Съпругът ми объркано поклаща глава.

— Аз служа на кралицата — казва той решително. — Дал съм думата си като член на рода Талбот. Трябва да правя каквото ми нарежда моят монарх. Аз не служа на страната, която според мен може да победи. Аз служа на монарха. Каквото и да ми струва това. Ако Мери, кралица на шотландците, спечели победа и стане Мери, кралица на Англия, тогава ще служа на нея. Но дотогава аз служа на коронованата кралица, Елизабет.

Той не разбира нищо друго, освен лоялността и почтеността.

— Да, да, щом тя бъде коронясана за кралица, можеш да преминеш на нейна страна и тогава това е почтеният начин да постъпиш. Но как ще можем ние, децата ни и богатствата ни да бъдем осигурени? Сега? В тези опасни времена? Докато всичко виси на косъм? Когато не можем да бъдем сигурни коя кралица ще бъде коронясана в Лондон?

Той поклаща глава:

— Не съществува сигурност и безопасност. Сега никой в Англия не е в безопасност. Аз просто трябва да следвам короната.

Тогава тръгвам и нареждам да разбудят замъка и да свикат стражата. Голямата камбана започва да бие като сърце, бумтящо от страх. Изпращам слугите да изтичат в кухните, за да натоварят на каруци всички хранителни припаси. Извиквам на управителя на домакинството си да опакова повечето ценни предмети, тъй като ще трябва да ги вземем с нас, а после отивам в нейното жилище, в покоите на другата кралица, като се треса от гняв, че ни е навлякла такава сериозна беда в този ден, и толкова много бъдещи беди в дните, които ще последват.

И докато тичам, аз отварям късчето хартия, върху което е набързо надраскано името ми, пристигнало в пакета от Лондон. От Сесил е:

Ноември 1569, замъкът Тътбъри: Мери

Най-после! — помислям си, — мили Боже!, когато чувам камбаната да бие, и веднага разбирам, че войната е започнала. Най-после дойдоха да ме освободят, и то само един ден преди предстоящото ми отвличане от онзи звяр Хейстингс. Събуждам се и се обличам, възможно най-бързо, затягам връзките с треперещи ръце, и започвам да подбирам нещата, които трябва да взема със себе си, като изгарям писмата от посланика си, от годеника си, от испанския посланик, от неговия агент Ридолфи, от Ботуел. Чакам графинята или Шрусбъри да дойдат и да ме помолят да побързам, да побързам да избягам от този замък, който те не могат да защитят. Ще пътувам с тях. Ще се подчиня на заповедите им. Не се осмелявам да им се възпротивя и да рискувам Хейстингс да ме отвлече от тях. Мога да бъда в безопасност единствено като остана при семейство Шрусбъри, докато моята армия ни залови.

Няма да напусна Шрусбъри, докато не се озова в безопасност със собствената си армия. Не смея. Той е единственият ми приятел в Англия. Не срещнах друг мъж, на когото мога да се доверя. А той винаги е проявявал към мен единствено добрина. Винаги се е държал почтено. Жена, която има до себе си такъв мъж, е в безопасност. Бог знае колко много копнея да съм в безопасност.

Уестморланд ми се закле, че ще дойде, където и да съм. Само ако тръгнат към Лондон и към Тауър, трябва да избягам. Ако Елизабет в страха си се опита да ме хвърли в тъмницата, където самата тя е чакала смъртната си присъда, трябва да избягам.

Не е нужно да им се съпротивлявам, защото докато се води тази война, няма значение къде ще ме отведат. Лордовете ще поискат свободата ми като част от споразумението си с Елизабет, независимо къде съм скрита. Ще настоят за правото ни да изповядваме религията си, и за моето право да бъда свободна, и след като Северът се е вдигнал на оръжие, тя ще бъде принудена да се съгласи. Северът винаги е бил друго кралство, управлението на Елизабет никога не се е простирало северно от река Трент. Никой Тюдор не се е осмелявал да наложи властта си по-далече от Йорк. Ако северняците й се противопоставят, тя ще трябва да сключи споразумение с тях, независимо от предпочитанията си.

Отвъд всичко това има по-велик план, амбициозен план, за който все още не давам одобрението си. Не се осмелявам да дам одобрението си за него. Не желая да водя война срещу една кралица на трона й. Но разбира се, те всички мислят, че ако се присъединят към една битка, която се развива в тяхна полза, могат да влязат в Лондон. Че могат да ме отведат до самия престол на Англия. Именно това искат Филип Испански и неговият посланик. Именно затова неговият банкер Роберто Ридолфи плати цяло състояние в испанско злато. За да ме поставят не само на престола на Шотландия, но и на този на Англия. Това не е нищо повече от мое право. Елизабет е призната незаконна дъщеря на покойния крал Хенри, аз съм внучка на неговата сестра. Аз съм истинската наследница и е редно аз да седна на трона. Възпитана съм да предявя правата си над него. Те наричат това „великото английско начинание“ и се кълнат, че може да бъде постигнато. Ако хората на Англия се надигнат да защитят вярата си, нима ще се съгласят на споразумение, чрез което една еретичка остава на трона, за да ги управлява? Какъв е смисълът да въставаме срещу Елизабет, ако не я свалим завинаги от престола? Хората на Англия искат кралица от тяхната вяра, дала клетва за толерантност и справедливост, която ще възстанови църквата и старите ритуали и порядки на Англия.

Моят план не е такъв, аз не подготвям измяна. Никога не бих насърчила бунт срещу една миропомазана кралица, независимо колко ужасно ме е предала, независимо колко лъжливи са нейните основания да претендира за трона. Но съм живяла достатъчно дълго, за да знам, че всички неща се решават от Бог. Когато приливът е силен, той понася всички плавателни съдове. Ако Бог ни дари с голяма победа и армията на Севера се отправи да превземе Лондон, то тогава именно Бог ми дарява престола на Англия и аз ще съм неблагодарна дъщеря, ако го откажа.

Мисля си как Елизабет ще избяга в замъка Уиндзор, с удвоена стража пред портите, как обучените бойни отряди на Лондон ще бъдат призовани на оръжие, как ще събират трескаво оръжията си, докато по пътя на север ще препускат съгледвачи, мисля за ужаса й, че всеки момент северната армия ще дойде на юг и ще изиска изпращането й в изгнание или смъртта й, и откривам, че ми е трудно да се сдържа и да не се разсмея на глас при мисълта за страха й.

Сега тя знае какво е чувството, когато собственият ти народ се обърне срещу теб. Сега тя познава ужаса, който изпитах, когато научих, че се осмеляват да поведат война срещу собствената си миропомазана кралица. Тя позволи на моите хора да въстанат безнаказано срещу мен. Тя им даде да разберат, че могат да се вдигнат на бунт срещу мен, тяхната дадена им от Бога владетелка, и да ме съборят от трона ми; а сега хората въстават срещу нея, и ако я отхвърлят, кой ще я спаси? Трябваше да помисли по-рано за това! Обзалагам се, че цялата трепери, загледана през прозореца си към реката, напрягайки очи да види платната на испанските кораби. Тя лесно се поддава на страха, досега сигурно вече се е поболяла от ужас. Французите са дали клетва да ме подкрепят, испанците са мои верни приятели. Сам папата се моли поименно за мен и казва, че трябва да бъда върната на трона. Но Елизабет? Кой е приятел на Елизабет? Сбирщина хугеноти във Франция, няколко германски принцове, и кой друг? Никой! Тя е сама. А сега се изправя срещу собствените си сънародници, сама.

Правя всичко, което ми е наредено, като опаковам дрехите си, прибирам в сандъци книгите и накитите си, давам новия гоблен, който бродирам, на Мери, за да го носи, и изтичвам надолу по каменните стълби до двора с конюшните, докато камбаната бие предупредително, слугините пищят, а кучетата лаят.