Конете изпружват шии, докато се изкачваме по хълма към имението, а аз отпускам юздите и не казвам нищо.

— Знаете, че съм прав — казва той.

Въздишам.

— Тя ще го направи пер.

Конят ми трепва, когато дръпвам рязко поводите.

— Никога.

— Ще го направи. Тя го обсипва с богатства, и ще го обсипе и с почести. Можете да очаквате, че той ще поиска доведената ви дъщеря за съпруга на сина си. Може би кралицата ще ви помоли да омъжите вашата Елизабет за джуджето Робърт Сесил с гърбицата. Сесил ще постигне величие. Ще се сдобие с титла, която ще е достойна да се мери с вашата. И никой от нас няма да може спокойно да каже мнението си дори в собствената си къща. Той ни превръща в кралство от шпиони и заподозрени, ръководено единствено от самия него.

Толкова съм потресен, че за миг не мога да говоря.

— Той трябва да бъде спрян — казва Пърси. — Той е още един Улси, още един Кромуел. Поредното парвеню, издигнало се от нищото с тежък угоднически труд. Той е лош съветник, той е опасен глас сред нейните съветници. И ние, лордовете, можем да отхвърлим и него, както отхвърлихме тях двамата, ако действаме заедно. Той трябва да бъде съборен от власт, преди да е станал твърде могъщ и влиятелен. Уверявам ви, че той представлява опасност за Англия в нейната цялост. Не можем да допуснем той да стане пер на кралството.

— Пер на кралството? Сигурен ли сте, че тя ще го направи пер?

— Тя му плаща цяло състояние. Трябва да го спрем, преди да е станал твърде влиятелен.

— Знам това — казвам с мъка. — Но пер на кралството!

Кралицата вече е минала през портата. Ще трябва някой друг да й помогне да слезе от седлото: не мога да побързам и да стигна там навреме, за да бъда онзи, който да я повдигне и да я задържи.

— Ще вечеряте ли с нас? — питам. Не мога да видя кой държи коня й и кой я сваля от седлото. — Бес ще се радва да ви види.

— Сесил ще разбере, че сме били тук — казва той. — Внимавайте.

— Нима не мога да поканя гост в собствената си къща? — възкликвам аз. — Кралицата ще се храни отделно от нас в собствените си покои. Няма опасност. Какво влиза това в работата на Сесил?

— Днес всичко в Англия му влиза в работата — отговаря той. — Преди да са изтекли и четири дни, той ще узнае, че сме били тук; и всичко, което кажем на вечеря, ще му бъде докладвано, дума по дума. Ние сме затворници точно в толкова голяма степен като нея, когато той ни шпионира на собствената ни трапеза. Знаете ли името на неговия шпионин във вашето домакинство? Той със сигурност има такъв, поне един: а вероятно има двама или трима.

Помислям си за собствената си съпруга й нейната привързаност към Сесил.

— Бес му има доверие — казвам. — Той не би накарал някой да я шпионира. Никога не би внедрил шпионин в домакинството на Бес.

— Сесил шпионира всички — настоява той. — Вас и Бес, както и нас. Той трябва да падне. Трябва да го свалим от власт. Съгласен ли сте? С нас ли сте?

— Да — казвам бавно. — Да. Нека да направим така, че кралицата на Англия отново да бъде съветвана от своите перове, а не от човек, роден да бъде слуга, подкрепян от шпиони.

Пърси бавно ми подава ръка.

— На наша страна ли сте? — пита той. — Заклевате ли се?

— С вас съм — казвам. — Той не може да бъде пер на кралството. Не мога да позволя той да бъде удостоен с благородническа титла: това е погрешно. Това е против самото устройство на държавата. Ще ви помогна да свалите Сесил от власт. Ние, благородниците, ще го свалим заедно. Отново ще бъдем лордове на кралството, заедно.

Май 1569, имението Уингфийлд: Бес

— Не могат да се хранят тук — казвам категорично.

Моят съпруг, графът, ме поглежда, повдигайки вежди, и аз осъзнавам, че от нервността следите от дербишърски акцент отново са се върнали в гласа ми.

— Съжалявам, милорд — казвам бързо. — Но не могат да се хранят тук. Не биваше да яздите с тях. Трябваше да им кажете да си продължат по пътя. Трябваше да я доведете направо у дома, когато ги видяхте.

Той ме поглежда, както аз бих погледнала някоя непокорна прислужница.

— Те са мои приятели — казва полека той. — Също като мен те са лордове на Англия. Разбира се, че вратата ми е отворена за тях. Бих си навлякъл позор, ако не ги посрещна в дома си. Вратата ми е винаги отворена за тях.

— Не мисля, че Сесил…

Лицето му потъмнява.

— Сесил не е господар в къщата ми, в която и да е от къщите ми — казва той. — Ще посрещам приятелите си, както желая, и съпругата ми ще показва своята благосклонност към тях.

— Това не е въпрос на благосклонност — казвам. — Дори не става дума за покорство от моя страна. Става дума за безопасността на кралицата на шотландците. Какво ще им попречи да й предадат някакви сведения? Какво ще им попречи да заговорничат с нея? Какво ще ги спре да избягат с нея?

— Това, че са мои гости — казва той внимателно, сякаш съм твърде глупава да възприема нормалния говор. — Това е въпрос на чест. Ако не можеш да разбереш това, значи не разбираш нищо за мен и за моя свят. Бес, твоят трети съпруг Сейнт Лоу е бил благородник, дори и ако другите не са били такива. Трябва да знаеш, че никой благородник не би кроил заговор срещу друг, докато се храни с хляба му!

— Те вероятно са заслепени от любов към нея — казвам, с раздразнен тон. — Като половината глупаци в Англия.

— Тя ще се омъжи за херцога на Норфолк — казва той: гласът му е много спокоен и овладян в контраст с моя остър тон. — Тя ще се омъжи за него и ще се върне в кралството си като кралица. Нейното бъдеще е осигурено, не е нужно да крои заговори за бягство.

— Може би — казвам със съмнение.

— Тя ще бъде върната на престола. Лично Пърси ми каза. Постигнато е споразумение с лордовете протестанти в Шотландия. Тя трябва да гарантира тяхната безопасност и тази на протестантската вяра. На свой ред тя ще слуша насаме католическата литургия. Лордовете протестанти в Шотландия са готови да я приемат обратно, ако е омъжена, като кралица с консорт от тяхната вяра, с безспорно благороден произход, богатство и влияние. Те вярват, че Томас Хауърд ще донесе сигурен съюз с Англия и е прекрасен кандидат за консорт на шотландския престол. Планирали са това с Хауърд миналата година в Йорк. И смятат, че той ще се погрижи добре за нея и ще я дари с още един син.

Мълча и мисля бързо.

— А нашата кралица съгласи ли се на всичко това?

Колебанието му ми казва всичко.

Знаех си! Знаех, че никой не се е осмелил да й каже. Тя мрази венчавките и женитбите, и всичко, което й отнема придворните. Честно казано, тя мрази да не бъде център на вниманието, а една невеста в сватбения си ден може да си съперничи дори с кралицата на Англия. И съм готова да се закълна в живота си, че тя никога няма да се съгласи да види собствения си братовчед Томас Хауърд внезапно издигнал се до положението на съперничещ й крал! Хауърд винаги й е създавал трудности, тя никога не го е обичала като сродник, винаги му е завиждала за гордостта и за земите му. Тя никога няма да иска да го види как се издига толкова високо. Ще му завижда за трона. Готова съм да се обзаложа — тя по-скоро би предпочела да го види мъртъв в краката си, отколкото да позволи негов син да наследи престола й. Тази кралица е ревнива, тя за нищо на света не иска друг да се сдобие с богатство или власт. Тя трябва да бъде пълновластен монарх. Никога не би позволила нейният братовчед, нейният млад братовчед, да я надмине. От мига, в който видях писмото на Хауърд с предложението за брак, знаех, че тя ще забрани този брак веднага щом научи за него.

— Тя никога няма да го допусне — казвам категорично. — А Сесил никога няма да подкрепи нещо, чрез което Хауърд ще стане крал на Шотландия. Сесил и Хауърд си съперничат за власт от години. Нито Сесил, нито Елизабет ще позволят Хауърд да направи този скок към величието. Никой от тях не би могъл да преглътне възкачването му на кралския престол.

— Сесил няма да управлява вечно това кралство — казва съпругът ми, изненадвайки ме с авторитетния си тон. — Дните на кралския управител в господарското кресло са преброени.