутите крака в малка локвичка. В стаята се разнесе остра сладникава смрад, но Хал дори не мигна.

— Къде да търся сина си? — повтори той.

— Цветето на морето! — изпищя Грей. — Flor de la Mar, старата португалска крепост на острова. Това е леговището на Ал Ауф.

— Налага се да изтъкна пред Вас, сър, обстоятелството, че именно тази Ви информираност потвърждава, извън всяко съмнение, вашата вина.

Бавно започна да изпъва ръката си към гърлото на Грей. Консулът се опита да компенсира натиска, като изви гръб назад. Стъпалата се плъзгаха в собствената му мръсотия, той отстъпи върху прозоречната дъска и се залюля. Нададе отчаян вопъл и рухна назад. Въжето изсъска подире му и се изпъна с плющене над дъската, под огромната тежест на консула.

Хал поведе хората си надолу към двора. Там спря, за да погледне подутото тяло, кротко виснало на края на въжето. Грей се полюляваше над фонтана с рибки. Хал измъкна изпод наметалото си, приготвен предната вечер пергамент и го подаде на Аболи.

— Окачи му го на врата!

Аболи скочи върху парапета на фонтана, протегна се и нахлузи канапа през главата на Грей. Пергаментът увисна на гърдите му. Прокламацията на Хал бе написана на английски и арабски.

Том бе застанал до баща си и четеше на глас арабския текст на прокламацията. Когато стигна до края, каза:

— Подписана е с Ел Тазар. Това означава Баракудата. Защо?

— Така ме нарекоха мюсюлманите, когато за пръв път се появих из тия води. — Хал погледна сина си. Отново го прониза тежката мисъл, че един толкова млад човек като Том, трябва да става свидетел на такива зловещи сцени. После си каза, че Том е вече на седемнадесет и сам е убил не един човек със сабя и огнестрелно оръжие. Той не беше дете, а призванието и подготовката му предполагаха именно такива невесели занимания.

— Работата ни тук е приключена — спокойно каза Хал. — Назад към кораба! — Обърна се към високата резбована порта и Големият Дениъл даде знак на пазачите й. Те отвориха.

Старата вещица, която ги бе посрещнала и посочила пътя към къщата, сега стоеше на прага. Улицата зад гърба й беше пълна с въоръжени мъже. Имаше поне дузина с кремъклийки и ятагани — страховита банда главорези, които напираха към разтворените порти.

— Вижте какво са направили неверниците на господаря ни — зави старицата, като забеляза висналото на въжето тяло. — Убийство! — Тя зина с беззъбата си уста и нададе пискливия проточен вопъл, с който арабските жени довеждат мъжете си до зверски гняв.

— Ал-ла-а-х акбар! — ревна предводителят на сганта. — Бог е велик! — Вдигна дългата кремъклийка до рамо и стреля в групата английски моряци. Куршумът попадна право в лицето на един от тях, изби повечето зъби, направи челюстите на парчета и се вряза навътре в черепа. Той се строполи безмълвно, а Хал пристъпи напред с един от пистолетите си в лявата ръка.

Първият изстрел уцели водача в дясното око. Очната ябълка се пръсна и проточи като желе по бузата, откривайки празна дупка. Докато се свличаше на земята, Хал стреля във втория, показал се зад гърба на главатаря си. Уцели го точно в средата на челото. Убитият падна възнак, като събори още един от бандата.

— Дръжте ги, момчета! — викна Хал и моряците му се изсипаха през портата като един.

— „Серафим“! — нададоха те бойния си вик и пристъпиха срещу главорезите. В гъстата тълпа никой не беше в състояние да вдигне дългата кремъклийка и всички отстъпиха пред лъскавите остриета на сабите. Още трима паднаха и хората на Хал вече можеха да се развихрят в по-широкото пространство на улицата.

Капитанът държеше втория си неизползван пистолет в ръка, но пазеше куршумите и съсече още един изпречил се на пътя му арабин. Огледа се за Том и го съзря на крачка зад себе си. В тоя кратък миг видя, че сабята му е вдигната високо над главата, а върхът й е обагрен в кръв. И той бе нанесъл успешен удар.