— Вдигай! — рязко викна Хал и Рашид излетя от водата, миг преди огромните челюсти да се сключат. Увисна на няколко инча от техния досег.

— Още не е съвсем късно — осведоми го Хал достатъчно силно, за да проникне гласът му през стената от ужас. — Кажи и веднага свършваме!

— Не знам къде можете да намерите Ал Ауф, но знам кой знае — отвърна Рашид с прегракнал от страх глас.

— Как се казва?

— Грей ефенди в Занзибар. Той ни съобщи за голямото богатство, което карате на кораба.

— Долу! — заповяда Хал. Рашид пое към водата, а акулата тръгна да го посрещне. Този път нямаше дърпане нагоре — вече не беше необходим. Изпрати Рашид към неговата участ, без следа от угризения. Наблюдаваше безстрастно как чудовището сключва челюсти около врата на жертвата.

Акулата увисна на въжето, замятала опашка насам-натам. Огромното й тяло се мяташе, докато острите зъби се впиваха в плът и кости. Голямото тегло и огромната сила на движенията караха моряците в другия край на въжето да подскачат и да се плъзгат по палубата.

После челюстите откъснаха главата на Рашид. Акулата падна във водата, оставяйки тялото да се люлее и гърчи в конвулсии, докато кръвта от прерязаната шия мъти водата отдолу.

Хал измъкна сабята си и прекъсна въжето с един удар. Обезглавеното тяло започна бавно да потъва, преобръщайки се по дължина в облак от собствената си кръв. Акулата се върна и като куче получило кокал за награда, внимателно захапа трупа и отплува с него към дълбокото. Хал се отдалечи от борда.

— Отливът ще започне след час, мастър Тайлър. — Погледна към обесените на реята. — Очистете кораба от тия там! Хвърлете ги през борда! Тръгваме към Занзибар с отлива.

Заобиколиха нос Раш Ибн Кум, опънали всички платна и се понесоха по вятъра.

— Новият курс е север-северозапад, мастър Тайлър. При този вятър, би трябвало да стигнем Занзибар утре преди залез.

50.

Хал не желаеше да предупреждава за пристигането си, така че прекараха нощта на дрейф в протока, а рано призори „Серафим“ влезе в пристанището. Спусна знаме пред крепостта в знак на почит към султана и щом котвата се впи в дъното, една лодка тръгна към водата. Хал изтича долу в каютата си, извади два пистолета с двойни нарезни цеви и ги затъкна в пояса си.

Когато се появи отново, Том го очакваше. С шапка на главата, сабя на пояса и ботуши на обикновено босите си крака.

— Искам да дойда с Вас, сър — каза той. Хал се поколеба — може би щяха да се бият, но Том бързо продължи: — Споделяме една и съща клетва, татко.

— Давай, тогава! — Хал изтича на палубата. — Имайте готовност за мигновено отплаване! — обърна се той към Нед Тайлър и се спусна в лодката заедно с Том и дузина въоръжени мъже. При кея остави Алф Уилсън с четирима моряка, да охраняват лодката.

— Стойте по-настрана от кея, но бъдете готови всеки миг да ни приберете! — каза му Хал и се обърна към Аболи: — Води ни към къщата на консула! Движете се бързо! Не разкъсвайте строя!

Поеха по тесните улички тичешком по двама, рамо до рамо, с готови оръжия. Когато стигнаха дома на Грей, Хал кимна към Аболи, който почука по резбованата врата с дръжката на копието си. Ударите прокънтяха из цялата къща. След известно време чуха провлачени стъпки откъм далечния край на двора и резето се вдигна. Срещу групата въоръжени мъже се опули стара робиня. Изненада сгърчи сбръчканото лице и тя се опита да захлопне вратата. Аболи пъхна рамо в процепа.

— Няма от какво да се страхуваш, стара майко — любезно й каза Хал. — Къде е господарят ти?

— Не мога да кажа — прошепна жената, но очите й посочиха широкото каменно стълбище, което водеше от двора към горните етажи.

— Залости отново вратата — нареди Хал на Аболи — и сложи двама души да я пазят! — После хукна по стълбите и като вземаше по две стъпала наведнъж, стигна втория етаж. Спря за момент и огледа салона, в който попадна. Беше богато мебелиран с красиви килими и тежки мебели инкрустирани със седеф и слонова кост. Хал познаваше разпределението на подобни резиденции: харемът, женското отделение, би следвало да е на най-горния етаж, а мястото, където се намираше сега, беше основната жилищна половина с покоите на господаря, зад изкусно изработени от абанос и слонова кост паравани в отдалечения край. Хал се промъкна безшумно зад тях в по-малко помещение. Подът беше осеян с копринени възглавници а по средата се виждаше наргиле на отрупана с използвани съдове ниска масичка. Помещението бе изпълнено със застояла миризма на опиум, остър аромат на подправки и особената, сладникава воня на консулското заболяване.

Хал премина още една преграда от паравани и влезе в стаята зад нея. Половината помещение бе запълнено от ниско легло. Замръзна изненадан на прага. Върху леглото имаше купчина тела — бели и кафяви крайници се преплитаха. На Хал му трябваше известно време, за да разгадае картината. Консулът Грей лежеше възнак с разкрачени подути крака, а огромният му корем се извисяваше, сякаш бе пред раждане. Животинска кожа с твърда, къдрава козина покриваше гърдите му. Чудовищно обезобразените крака бяха целите в отворени рани — дамгата на неговата болест. Стаята вонеше толкова силно на жълтеникавия секрет от тези язви, че на Хал му се повдигна.

Две млади робини бяха отгоре му — едната над лицето, а другата го бе възседнала. Едно от момичетата вдигна поглед към Хал. Двамата се вторачиха един в друг, после момичето изпищя. Двете скочиха и изчезнаха зад друг параван, като двойка подплашени газели, като оставиха Грей да се валя в леглото.

Той се извърна на една страна и подпря туловището си на лакът.

— Вие! — Консулът зяпна срещу Хал. — Не очаквах… — Млъкна и започна да отваря и затваря уста, без да издава звук.

— Много добре ми е известно, какво именно очаквахте, сър — осведоми го Хал. — И моля да ме извините, задето Ви разочаровам.

— Нямате право да нахлувате така в моя дом! — Грей обърса от лицето си секретите на момичето с опакото на дланта си. Тогава изненадата отстъпи място на гнева и той кресна: — Разполагам с въоръжена охрана, ей сега ще я повикам! — Отвори уста, но Хал опря върха на сабята си до гърлото му. Грей се отпусна като пробит мехур и направи опит да се извърти от стоманеното острие.

— Покрийте се! — Хал вдигна копринен халат от пода край леглото и му го хвърли. — Видът на останките Ви ме отвращава.

Грей навлече халата и за изненада на Хал, възвърна част от достолепието и самоувереността си.

— Нямах намерение да Ви заплашвам — усмихна се подкупващо той, — но Вие ме стреснахте. Пристигането Ви съвпадна с един вълнуващ момент. — Той мръсно намигна. — А и мислех, че вече сте преполовил пътя към Добра Надежда.

— Налага се отново да помоля за извинение — отвърна Хал. — Не бях докрай честен спрямо особата Ви. Аз не съм търговец, нито пък служител на Източноиндийската компания. Истинското ми име е Хенри Кортни. Аз съм слуга на Негово Величество Крал Уилям.

— Всички сме слуги на краля. — Гласът на Грей изразяваше почит, а лицето — фалшиво благоговение. Той се претъркаля до ръба на леглото и с огромно усилие стъпи на крака.

Хал опря острието на сабята в огромния му корем и леко натисна.

— За Бога, не искам да нарушавам удобството Ви — съобщи му вежливо той. — Като казвам, че съм слуга на краля, имам предвид, че изпълнявам негово поръчение. Сред останалите правомощия, които включва, е и правото ми да провеждам съдебни процеси по съкратена процедура, както и да екзекутирам всеки, уличен в престъплението пиратство или в подстрекателство или съучастие в подобно деяние. — Хал измъкна един навит на руло пергамент изпод наметката си. — Ще хвърлите ли един поглед?

— Убеден съм, че е както Вие казвате — отвърна безгрижно Грей, но лицето му посивя. — Не разбирам обаче, какво общо има това с мен.

— Моля за позволение да Ви разясня! — Хал прибра пергамента. — На борда на кораба ми няма никакво съкровище. Единствен Вие си мислите противното. Казах Ви го, за да проверя вашата лоялност. Залагах капан за пирата, известен под прозвището Ал Ауф.