Харди знаеше, че дори и да нямаше димящ пистолет, неетичното поведение на Фаулър на съдийската банка си пасваше, та чак дрънкаше с теорията за „осъзнатата вина“.

Затова имаше нужда от нещо друго, ако искаше да отърве Анди от затвора и съдът го бе тласнал в правилната посока. Като се започнеше с това, че Пулиъс беше процедирала отзад напред, от заподозрения към разследването, минеше се през решението на Мериън Браун за отказване на гаранция, това дело, можеше да се аргументира той, беше пълно с демонстративно проявено пристрастно отношение към Анди Фаулър. Харди, тъй като беше убеден, че справедливото протичане на процеса в Сан Франциско е малко вероятно, поради прокурорски и съдийски предубеждения, първоначално мислеше да опита да прехвърли делото в друг окръжен съд, но след това му хрумна нова стратегия.

В Сан Франциско имаше най-голяма вероятност да попаднат на враждебно настроен към Анди, та дори и към него самия, съдия. Щяха в интерес на истината, да настроят още повече срещу себе си съдията и Пулиъс, като поискат незабавен процес, на какъвто имаха право. (В делото Шин Пулиъс бе искала незабавен процес и бе загубила — сега, когато бавно беше изградила, както си мислеше, непоклатимо обвинение, щеше да се противопостави на всякакви прибързани действия.)

Харди щеше да се аргументира, че тъй като невинният му клиент е задържан без право на гаранция, не е разумно да го карат да търпи каквото и да било протакане. Беше невинен до доказване на противното, а гниеше в затвора.

Харди реши, че подходът му може да се окаже сполучлив в няколко отношения. Първо, председателстващият съдия можеше да преразгледа гаранцията. Ако не станеше така, насрочването на незабавен процес щеше, надяваше се той, вероятно да обърка Пулиъс — видял бе как вихрените събития около Мей Шин бяха накарали дори Пулиъс да пропусне някои подробности, например, да провери телефонните извадки. Също така можеше да стане раздразнителна, да започне да отправя лични нападки, което щеше да накърни доверието на съдебните заседатели към нея. Надяваше се. Ако можеше да я накара поне да загуби самообладание, това щеше да намали въздействието й. Ефективността й…

Накрая, в случай, че делото започнеше с враждебно настроен съдия, а Анди все още беше в затвора и ако Пулиъс успееше да издейства присъда, Харди можеше да подаде жалба, че де факто е имало тайно споразумение срещу Фаулър, за да се възпрепятства справедливостта и спазването на законосъобразната процедура, от разследването през обвинението до процеса.

Фаулър изслуша стратегията на Харди.

— Не съм особено възхитен от идеята да се позоваваме на процедурни грешки, за да спечелим при обжалването.

— Само в краен случай, Анди, гарантирам ти. Но ще е глупаво да не помислим за това отсега. Ще намаля времето на Пулиъс за подготовка с две трети.

— И нашето.

Харди кимна.

— Вярно е, но не доказателствата са от значение, Анди. А това кой ще ги изиграе по-добре, а аз вярвам, че тя ще се почувства притисната. Познавам я.

— Ами ти?

Харди се ухили.

— Издържам на напрежение.

— Това ни дава по-малко време да открием истинския убиец.

Харди седеше на твърдия дървен стол. Ребрата му, черни, морави и жълти под ризата, го прободоха, когато се раздвижи. Като се намръщи от болка, той погледна през масата.

— Добре ли си? — попита го Фаулър.

— Да. Знаеш ли какво? За пръв път те чувам да кажеш нещо, което да звучи наистина, като че ли си невинен.

46

„Резултатите от полиграфския тест на бившия съдия Андрю Фаулър във връзка с обвинението му по делото «Оуен Неш» се оказват неубедителни

от Джефри Елиът, репортер на «Кроникъл»

Бившият съдия от Върховния съд Андрю Б. Фаулър вчера не беше оневинен от полиграфския тест. Резултатите от тъй наречения детектор на лъжата не се признават като доказателство в калифорнийските съдилища, но неуспешният опит на Фаулър да се оневини беше характеризиран от прокуратурата вчера като удар върху защитата.

Адвокатът на Фаулър, бившият прокурор Дизмъс Харди, вижда резултатите в по-положителна светлина. «Тестът не означава, че съдия Фаулър не казва истината. Съдията доброволно се подложи на него. Щеше ли да го направи, ако беше виновен?»

Рон Рейнълдс, преподавател по психология в Университета на Сан Франциско, специалист по полиграфски изследвания, човекът, провел теста, се съгласи с Харди. «Причината, поради която полиграфските изследвания не се допускат като доказателство в съда, преди всичко се състои в това, че могат да имат широка степен на променливост, на точност, съобразно настроението на тествания, запознатостта му с процедурата, разбирането на въпросите. Съдия Фаулър явно се чувстваше изключително неловко от цялата процедура — дори не можахме да коригираме добре нещата при четирите опита.»

Харди добави: «Няма какъвто и да е признак, че съдия Фаулър не казва истината».

Г-н Драйсдейл отвърна: «Няма също така какъвто и да е признак, че съдията не лъже».

Във връзка с развоя на събитията вчера «Кроникъл» научи от достоверен източник, че отпечатъците на съдия Фаулър са били открити върху пълнителя на оръжието, с което е било извършено убийството, двайсет и пет калиброва «Берета», полуавтоматична, регистрирана на името на Мей Шин — била любовница както на Оуен Неш, така и на бившия съдия Фаулър.

Датата на началото на процеса ще бъде определена в понеделник сутринта.“

Харди трябваше да се научи да сдържа коментарите си пред пазачите от ареста, дори и фактите да бяха известни на обвинението. Знаеше кой вероятно беше „достоверния източник“ за отпечатъците. Въпреки оптимистичните му твърдения в пресата, полиграфският тест си беше удар. Разбираемо бе да каже на Джеф Елиът, че няма нищо, което да показва, че Анди лъже, но тестът отново бе събудил съмненията му относно невинността на Анди. От друга страна, напомни си той, нервността на Анди може да беше и истинска — в края на краищата, пребиваването в затвора за него бе странно и страшно. Ами изказването на Анди, че най-добрият начин да се докаже, че е невинен, било да намерят истинския убиец? Но като изключим Глицки и вероятно Джеф, който му беше длъжник, как щеше да го открие? А дори и с тях, няколко оскъдни следи, душене напосоки отстрана на Джеф… нямаше нещо кой знае колко обнадеждаващо.

Той стоеше пред бюрото си и хвърляше стрелички. Чуваха се домакински шумове — Франи чистеше с прахосмукачка, Ребека беше гладна и плачеше, Гарт Брукс изнасяше серенада на стойност един компактдиск от всекидневната. Слънцето се издигаше.

След два дни трябваше да се насрочи датата и съдебната зала. Като се базира на презумпцията, че клиентът му е невинен и задържан без гаранция, той възнамеряваше да настоява за незабавен процес. Нямаше да губи време и това щеше да вбеси Пулиъс и който там съдия им се паднеше. Нямаше да направят отвод на съдията, който и да беше той. Вестниците вече бяха склонни да повярват във вината на Фаулър и Харди си помисли, че ще е по-лесно да намериш хетеросексуален на Кастро стрийт, отколкото вероятен съдебен заседател в този град, който вече да не си е изградил мнение за Анди Фаулър и Оуен Неш.

Рискове. Прекалено много?

Като изключим най-голямото — дали Анди наистина го бе извършил — съмненията на Харди идваха и си отиваха. Той просто не знаеше. Поне не още.

Що се отнасяше до него, собственото му черногледство се беше изпарило — бе отшумяло като вирусен грип, който беше нанесъл пораженията си и бе изчезнал.

Не можеше да си представи да върши нещо по-добро от това, което правеше сега — да защитава Анди Фаулър. След като бе открил ръката на Оуен Неш миналия юни, този случай се беше превърнал в ос на живота му — брака му, кариерата му, отношението му към самия него. Той щеше да разбере — дори и да трябваше да извива вратове, щеше да стигне до истината.

47

Съдията от Върховния съд Мериън Браун удари с чукчето си, за да призове за ред в залата. Харди седеше на местата на съдебните заседатели, вдясно от Браун. Преди двайсет минути Елизабет Пулиъс беше пристигнала с антуража си — същия помощник областен прокурор, с който бе дошла и миналия път и който явно беше или студент по право, или стажант. Тя седна на прокурорската банка, като оживено обсъждаше нещо, без изобщо да обърне внимание на Харди.