- Нареждане? От кого?

- От вашето правителство - отвърна контраадмиралът. Смит се надигна от креслото и отново седна. Той се чувствуваше неудобно.

- Аз мислех, че нашите кораби отдавна са завзели Ангра Пекен - промълви тихо той. - Мислех, че германската колония в Африка отдавна не е вече германска.

- Тя си е германска - потвърди контраадмиралът - и най-чудното е, че германските подводници влизат и излизат от залива с мълчаливото съгласие на английския комендант.

- Но това е предателство, сър! - възкликна Смит. - Вие трябва да уведомите нашето правителство...

- Правителството на Англия знае всичко - каза контраадмиралът. - Аз уведомих нашето министерство и то направи постъпки лично пред Чърчил, но и след това положението не се промени. Комендантът и досега не е сменен, а неговите оръдия продължават да мълчат. Ангра Пекен си остава германска база, макар че всеки момент може да бъде английска, и то без особени жертви и усилия.

Аз си спомних историята на Ангра Пекен. Преди повече от шестдесет години германският търговец Линдерец закупил от туземците земите край залива на Ангра Пекен за двеста пушки и две хиляди марки. Тия земи послужили като опорна точка на германската колониална политика. Само след няколко години Германия владеела вече всички земи далеч на север от Ангра Пекен и цялото крайбрежие чак до река Оран. Една част от местното население било покорено, друга част - унищожено. На неговите кости германската империя създала своята колония - Германска Югозападна Африка. Чак тогава англичаните разбрали какви богатства са проспали. Те побързали да завземат пустинните острови срещу Ангра Пекен и издигнали там крепост. И ето сега германските подводници свободно влизали и излизали от залива на Ангра Пекен под дулата на английските оръдия, без да срещат съпротива. Това наистина беше чудно.

- Това, което става в Ангра Пекен (Тайната на Ангра Пекен беше разкрита едва в края на войната. Целта на германските подводници била да пречат на американските транспортни кораби да пренасят оръжие за Персийския залив. Една част от това оръжие отивало в Съветския съюз, но по-голямата част оставала в Персия. Англичаните смятали, че Съединените щати заплашват техните интереси в Персия, и решили да им попречат, като дадат "свобода на действие" на германските подводници с условие, че те няма да нападат английски кораби, а само американски. Това тайно споразумение между дипломатите на Чърчил и на Хитлер било насочено не толкова против интересите на Съединените американски щати, колкото против Съветския съюз. Впрочем това не е единственият случай, когато Англия обръщаше погледи към Хитлер. Чърчил няколко пъти беше се опитвал през време на войната да сключи сепаративен мир с Германия, но тия опити излязоха безплодни, защото по това време Червената армия стремително напредваше към Германия и объркваше плановете на Чърчил), е мистерия - каза контраадмиралът. - Но един ден тя ще бъде разкрита и историята ще осъди виновните. Впрочем стига по тоя въпрос... - И като се обърна към мен, той продължи: - Все пак вие не ми отговорихте, съгласни ли сте да преговаряте с главатаря на племето от мое име?

- Да, сър.

- Благодаря. Ще можете ли да отидете при него веднага?

- Да, сър.

- Благодаря. Кажете му, че племето спокойно може да се завърне в своите жилища. Аз гарантирам живота и имота на туземците. Нали ме разбирате?

- Много добре, сър.

- Кажете му още, че искам да говоря лично с него и го каня на кораба като гост.

- Той едва ли ще дойде.

- Защо?

- Ще се страхува.

- Ще се страхува? След като му дам дума, че ще бъде мой гост?

- Да.

- Толкова ли са недоверчиви тия диваци?

- Напротив, те бяха много доверчиви, но след като японците ги нападнаха...

- Разбирам - прекъсна ме контраадмиралът. - Но вие обяснете на главатаря, че японците са и наши врагове. Кажете му, че аз ги победих и сега те са мои пленници. Кажете му още, че аз освободих острова от японските нашественици и всички туземци са под покровителството на американското знаме, на което е написано "Свобода и демокрация". Нали ме разбирате?

- Разбирам ви, сър, но главатарят няма да ви разбере. Той не би могъл да направи разлика между японския фашизъм и американската демокрация.

- Нима е толкова прост?

- Не че е прост... Напротив, той е природно умен човек. Но тук няма политическо общество и думи като фашизъм, демокрация са непонятни на племето. В техния език няма такива думи. В преценката си за хората те боравят само с две понятия: добър човек и лош човек.

- Прекрасно! - възкликна контраадмиралът. - Кажете на главатаря, че аз съм добър човек, негов приятел и покровител. Той ще разбере това, нали?

- Да, той ще разбере това, но дали ще повярва?

- Защо не? - попита контраадмиралът с малко стреснат глас.

- Защото племето твърде много пострада от японците...

- Пак тия японци! - намръщи се контраадмиралът. Нали ви казах, обяснете на главатаря, че ние сме врагове на японците и ще ги бием навсякъде, където ги намерим. Ние ще защищаваме племето от всички и всякакви врагове. Ще бъдем негови покровители - нали разбирате...

- Разбирам, сър. Но ако главатарят каже, че няма нужда от покровители?

- Той не може да каже това! - повиши тон контраадмиралът. - Аз намерих острова окупиран от японците и го освободих. Приканвам всички жители да се завърнат по домовете си и да се заемат с мирен труд. И ако японците отново се опитат да нападнат острова, ще имат работа с мен. Обяснете на главатаря, че за неговото племе е хиляди пъти по-добре да стане съюзник на Съединените американски щати, отколкото роб на японците. Кажете му, че моето правителство ще сключи с него договор за защита и помощ. Вярвам, че той ще остане много доволен от това предложение. И тъй, да не губим време. Кога бихте могли да се срещнете с него?

- Още днес.

- Нима той е толкова близо?

- Да, той не е много далеч оттук. Контраадмиралът притвори клепките си, помълча малко и каза:

- Добре... Не забравяйте да го поканите на кораба. Аз искам да говоря с него лично.

- Разбрано, сър - учтиво казах аз, като станах... - Ще предам на главатаря всичко, което ми казахте. Но... позволете да ви помоля нещо. Разрешете да отведа дъщеря му...

- Чия дъщеря? - стреснато попита контраадмиралът.

- Дъщерята на главатаря. Тя беше пленница на японците и дойде с нас на вашия кораб. Сега чака горе на палубата...

- Как може! - извика контраадмиралът и като се обърна към адютанта, който стоеше прав до вратата, строго попита: - Защо не сте ми казали това, Чарли? Дъщерята на главатаря! Веднага я доведете!

Адютантът изхвръкна от салона и след малко се върна заедно със Зинга. Тя влезе страхливо, като се оглеждаше на всички страни. В очите й се четеше уплаха и недоумение. Още в моторницата аз успях да й обясня, че жълтите дяволи са победени от пакегите. Тя разбра също и това, че корабът, на който отивахме, е на победителите, и когато се изкачвахме на палубата, тя ме попита дали пакегите са по-добри от жълтите дяволи, или и те ще я затворят като тях в някоя тъмна дупка. Аз я успокоих. Казах й, че пакегите сигурно ще я освободят и тя ще си отиде при своите. Сега тя стоеше пред контраадмирала и неловко пристъпяше от крак на крак.

Контраадмиралът стана и като се приближи до нея, каза с лек поклон:

- Поздравявам ви със свободата, мис... Моля да се чувствувате на моя кораб като у дома си. Преведете й това, сър - обърна се той към мен.

Аз казах на Зинга:

- Този мъж е калиман биля - голям човек, тана на пакегите. Той казва, че неговата голяма лодка е твоя и всичко в нея е твое.

- Искам да си отида у дома - тихо промълви Зинга. Съобщих на контраадмирала нейното желание. Той притвори очи и каза:

- О, това е най-лесното нещо! Но обичаят на гостоприемството не ми позволява да я пусна веднага. Преди да си отиде, тя трябва да се нахрани и да си почине. Ще наредя да й дадат отделна кабина.